Въведение към Деянията

Деянията създава мост между летописа за живота на Исус Христос, ученията в четирите Евангелия, посланията и делата на Неговите апостоли. Тази книга показва как Спасителят продължава да ръководи Църквата Си чрез вдъхновение от Светия Дух към онези, които притежават ключовете на свещеничеството. Светият Дух разкрива истини на апостолите, които след това водят и поучават Църквата. Апостолите също извършват чудеса в името на Исус Христос. Чрез изучаването на тази книга вие ще узнаете как Църквата на Исус Христос започва да се разпространява от Йерусалим „до края на земята“ (Деянията 1:8). Изучаването на тази книга може също да ви помогне да видите мъдростта да се следват съвременните пророци и апостоли и може да ви вдъхнови да бъдете смел свидетел за Исус Христос.

Лука написва Деянията като „втората част от произведение в две части. … Първата част е известна като Евангелието на Лука“ (Ръководство към Писанията, „Деянията“, scriptures.lds.org; вж. също Лука 1:1–4; Деянията 1:1).

Деянията е написана след Евангелието на Лука (вж. Деянията 1:1), която вероятно е написана през втората половина на първото столетие след Христа. Не знаем къде е написана.

Лука адресира тази книга към мъж на име Теофил (вж. Деянията 1:1).

Книгата Деянията разказва за разрастването и разпространението на християнството, започващо от Йерусалим, столица на провинция Юдея, и завършващо в Рим, великата столица на империята. Събитията, описани в Деянията, се случват в период от около 30 години (от около 30 година до 62 година сл. Хр.) и се съсредоточават основно върху служението на Петър (вж. Деянията 1-12) и на Павел (вж. Деянията 13-28). Без книгата на Деянията, познанието ни за ранната история на Църквата би било ограничено до малкото сведения, давани от посланията в Новия Завет. В допълнение, Деянията осигуряват ценен исторически контекст за посланията на Павел.

Особено важно за растежа на ранната Църква е обръщането на Павел във вярата (вж. Деянията 9) и последвалите му мисии, видението на Петър относно приемане в Църквата на езичници, които преди това не са приели юдаизма (вж. Деянията 10:9-16, 34-35), и ученията от събора в Йерусалим (вж. Деянията 15).

Както е записано в Лука 24:49, Спасителят дава указания на апостолите да започнат служението си само, след като „се обле(кат) със сила отгоре“. Деянията разказват за надаряването с тази сила от Светия Дух и описва нейното драматично въздействие, започвайки с обръщане във вярата на хиляди хора в деня на Петдесятница (вж. Деянията 2). Навсякъде в книгата Деянията, Лука подчертава въздействието на Светия Дух върху отделни хора и върху цели конгрегации. Изразът „(да) се облечете със сила отгоре“ вероятно също означава, че апостолите „получават определено знание, сила и специални благословии, обикновено давани само в Господния храм“ (Брус Р. Макконки, Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, 1965–1973 г., 1:859).

Деянията 1-2. Исус Христос служи на Своите ученици в продължение на 40 дни след Възкресението Си и после се възнася на небето. Чрез вдъхновение апостолите призовават Матия да заеме освободеното място в Кворума на дванадесетте апостоли. Светият Дух се излива в деня на Петдесятница. Петър смело свидетелства за възкресения Спасител и 3 000 души са обърнати във вярата.

Деянията 3-8. Петър и Йоан изцеляват мъж, куц по рождение. Петър и Йоан са арестувани за проповядване и изцеляване в името на Исус Христос, но са спасени от затвора. Апостолите призовават седем мъже да им помагат в служението; един от тях, Стефан, свидетелства пред юдейския съвет, а членовете на съвета го убиват с камъни. Филип проповядва в Самария.

Деянията 9-12. Савел е обърнат във вярата и започва служението си. Чрез видение Петър научава, че Евангелието трябва да се проповядва на езичниците. Ирод Агрипа І убива Яков (брата на Йоан) и затваря Петър.

Деянията 13-15. Савел и Варнава са призовани да бъдат мисионери. Те срещат противопоставяне от юдеите, но са приети от някои езичници. Църковни ръководители се срещат в Йерусалим и решават, че обърнатите във вярата езичници не е необходимо да бъдат обрязвани или да спазват закона на Моисей, когато се присъединяват към Църквата. Павел (както вече се нарича Савел) тръгва на второто си мисионерско пътуване, заедно със Сила.

Деянията 16-20. Павел и Сила укрепяват множество църкви (конгрегации), установени по-рано. На Марсово поле (в Ареопага) Павел проповядва, че ние „сме Божий род“ (Деянията 17:29). Павел завършва второто и започва третото си мисионерско пътуване през Мала Азия. Той решава да се върне в Йерусалим.

Деянията 21-28. В Йерусалим Павел е арестуван, но продължава да свидетелства за Исус Христос. Господ отново му се явява. Много юдеи заговорничат да убият Павел. В Цезарея той свидетелства пред Феликс, Фест и Агрипа. Павел претърпява корабокрушение по пътя си към Рим. Той проповядва Евангелието докато е под домашен арест в Рим.