Глава 10

Подхранване на вечното брачно партньорство

„Най-сладките чувства в живота, най-щедрите и удовлетворяващи импулси на човешкото сърце намират израз в брак, който е запазен чист и неопетнен от злините на света“.

Из живота на Гордън Б. Хинкли

Една вечер, докато президент и сестра Хинкли тихо са седнали заедно, сестра Хинкли казва: „Ти винаги си ми давал крила да летя, и аз те обичам за това“¹. Коментирайки тези думи на съпругата си, президент Хинкли казва: „Опитвах се да приема индивидуалността (ѝ), нейната личност, желания, минало, амбициите ѝ. Оставих я да лети. Да, оставих я да лети! Оставих я да развива собствените си таланти. Да прави нещата по свой начин. Дръпнах се от пътя ѝ и се възхищавах на онова, което прави“². Сестра Хинкли по подобен начин подкрепя съпруга си – като баща, в неговите лични интереси и в трудоемката му църковна служба.

Като деца, Гордън Б. Хинкли и Марджъри Пей живеят в един и същ район на Църквата, а за много години са непосредствени съседи. „За първи път я видях в Неделното училище за деца – си спомня президент Хинкли. – Тя прочете нещо пред класа. Не знам защо така ми въздейства, но никога не забравих това. След това тя порасна и стана красива млада жена, а аз имах достатъчно разум да се оженя за нея“³.

Първата им среща се случва на църковна танцова вечер, когато той е на 19, а тя на 18. „Този млад мъж ще постигне много в живота“ – по-късно казва Марджъри на майка си⁴. Тяхната връзка се задълбочава, докато Гордън следва в Университета на щата Юта. След това, през 1933 г., година след като завършва, той е призован да служи на мисия в Англия. Когато се връща през 1935 г., те подновяват срещите си и през 1937 г. сключват брак в храма Солт Лейк. Спомняйки си първите години на техния брак, сестра Хинкли казва:

„Парите бяха малко, но ние бяхме изпълнени с надежда и оптимизъм. Тези ранни дни не бяха все розови, но чувствахме решителност и голямо желание да установим един щастлив дом. Ние без съмнение се обичахме. Но също и трябваше да свикнем един с друг. Мисля, че всяка двойка трябва да свикнат един с друг.

Отрано осъзнах, че щеше да е по-добре да положим усилието да свикнем един с друг, отколкото непрекъснато да се опитваме да променим другия – нещо, за което се уверих, че е невъзможно. … За да се създаде щастлив дом, трябва да се дава по малко и да се взима по малко, и е нужна изключителна гъвкавост“⁵.

Президент Хинкли е призован за висш ръководител през 1958 г. и в началото на неговата служба сестра Хинкли обикновено остава у дома, за да се грижи за петте им деца, докато той пътува в изпълнение на църковните си задължения. Когато децата им порастват, двамата често пътуват заедно – нещо, което високо ценят. През април 1977 г. настъпва тяхната 40 годишнина от сватбата, докато те са на продължително пътуване, за да се срещат със светиите из Австралия. През онзи ден, президент Хинкли записва следното в дневника си:

„Днес се намираме в Пърт, Австралия, като самото ни присъствие тук е показателно за това, което ни е давано през годините. Прекарахме деня в срещи с мисионери от мисия Пърт Австралия. Това беше един прекрасен ден, през който чухме свидетелства и поучения. Мисионерите подариха на Марджъри декоративен букет, нещо, което нямах време да купя за нея.

Много страници можем да изпишем за изминалите 40 години. … Преминали сме през своите трудности и проблеми. Но, като цяло, животът бе добър с нас. Бяхме чудно благославяни. На тази възраст човек започва да усеща какво е значението на вечността и стойността на вечното спътничество. Ако бяхме у дома тази вечер, вероятно щяхме да вечеряме като семейство. Но не е така, ние сме далеч от дома в служба на Господ, и така тази вечер е също толкова приятна“⁶.

Двадесет и две години по-късно, докато служи като президент на Църквата, президент Хинкли пише писмо на сестра Хинкли, изразявайки своите чувства след повече от 60 години брак. „Каква ценна спътница си била за мен – казва той. – Вече остаряхме заедно и това бе наистина хубаво. … Когато в един бъдещ ден ръката на смъртта нежно докосне един от нас, ще има сълзи, да, но ще има също и тиха и сигурна увереност за нова среща и вечно спътничество“⁷.

В началото на 2004 г. семейство Хинкли се прибират у дома от освещаването на храма Акра Гана, когато сестра Хинкли припада от умора. Тя така и не възстановява силите си и умира на 6 април 2004 г. Шест месеца по-късно на октомврийската обща конференция, президент Хинкли казва:

„Докато държах ръката ѝ и виждах земния живот да изтича от пръстите ѝ, признавам, че бях съкрушен. Преди да се оженя за нея, тя беше момичето на мечтите ми. … Тя бе моя спътница над 60 години, равна на мен пред Господ, всъщност ме превъзхождаше. Сега, на стари години, тя отново стана момичето на моите мечти“⁸.

В своята мъка, президент Хинкли намира упора в знанието, че той и Марджъри са запечатани за вечността. „Да изгуби човек така обичан спътник, с когото е вървял през слънце и мрак, е напълно съкрушително – казва той. – Чувства се една всепоглъщаща самота, която става все по-тежка. Тя болезнено се разраства в самата душа на човека. Но в тишината на нощта се чува и следния тих шепот: „Бог е с нас. Бог е с нас!“ И този глас от неизвестното дава мир, сигурност и непоклатима увереност, че смъртта не е краят, че животът продължава, с работа за вършене и предстоящи победи. Този глас, тих, нечут от смъртни уши, ни обещава, че, както е имало раздяла, така ще настъпи и радостна нова среща“⁹.

Президент и сестра Хинкли се радват на щастлив и изпълнен с обич брак и са укрепвани от „тихата и сигурна увереност за нова среща и вечно спътничество“.

Учения на Гордън Б. Хинкли

Небесният Отец е планирал брака от самото начало.

Какво прекрасно нещо е бракът според плана на нашия Небесен Отец, план, даден чрез Неговата мъдрост с цел щастието и сигурността на Неговите чеда и продължаването на човечеството.

Той е наш Създател и е планирал брака от самото начало. Когато Ева е създадена: „(Адам) казва: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; … Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът“. (Бит. 2:23–24.)

Павел пише на светиите в Коринт: „Обаче нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената в Господа“. (1 Кор. 11:11.)

В съвременните откровения Господ казва: „И пак, истина ви казвам, че който забранява женитбата, не е поставен от Бога, защото женитбата е постановена за човека от Бога“. (У. и З. 49:15.) …

Със сигурност няма човек, който да чете Писанията, както древни, така и съвременни, и да се усъмни в божествената концепция на брака. Най-сладките чувства в живота, най-щедрите и удовлетворяващи импулси на човешкото сърце намират израз в брак, който е запазен чист и неопетнен от злините на света.

Вярвам, че такъв брак е желание – желанието, за чието реализиране копнеем и се молим – за всички мъже и жени навсякъде“¹⁰.

В храма съпруг и съпруга могат да бъдат запечатани за цялата вечност.

Храмовете … предлагат благословии, които не се дават никъде другаде. Всичко, случващо се в тези свещени домове, се отнася до вечното естество на човека. Тук мъже, жени и деца биват запечатвани заедно като семейства за цялата вечност. Бракът не е само „докато смъртта ви раздели“. Той е завинаги, ако страните живеят достойно за тази благословия¹¹.

Имало ли е мъж да обича истински някоя жена, или жена да обича истински някой мъж, и те да не са се молели отношенията им да могат да продължат отвъд гроба? Случвало ли се е родители да погребат дете и да не копнеят за уверението, че обичното им чедо отново ще бъде тяхно в идния свят? Може ли човек, вярващ във вечния живот, да се усъмни, че тъкмо Бог в небесата е дал на Своите синове и дъщери най-скъпоценното качество на живота, любовта, която намира най-съдържателния си израз в семейните взаимоотношения? Не, здравият разум изисква семейните взаимоотношения да продължават след смъртта. Човешкото сърце копнее за това, и Бог в небесата е открил начин, чрез който това да бъде осигурено. Светите обреди в дома Господен осигуряват това¹².

Колко сладко е обещанието, колко утешаващ мирът, произлизащ от знанието, че, ако сключим брак по правилния начин и живеем правилно, нашата връзка ще продължи, въпреки неизбежността на смъртта и изминалото време. Хората може да пишат любовни песни и да ги пеят. Могат да копнеят, да се надяват и да мечтаят. Но всичко това е само романтичен блян, освен ако не се упражни власт, която побеждава силата на времето и смъртта¹³.

Съпругите и съпрузите вървят рамо до рамо на едно вечно пътуване.

В своя велик план, когато Бог създава първо човека, Той създава двойнственост на половете. Благородният израз на тази двойнственост се открива в брака. Едната страна допълва другата¹⁴.

В брачното партньорство няма нисшестоящи и висшестоящи. Жената не върви пред мъжа, нито мъжът пред жената. Те вървят рамо до рамо, като син и дъщеря Божии, на едно вечно пътуване¹⁵.

В своя най-дълбок смисъл бракът е едно партньорство на равностойни хора, като никой от двамата не упражнява власт над другия, а по-скоро един друг се насърчават и си помагат във всякакви отговорности и стремежи¹⁶.

Съпруги, считайте съпрузите си за ценни спътници и живейте достойни за това партньорство. Съпрузи, считайте съпругите си за ваш най-ценен актив във времето и вечността, като дъщери Божии, ваши партньорки, с които можете да вървите ръка за ръка през слънце и бури, през всички опасности и триумфи на живота¹⁷.

Помня двама мои (приятели) … в гимназията и университета. Той бе дошъл от провинциален град, обличаше се семпло, нямаше пари, нито нещо обещаващо в него. Бе израснал на ферма и единственото му явно качество бе неговото трудолюбие. … Но с целия си провинциален вид, той имаше усмивка и характер, от които сякаш извираше доброта. Тя бе градско момиче, родено в пълен с удобства дом. …

Между тях се случи някаква магия. Влюбиха се. … Смееха се и танцуваха и учеха заедно през годините. Ожениха се и хората се чудеха как щяха да печелят достатъчно, за да оцелеят. Той се справи с професионалното си обучение и се дипломира като отличник. Тя се лишаваше, пестеше, работеше и се молеше. Тя насърчаваше и подкрепяше и, когато нещата бяха наистина трудни, казваше: „Ще се справим някак си“. Подкрепян от нейната вяра в него, той продължи напред през тези трудни години. Дойдоха децата им и заедно те ги обичаха и се грижеха за тях и им осигуряваха сигурността, която произлизаше от техния пример на обич и вярност един към друг. Оттогава изминаха над четиридесет и пет години. Децата им пораснаха и им носят радост, допринасят в Църквата и в общностите, в които живеят.

Неотдавна, на един полет от Ню Йорк, вървях по пътеката и в полутъмнината видях една белокоса жена, склонила глава на рамото на съпруга си, дремейки, с неговите ръце мило обхванали нейните. Той бе буден и ме позна. Тя се събуди, когато започнахме да говорим. И те се завръщаха от Ню Йорк, където той бе изнесъл доклад пред една от учените общности на нацията. Той не каза много за него, но тя с гордост разказа за оказаната му чест. …

Замислих се, докато се връщах на мястото си. Спомних си как техните приятели от миналото виждаха само едно фермерско момче от провинцията и усмихнато момиче с лунички на носа. Но те виждаха един в друг обич, преданост, мир, вяра и светло бъдеще. Може да го наречете и химия, ако искате; имаше малко от това, но и нещо много повече. Можеше да се види разцъфване на нещо божествено, поставено от Отца, Който е наш Бог. През ученическите си години те живяха достойно за това разцъфване. Живяха добродетелно и с вяра, с благодарност и уважение един към друг. През годините на техните професионални и икономически трудности, те намираха най-много земна сила в своето партньорство. Сега, вече възрастни, те намираха мир, една тиха удовлетвореност заедно. И отвъд тази зряла възраст, те имат обещанието за радостни взаимоотношения, според отдавна сключени завети и отдавна дадени обещания в дома Господен¹⁸.

Бог няма да откаже каквито и да било благословии на несемейните.

Някак си сме сложили етикет на една много важна група в Църквата. На него е написано „Несемейни“. Бих искал да не правим това. Вие сте личности, мъже и жени, синове и дъщери Божии, а не маса хора със сходни или различни характеристики. И фактът, че сте несемейни, не ви прави принципно различни от останалите. Всички ние много си приличаме по външен вид и емоционални реакции, по способността да мислим и да разсъждаваме, да се чувстваме потиснати или щастливи, да обичаме и да бъдем обичани.

Вие сте също толкова важни като всеки друг в плановете на Небесния Отец и, съгласно Неговата милост, няма благословия, за която да сте достойни и която да ви бъде отказана във вечността¹⁹.

Позволете ми сега да кажа няколко думи за тези от вас, които никога не сте имали възможността да сключите брак. Уверявам ви, че съчувстваме на самотата, която много от вас чувстват. Самотата е горчиво и болезнено чувство. Предполагам, че всички хора са я чувствали на даден етап от живота си. Нашите сърца са изпълнени с разбиране и обич към вас. …

… Този период от живота ви може да бъде прекрасен. Вече сте узрели. Можете да преценявате нещата от живота. Повечето от вас имат образование и опит. Разполагате с физическа, умствена и духовна сила да въздигате, подпомагате и насърчавате.

Толкова много хора имат нужда от вас. … Поддържайте своите духовни батерии заредени и осветявайте живота на околните²⁰.

На вас, несключилите брак, … Бог ви е дал един или друг талант. Дал ви е способността да служите за нуждите на околните и да благославяте живота им с вашата доброта и загриженост. Помогнете на някой нуждаещ се. …

Добавяйте знание към знанието. Усъвършенствайте умовете и уменията си в избрана сфера. Дават ви се огромни възможности, ако имате подготовката да се възползвате от тях. … Не чувствайте, че Бог ви е изоставил, заради несемейното ви положение. Светът има нужда от вас. Църквата има нужда от вас. Толкова много хора и каузи имат нужда от вашата сила, мъдрост и таланти.

Молете се редовно и не губете надежда. … Живейте по най-добрия възможен начин и Господ, според Своята по-висша мъдрост и вечна програма, ще даде отговор на молитвите ви²¹.

Вие, разведените, моля знайте, че не смятаме живота ви за провал, защото бракът ви не е сполучил. … Ние имаме задължението не да осъждаме, а да прощаваме и забравяме, да въздигаме и помагаме. В моменти на отчаяние се обръщайте към Господ, Който е казал: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. … Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко“. (Maт. 11:28, 30.)

Господ няма да ви отпрати. Отговорите на вашите молитви може и да не са драматични, лесно разбрани или дори оценени. Но ще настъпи момент, когато ще знаете, че сте били благославяни²².

Семейното щастие произлиза от любящата загриженост за благосъстоянието на нашия спътник.

Грижете се за брака си, подхранвайте го. Пазете го и работете, за да го поддържате стабилен и красив. … Бракът е един вид договор, споразумение, съюз между мъж и жена, съгласно плана на Всемогъщия. Той може да бъде крехък. Има нужда от подхранване и много усилия²³.

След като през годините съм се занимавал със стотици случаи на развод, съм убеден, че прилагането на една-единствена процедура ще направи повече от всичко друго в решението на този мъчителен проблем.

Ако всеки съпруг и всяка съпруга биха вършили непрекъснато всичко възможно да осигуряват комфорта и щастието на спътника си, щеше да има много малко, или никакви, разводи. Никога нямаше да чуваме спорове. Нямаше да бъдат повдигани обвинения. Нямаше да се случват гневни изблици. По-скоро любов и грижа щяха да изместят виковете и грубостта. …

Лекът за повечето брачни затруднения не е в развода. Той е в покаянието и прошката, в изразяването на доброта и загриженост. Той може да бъде намерен в прилагане на златното правило.

Колко изключително красиво е когато млад мъж и млада жена се хванат за ръце на олтара, за да сключат завет пред Бог, че ще се обичат и уважават един друг. После каква тъжна картина е, когато, няколко месеца или години по-късно, между тях се разменят обидни забележки, зли и нараняващи думи, ядни гласове и горчиви обвинения.

Това не бива да се случва, мои скъпи братя и сестри. Можем да се извисим над тези дребнави и низки прояви в живота ни (вж. Галатяните 4:9). Можем да търсим и намерим божествена същност един в друг, която ни се дава като чеда на нашия Отец в Небесата. Можем да живеем заедно според дадения от Бог образец за брак, като изпълняваме онова, на което сме способни, ако проявяваме самодисциплина и се въздържаме от опити да дисциплинираме своя спътник²⁴.

„Грижете се за брака си, подхранвайте го. Пазете го и работете, за да го поддържате стабилен и красив“.

Всеки брак от време на време преминава през бури. Но с търпение, взаимно уважение и дух на въздържаност, ние можем да преминем през тези бури. Когато бъде допусната грешка, може да има нужда от извинение, покаяние и прошка. Но и от двете страни трябва да има желание тези неща да се случат. …

Научил съм, че същността на брачното щастие произлиза … от любящата загриженост за благосъстоянието на нашия спътник. Мисълта само за нас самите и задоволяването на личните ни желания няма да изгражда нито доверие, нито обич, нито щастие. Само при липсата на егоизъм ще може да се развива и разцъфва любовта, заедно с придружаващите я качества²⁵.

За много от нас е необходимо да престанат да търсят недостатъци и да започнат да търсят добродетели. … За съжаление, някои жени желаят да оформят съпрузите си по свой собствен проект. А някои съпрузи приемат за най-важна своя задача да принудят съпругите си да отговорят на техните стандарти на идеалната жена. Тези усилия са напълно ненужни. Те водят единствено до раздор, неразбирателство и мъка.

Трябва да има уважение към интересите на другия. Трябва да има възможности и насърчение при развиването и израза на личния талант²⁶.

Бъдете напълно предани и верни на избрания от вас спътник. За времето и вечността, тя или той ще бъде най-ценният ваш актив. Тя или той ще заслужава най-доброто, което е във вас²⁷.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Президент Хинкли учи, че Небесният Отец е създал брака между мъж и жена „с цел щастието и сигурността на Неговите чеда“ (раздел 1). Как това знание може да влияе на връзката между съпруг и съпруга? Как съпрузите могат да поддържат брака си „чист и неопетнен от злините на света“?
Кои са благословиите на вечния брак за този живот и за вечността? (Вж. раздел 2.) Кои преживявания са ви дали по-задълбочена благодарност за вечните взаимоотношения? Как можем да учим децата колко важен е вечният брак?
Защо е нужно бракът да бъде „партньорство на равностойни хора“? (Вж. раздел 3.) Какво научавате от разказа в раздел 3? Как съпруг и съпруга могат да подхранват този вид сила в своя брак?
Как обещанията и напътствията на президент Хинкли в раздел 4 помагат на тези, които не са сключили брак? Как ученията в този раздел са приложими за всички хора? Защо е важно да използваме своите таланти и умения, за да служим на околните?
По какви начини съпруг и съпруга могат да се грижат за своя брак и да го подхранват? (Вж. раздел 5.) Какво сте научили за начините, по които съпруг и съпруга могат да преодоляват проблемите и да откриват заедно по-голямо щастие? Какви примери за това сте виждали?

Свързани с темата стихове:

1 Коринтяните 11:11; Матей 19:3–6; У. и З. 42:22; 132:18–19; Моисей 2:27–28; 3:18, 21–24

Помощни материали за изучаване

„Като заделяте време всеки ден, лично и заедно със своето семейство, да изучавате Божието слово, в живота ви ще тържествува мир. Този мир няма да дойде от външния свят. Той ще дойде от дълбините на вашия дом, вашето семейство и на собственото ви сърце“ (Ричард Г. Скот, „Превърнете упражняването на вяра във ваш най-важен приоритет“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 93).