Чудото с мисионерската работа в последните дни

Имаме дадена от Бог задача да отнесем Евангелието на всеки народ, племе, език и люде. Имаме задачата да преподаваме и кръщаваме в името на Господ Исус Христос. Възкресеният Спасител казва: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание“ (Марк 16:15). Включени сме в един велик и всеобхващащ поход в защита на истината и добротата⁸.

Преди да е била организирана Църквата, е имало мисионерска работа. Оттогава тя продължава, въпреки трудните периоди, през които нашите люде са преминавали. Нека ние, всеки един от нас, решим вътре в себе си да се издигнем до нова възможност, до ново чувство на отговорност, да подложим рамо на едно ново задължение да помагаме на нашия Отец на Небесата в славното Му дело да осъществява безсмъртието и вечния живот на Неговите синове и дъщери по цялата земя⁹.

Нека ние, като светии от последните дни, въздействаме на хората, които не са от нашата вяра. Нека никога не действаме в дух на арогантност или с представата, че сме по-добри от околните. Нека по-скоро изразяваме обич, уважение и готовност да помагаме. Срещу нас доминират редица погрешни схващания и се страхувам, че в голяма степен ние сме отговорни за тях. Можем да бъдем по-толерантни, по-съседски настроени, да бъдем по-добри приятели и да даваме по-добър пример от преди. Нека учим децата си да се отнасят към околните с приятелство, уважение, обич и възхищение. Това ще дава по-добър плод от отношение на егоизъм. …

Нека въздействаме на света чрез своята мисионерска служба, като учим всички, които желаят да чуят, за възстановяването на Евангелието, като говорим без страх, но също и без самодоволство, за Първото видение, свидетелствайки за Книгата на Мормон и за възстановяването на свещеничеството. Братя и сестри, нека коленичим и се молим за възможността да даваме на околните радостта на Евангелието¹⁰.

Удивително и прекрасно нещо е, че хиляди са докосвани от чудото на Светия Дух, като вярват, приемат истината и стават членове. Кръщават се. Животът им става по-добър. Случват се чудеса. Едно семе от вяра пуска корен в сърцата им. То пониква според техния напредък. И те приемат принцип след принцип, докато получат всяка една от удивителните благословии, които се дават на хората, които вървят с вяра в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни¹¹.

Срещнах една жена в Южна Америка, която скоро се е присъединила към Църквата. Ентусиазирана от многото обич, която открила, тя с желание разказвала на околните си. За период от седем месеца след кръщението ѝ, тя е свързала триста свои познати с мисионерите, за да могат да им обяснят Евангелието. До този момент шестдесет от тях са се присъединили към Църквата. И вероятно повече ще се присъединят. В Сао Пауло се срещнах с младия мисионер, който първоначално ѝ е преподавал Евангелието. Той също е обърнат във вярата и е отишъл на мисия, за да представлява Църквата с цената на значителна финансова жертва. Жената, за която говоря, е една от четиридесет и тримата души, на които досега той е помогнал да дойде в Църквата. Този млад мъж от Бразилия е дал плод повече от стократно – четиридесет и три обърнати във вярата чрез неговите усилия и още шестдесет чрез тази сестра, като тези обърнати във вярата на свой ред ще обърнат други¹².

Толкова много от нас гледат на мисионерката работа като ходене по вратите на хората. Всеки, който е запознат с тази работа, знае, че има по-добър начин. Този начин е чрез членовете на Църквата. Винаги когато член представи проучвател, незабавно се образува система за подкрепа. Членът дава свидетелство за истинността на делото. Той е загрижен за щастието на своя приятел и проучвател. Вълнува се, когато този приятел напредва в Евангелието.

Пълновременните мисионери могат да извършват самото преподаване, но членът, когато е възможно, подкрепя този процес, като предоставя дома си за изпълнението на тази мисионерска служба. Той дава искрено свидетелство за божествеността на делото. Той е на разположение да отговаря на въпроси, когато мисионерите ги няма. Той е приятел на обърнатия във вярата, който извършва голяма и често трудна промяна.

В Евангелието няма нищо, от което да се срамуваме. То е нещо, с което да се гордеем. „И така, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ“, пише Павел на Тимотей (2 Тим. 1:8). Възможностите да споделяме Евангелието са навсякъде. …

Изображение

жени, които си говорят

Процесът на довеждане на нови хора в Църквата не е отговорност единствено на мисионерите. Те имат най-голям успех, когато членовете станат източникът, чрез който се намират проучвателите. …

Нека в сърцето на всеки член се култивира осъзнаване на собствения му/ѝ потенциал за довеждане на околните към знание за истината. Нека работи по това. Нека се моли с голямо усърдие за това. …

Мои братя и сестри, можем да оставим нашите мисионери да се опитат да се справят сами или можем да им помагаме. Ако те работят сами, ще вървят от врата на врата ден след ден и резултатът ще бъде оскъден. Или като членове ние можем да им помагаме в намирането и преподаването на проучватели. …

Нека във всеки кол развиваме едно разбиране за потенциала и възможностите да откриваме хората, които ще изслушат посланието за Евангелието. В този процес няма нужда да бъдем нападателни. Няма нужда да бъдем арогантни. Най-ефективната брошура, която можем да предложим, ще бъде добрината на нашия живот и примера ни. Когато се включим в това служение, животът ни става по-добър, защото ще внимаваме да не кажем или направим нещо, което може да попречи на напредъка на хората, които се опитваме да доведем при истината. …

Има нужда да вдъхнем ентусиазъм на всяко ниво в Църквата. Нека тази тема (за мисионерската работа) често се споменава в събранието за причастие. Нека се обсъжда от свещеничеството и Обществото за взаимопомощ в техните седмични събрания. Нека Младите мъже и Младите жени обсъждат и планират начини да помагат в това така важно начинание. Нека дори децата от Неделното училище за деца мислят за начини, по които да помагат. Много родители са дошли в Църквата, защото тяхно дете е било поканено в Неделното училище за деца. …

Братя и сестри, всички вие из райони и колове и в окръзи и клонове, каня ви да се превърнете в една огромна армия, като изпитвате ентусиазъм към това дело и голямо желание да помагате на мисионерите в огромната отговорност, която имат в отнасянето на Евангелието на всеки народ, племе, език и люде. „Нивата е вече бяла (и готова) за жътва“ (У. и З. 4:4). Господ многократно е казвал това. Няма ли да повярваме на словата Му?¹³

От името на мисионерите … искам да помоля светиите да правят всичко според своите възможности да предлагат хора, които мисионерите биха могли да обучават. Ще бъдете щастливи, ако правите това. Всеки човек, когото видите да дойде в Църквата в резултат на вашите усилия, ще увеличи щастието в живота ви. Давам това обещание на всеки един от вас¹⁴.

Трябва да вдигнем летвата на достойнство и изискванията към тези, които отиват по света като посланици на Господ Исус Христос¹⁵.

Светът днес има нужда от силата на чистото свидетелство. Той има нужда от Евангелието на Исус Христос и, за да може да се чуе Евангелието, някой трябва да го проповядва.

Молим родителите да започнат отрано да обучават децата си (за мисионерска служба). Където се провеждат семейна молитва и семейна домашна вечер, където се четат Писанията, където бащата и майката са активни в Църквата и говорят с ентусиазъм за Църквата и Евангелието, децата в такива домове по един естествен начин се подхранват с желанието да преподават Евангелието на околните. В такива домове обикновено има традиция на мисионерска работа. Спестовни сметки се откриват, докато децата са малки. Момчетата израстват с очакването, че ще бъдат призовани да служат като мисионери за Църквата. Мисията става толкова важна част от плановете на това момче, колкото образованието¹⁶.

Мисионерската работа е основно свещеническа отговорност. Като такава, нашите млади мъже трябва да носят основната тежест. Това е тяхна отговорност и техен дълг¹⁷.

Млади (мъже), надявам се всички вие да планирате мисионерска служба. Не мога да ви обещая забавление. Не мога да ви обещая спокойствие и комфорт. Не мога да ви обещая, че няма да изпитвате обезсърчение, страх и понякога истинско страдание. Но мога да ви обещая, че ще израстете по начин, по който никога не сте израствали за такъв период от време. Мога да ви обещая щастие, единствено по рода си и трайно. Мога да ви обещая, че ще преоцените живота си, че ще си поставите нови приоритети, че ще живеете по-близо до Господ, че молитвата ще стане едно въздействащо и прекрасно преживяване, че ще вървите напред с вяра в резултата от добрите неща, които ще вършите¹⁸.

Има нужда някои млади жени (да служат на мисия). Те имат забележителен принос. Могат да влязат в домове, затворени за старейшините. …

(Въпреки това), … младите жени не бива да смятат, че имат задължение, сравнимо с това на младите мъже. Някои от тях ще желаят много силно да отидат на мисия. Ако е така, те трябва да се посъветват с епископа си, както и с родители си. … На сестрите казвам, че, независимо дали отидете на мисия или не, вие ще бъдете уважавани, ще се счита, че добре изпълнявате задължението си, усилията ви ще бъдат приемливи за Господ и Църквата, независимо от решението ви в тази насока¹⁹.

Редом с нуждата от млади старейшини и сестри, има растяща нужда за възрастни двойки на мисионерското поле. Тези двойки вършат прекрасна работа в мисиите. Имаме нужда от много повече. Особено много имаме нужда от хора с езикови умения. Те могат да служат в множество отговорности под напътствието на разумни и внимателни президенти на мисия.

Предвид растящия брой пенсиониращи се членове, които все още разполагат със здраве и жизненост, има много, които могат да се включат в делото на Господ²⁰.

Има пенсионирани мъже и жени, които отслужват пълноценна мисионерска служба за тази Църква по целия свят. Този брой се увеличава. Те отиват там, където са призовани. Те служат там, където има нужда от тях. Градят се приятелства; споделят се умения; възникват възможности за онези, които няма никога да забравят мъжете и жените, дошли сред тях в дух на пълна отдаденост да учат и да вършат добро. Те не получават пари. Заминават на собствени разноски. Тяхната отдаденост е неизмерима. Плодовете на техните усилия са неизброими²¹.

Изображение

сестри мисионерки сред хората

Тъй като всички ние имаме еднакъв произход (като Божии чеда), ние откликваме на една и съща истина. Фактът, че нечия кожа може да е с различен цвят, че нечии очи може да се различават, че някой може да е облечен с малко по-различна дреха, в никакъв случай не променя неговата същност. Мъжете и жените по света откликват към едни и същи стимули по принципно еднакъв начин. Те търсят топлина, когато им е студено, изпитват същата болка, чувстват тъга и познават радостта. …

Когато различията – независимо дали с нашите съседи или с други култури – изглежда ни пречат в нашия стремеж да споделяме Евангелието, тихата учтивост обикновено премахва тези пречки. Свидетелствам, че когато спазваме Господната заповед да представяме Евангелието на околните, Духът Господен ще ни помага да преодоляваме различията между преподаващите и тези, на които се преподава. Господ ясно излага този процес, когато казва: „Затова този, който проповядва (чрез Духа) и този, който приема (чрез Духа), се разбират един друг и двамата се назидават, и се радват заедно“. (У. и З. 50:22.)

Уверен съм, че най-ефективното средство, с което всеки от нас разполага в нашето призование да споделяме Евангелието, е Духът Господен. Всички сме виждали неговите проявления в околните. Когато сме вършили Господното дело, ние също сме го усещали. В тези случаи, повърхностните различия между нас и хората, на които преподаваме, изглежда падат като люспи от очите ни. (Вж. 2 Нефи 30:6.) Създава се сърдечна близост и разбиране, които са прекрасни за наблюдение. Ние най-буквално се разбираме един друг, назидаваме се и се радваме заедно²².

Ние наистина сме се заели с едно чудно дело и изумление. … Богът на небесата реализира това чудо на последните дни и досега видяното е само предвестник на предстоящите събития. Делото ще се изпълнява от смирени мъже и жени, млади и възрастни²³.

Това дело ще успява, защото Господ дава следното обещание:

„И който ви приеме, там ще съм и Аз, защото ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят“. (У. и З. 84:88.)

С така дадената ни божествена задача, с така обещаните ни божествени благословии, нека вървим напред с вяра. Като правим това, Господ ще благославя усилията ни. Нека вършим своята част в споделянето на Евангелието с нашите околни, първо чрез пример и след това чрез вдъхновени слова.

Камъкът, който е изсечен от планината не с ръце, ще продължи да се търкаля, докато не изпълни цялата земя. (Вж. Дан. 2.) Давам ви моето свидетелство за тази истина и за това, че всеки от нас може да помага по начини, подходящи за нашите обстоятелства, ако търсим напътствието и вдъхновението на нашия Небесен Отец. Ние вършим Божието дело и с Неговите благословии не можем да паднем²⁴.

• Защо понякога се боим да споделяме Евангелието? По какви начини можем да преодоляваме този страх и да каним околните? (Вж. раздел 1.) На какви чудеса в мисионерската работа сте били свидетели?

• Защо мисионерите „имат най-голям успех, когато членовете станат източникът, чрез който се намират проучвателите“? (Вж. раздел 2.) По какви други начини членовете могат да помагат на пълновременните мисионери?

• Защо пълновременните мисии имат такова влияние в живота на отслужилите ги? Как могат родителите да помагат на децата си да се подготвят да отслужат пълновременни мисии? (Вж. раздел 3.) Как семействата могат да помагат на възрастни двойки да се подготвят да служат?

• Прегледайте раздел 4. Кои са някои от общите неща за всички хора? Как можем да преодоляваме различията, които изглежда ни пречат да споделяме Евангелието? Как сте виждали Духът Господен да помага на хората да преодоляват различията си?

• Президент Хинкли набляга, че Господ ще благославя усилията ни да споделяме Евангелието, ако „вървим напред с вяра“ (раздел 5). Как можете да увеличавате своето желание и вяра да споделяте Евангелието?

Исайя 52:7; Матей 28:19–20; Алма 26:1–5; У. и З. 1:20–23; 4; 18:15–16; 38:40–41

„Не се страхувайте от тишината. Често хората се нуждаят от време да помислят и да отговорят на въпросите или да изразят какво чувстват. Можете да направите пауза, след като сте задали въпрос, след като сте споделили духовно изживяване или когато хората имат трудности да се изразяват“ (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 67).