Вяра и жертва – наследството на пионерите

Именно чрез вяра малка група обърнати във вярата (от източните Съединени щати) пътуват от Ню Йорк до Охайо и от Охайо до Мисури и от Мисури до Илинойс в търсене на мир и свобода да се покланят на Бог според както диктува собствената им съвест.

Именно чрез очи на вяра, те виждат красивия град (Наву), когато за първи път навлизат в блатата на Комърс, Илинойс. Убедени, че вярата без дела е мъртва, те пресушават тези блата, проектират града, изграждат къщи, домове за събрания и сгради за образование, като накрая построяват прекрасен храм, за времето си най-красивата сграда в целия Илинойс.

… (Скоро идва ред) на преследването от страна на скверни и ламтящи за убийства шайки. Убиват техния пророк. Мечтите им са разбити. И отново чрез вяра те се мобилизират и, според предварително подготвен план, се организират за още едно преселение.

Със сълзи и натежали сърца, те напускат удобните си домове и работилници. Поглеждат за последно своя свят храм и след това с вяра отправят очи на запад към непознати и неизследвани земи, и сред зимни снегове пресичат (река) Мисисипи през февруари 1846 г. и продължават напред през калните коловози на Айова.

С вяра живеят в Зимни квартири на река Мисури. Стотици измират от холера, дизентерия и дифтерит. Но вярата поддържа оцелелите. Те погребват своите обични роднини на един хълм край реката и през 1847 г. започват своя поход … към планините на запад.

Именно чрез вяра Бригъм Йънг поглежда долината (Солт Лейк), тогава гореща и пуста, и заявява: „Това е мястото“. Отново чрез вяра, четири дни по-късно, той забива бастуна си в земята … и казва: „Тук ще бъде храма на нашия Бог“. Величественият и свят (храм Солт Лейк) е едно свидетелство за вяра, не само за вярата на хората, които са го построили, но и за вярата на хората, които сега извършват в него това велико и безкористно дело на любов.

Павел пише на евреите: „А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат“. (Евр. 11:1.) Всичките велики постижения, за които говорих, първоначално са само „твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат“. Но с поглед към бъдещето, труд и упование в проявяващата се чрез тях сила Божия, те превръщат своята вяра в реалност⁶.

Силата, която мотивира нашите предшественици в Евангелието, е силата на вярата в Бог. Това е същата сила, която прави възможен изходът от Египет, преминаването на Червено море, продължителното пътуване през пустинята и заселването на Израил в Обетованата земя. …

Имаме толкова голяма нужда от силния пламък на тази вяра в живия Бог и Неговия жив, възкресен Син, защото това е великата, подтикваща към действие вяра на нашите предшественици в Евангелието.

Те имат поглед към бъдещето, превъзхождащ и преодоляващ всякакви пречки. Когато пристигат в долината, те са разделени от най-близките поселища с 1 600 километра на изток и 1 300 километра на запад. Едно лично търсене на Бог, техния Вечен Отец, от Когото са могли да черпят вяра, е самата същност на тяхната сила. Те вярват във следната велика заповед в Писанията: „Гледай да следваш Бога и бъди жив“. (Aлма 37:47.) С вяра се стремят да следват Неговата воля. С вяра четат и приемат божествени учения. С вяра работят до изнемога, винаги с убеждението, че ще дадат отчет пред техния Отец и Бог⁷.

Зад нас виждаме славна история. Тя е обсипана с героизъм, сила в принципност и непоклатима вярност. Тя е продукт на вяра. Предстои ни велико бъдеще. То започва днес. Не можем да спрем. Не можем да забавим ход. Не можем да занемарим работата си, нито да забавим устрема си⁸.

Редно е да спрем за малко и да отдадем благоговейна почит към хората, които полагат основата на това велико дело. … Тяхната велика цел е Сион (вж. У. и З. 97:21; Моисей 7:18). Те пеят за него. Мечтаят за него. В него е тяхната голяма надежда. Техният епически преход ще стои вечно като несравнимо начинание. Придвижването на десетки хиляди на запад се придружава от всяка възможна опасност, включително смърт, чиято безжалостна реалност става нещо познато на всеки керван с фургони и ръчни колички.

Изпитвам благоговейно уважение към Бригъм Йънг. Той вижда долината Солт Лейк във видение много преди да я види с телесните си очи. Иначе не смятам, че е щял да се спре тук. В Калифорния и Орегон има по-зелени земи. По други места има по-дълбока и богата почва. На други места има обширни гори, много повече вода, с по-приятен и умерен климат.

Вярно, и тук е имало планински потоци, но никой от тях не е много голям. Почвата е била напълно неизпитана. Плугът никога не е разбивал пресъхналата ѝ повърхност. Удивително е за мен, наистина удивително, че президент Йънг довежда голяма група хора … на място, което никога преди това не е видяло сеитба и жътва. …

Тези пионери са наистина изтощени от пътуването. Трябват им 111 дни, за да пропътуват разстоянието от Зимни квартири до долината Солт Лейк. Изморени са. Дрехите им са износени. Животните им са изтощени. Климатът е горещ и сух – горещата юлска вълна. Но те остават тук, гледайки към бъдещето с очакване за Милениума, очакване за Сион⁹.

Преди известно време стоях на старите докове на Ливърпул, Англия. През онази петъчна сутрин там на практика нищо не се случваше. Но някога това място е кипяло от живот. През 19 в. десетки хиляди от нашите хора са минали по паважа, по който ние стъпвахме. Те идват от Британските острови и Европа, обърнати във вярата. Идват със свидетелство на устните си и вяра в сърцата си. Трудно ли е било да оставят домовете си и да навлязат в един непознат нов свят? Разбира се. Но те правят това с оптимизъм и ентусиазъм. Качват се на кораби. Знаят, че това пътуване е доста рисковано. Скоро откриват, че по принцип това е едно доста неприятно преживяване. Седмици наред живеят в тесни помещения. Изтърпяват бури, недохранване и болести. Мнозина умират по пътя и са погребани в морето. Това е тежко и страшно пътуване. Да, те имат своите съмнения. Но вярата им побеждава тези съмнения. Техният оптимизъм побеждава страховете им. Те преследват своята мечта за Сион и работят за нейното реализиране¹⁰.

Връщам ви … в октомври 1856 г. В неделя (4 октомври) Франклин Д. Ричардс и няколко негови спътници пристигат в долината (Солт Лейк). Те са тръгнали от Зимни квартири със силни впрягове и леки фургони и успели да стигнат навреме. Брат Ричардс незабавно иска да говори с президент Йънг. Той му съобщава, че по дългия път до долината (Солт Лейк) има пръснати стотици мъже, жени и деца. Повечето от тях бутат ръчни колички. … Пред тях лежи стръмен терен чак до Континенталния вододел, а след това ги чакат още много, много километри. Те са в наистина отчаяно положение. … Всички щели да измрат, ако не бъдат спасени.

Мисля, че президент Йънг не спи през онази нощ. Мисля, че виденията на онези бедстващи … хора шествали в ума му.

На следващата сутрин … казва на хората:

Сега ще дам на тези хора темата и текста, по които старейшините може да говорят. … И те са следните. … Много наши братя и сестри се намират в равнините с ръчни колички и вероятно сега са на около 1 100 км от това място, те трябва да бъдат доведени до тук и трябва да им изпратим помощ. Текстът ще бъде „да ги доведем тук“.

Това е моята вяра; това е заповедта от Светия Дух, която ми е дадена. И тя е да спасим хората.

Ще призова епископите днес. Няма да чакам до утре, нито до други ден за 60 добри впряга мулета и 12 или 15 фургона. Не искам да пращам волове. Искам добри коне и мулета. Те са тук в тази област, и ние трябва да ги имаме. Също 12 тона брашно и 40 добри керванджии, освен онези, които карат впряговете.

Ще ви кажа, че цялата ви вяра, религия и изразяване на религията ви никога няма да спаси нито един от вас в селестиалното царство на нашия Бог, освен ако не осъществите тези принципи, на които ви уча сега. Вървете и доведете тук онези хора от равнините“ (в LeRoy R. Hafen и Ann W. Hafen, Handcarts to Zion, 1960 г., с. 120–121).

През този следобед големи количества храна, завивки и дрехи са събрани от жените.

На другата сутрин конете са подковани, а фургоните поправени и натоварени.

На следващата сутрин, вторник, 16 впряга мулета потеглят на изток. До края на октомври потеглят 250 впряга, за да окажат помощ¹¹.

Когато спасителите стигат блокираните от времето светии, те са като ангели от небесата. Хората плачат от благодарност. Хората с ръчни колички са настанени във фургони, така че да пристигнат по-бързо в Солт Лейк.

Около двеста души умират, но хиляда са спасени¹².

Изображение

спасяване на светиите с ръчни колички

Разказите за (тези) блокирани светии и тяхното страдание ще бъдат разказвани отново и отново. … Разказите за тяхното спасяване трябва да се повтарят отново и отново. Те показват същността на Евангелието на Исус Христос.

… Благодарен съм, че нямаме братя и сестри, заседнали в снега, замръзващи и умиращи, докато се опитват да стигнат до … техния Сион в планините. Но има немалко хора, чието положение е отчаяно и които зоват за помощ и облекчение.

Има толкова много гладни и нуждаещи се хора по този свят, които имат нужда от помощ. Благодарен съм, че мога да кажа, че помагаме на мнозина, които не са от нашата вяра, но чиито нужди са сериозни и на които ние имаме способността да помогнем. Но не е необходимо да търсим тези хора по света. Сред нас има хора, които страдат и стенат от болка, страдание, самота и страх. Ние имаме голяма и важна отговорност да им подадем ръка и да им помогнем, да ги издигнем, да ги нахраним, ако са гладни, да подхранваме техните духове, ако жадуват за истина и праведност.

Има толкова много млади хора, които блуждаят безцелно и вървят по трагичния път на наркотиците, бандите, неморалността и всички останали неща от този род. Има вдовици, които копнеят за приятелски глас и онзи дух на силна загриженост, който говори за обич. Има хора, които някога са били горещи във вярата, но чиято вяра е изстинала. Много от тях желаят да се върнат, но не знаят как точно да го направят. Те се нуждаят от приятелски ръце, протегнати към тях. С малко усилие много от тях могат да бъдат върнати да се угощават отново на масата на Господ.

Мои братя и сестри, надявам се, моля се всеки един от нас … да реши да издирва нуждаещите се от помощ, изпадналите в отчайващи и трудни обстоятелства, да ги насърчава в дух на любов и да ги върне в Църквата, където силни ръце и любящи сърца да ги стоплят, утешат, подкрепят и поставят на пътя на щастливия и ползотворен живот¹³.

Добре е да поглеждаме към миналото, за да ценим настоящето и да имаме перспектива за бъдещето. Добре е да гледаме за добродетелите на онези, отишли си преди нас, за да получим сила за всичко, което лежи пред нас. Добре е да размишляваме над делата на онези, които са работили тъй много и са получили тъй малко в този свят, но от чиито мечти и ранни планове, тъй грижливо отгледани, се е родила богатата жътва, която ни благославя сега. Техният удивителен пример може да служи за мотивация на всички ни, защото всеки от нас е пионер в живота си, често в семейството си, и много от нас полагат всекидневни усилия да установяват Евангелието по далечни краища на света¹⁴.

Ние все още проправяме пътя на Евангелието като пионери. Това усилие не е преставало от времето, когато … нашите хора напускат Наву и накрая … пристигат в долината Солт Лейк. Това е истинско приключение. Но то има за цел светиите да намерят място, където да се заселят и да се покланят на Бог според както диктува собствената им съвест. …

Сега ние достигаме места по света, които (някога) се смятаха за недостъпни. … Лично станах свидетел на растежа на Църквата във Филипините. Имах привилегията да открия мисионерската работа там през 1961 г. Тогава можахме да открием само един филипинец член на Църквата, за да го поканим на събранието, което проведохме през май 1961 г. (През 1996 г.) в Манила се проведе събрание … с 35 000 члена в големия Колизеум Аранета. … За мен това е чудо във тази велика филипинска земя (вж. с. 29–30 за по-подробно описание на това събитие).

Достигаме много места и там са нужни пионерски усилия. Нашите мисионери не живеят при най-добри условия, когато отидат в някои от тези райони, но те вървят напред и вършат своята работа и тя дава плодове. Не след дълго имаме няколко члена, след това стотина, след това петстотин, след това хиляда¹⁵.

Пионерските дни на Църквата не са приключили; не става дума само за покрити фургони и ръчни колички. … Пионери има сред мисионерите, които проповядват Евангелието и сред обърнатите във вярата, които идват в Църквата. Обикновено за всеки от тях е трудно. Неотменно е нужна жертва. Може да има и преследване. Но това е цена, която се плаща с желание, и тази цена е равностойна на цената, платена от прекосилите равнините преди повече от век¹⁶.

Независимо дали сте потомци на пионери или едва вчера сте дошли в Църквата, вие сте част от голямата картина, за която са мечтали тези мъже и жени. Те предприемат удивително начинание. Ние имаме отговорността да го продължим. Те полагат основата. Наше е задължението да градим върху нея.

Те бележат пътя и повеждат по него. Ние имаме задължението да разширим и укрепим този път, докато той обхване цялата земя. … Вярата е ръководният принцип през тези трудни дни. Вярата е ръководният принцип, които трябва да следваме днес¹⁷.

Изображение

Президент Хинкли с африкански жени и деца

Какво прекрасно нещо е да имаме такова наследство, мои братя и сестри. Колко хубаво е да знаем, че има хора, които са вървели преди нас и са проправили пътя, по който да вървим, учейки на великите вечни принципи, които трябва да бъдат пътеводни звезди в нашия живот и живота на поколенията след нас. Днес можем да следваме примера им. Пионерите са хора с голяма вяра, изключително предани, неуморно работливи и напълно и неотменно почтени¹⁸.

Днес ние сме приемници на огромните усилия на пионерите. Надявам се, че сме благодарни. Надявам се, че носим в сърцата си дълбоко чувство на благодарност за всичко, което те са направили за нас.

… Както от тях са били очаквани велики неща, така това се очаква и от нас. Виждаме какво са сторили те с онова, с което са разполагали. Ние разполагаме с много повече, с изумителната задача да вървим напред и да градим царството Божие. Има толкова много, което да свършим. Имаме дадена от Бог задача да отнесем Евангелието на всеки народ, племе, език и люде. Имаме задачата да преподаваме и кръщаваме в името на Господ Исус Христос. Възкресеният Спасител казва: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание“ (Марк 16:15). …

Нашите предшественици са положили солидна и прекрасна основа. Сега ние имаме голямата възможност да изградим зданието, стройно сглобено, с крайъгълен камък Исус Христос¹⁹.

Вие сте плод на цялото планиране и усилия (на пионерите). … Какви прекрасни хора са били те. Тяхното усилие не може да бъде сравнено с нищо друго в нашата история. … Бог да благослови тяхната памет за наше добро. Когато пътят изглежда труден, когато се обезсърчим с мисълта, че всичко е изгубено, можем да погледнем тях и да видим колко по-лошо е било тяхното състояние. Когато се чудим за бъдещето, можем да погледнем към тях и техния удивителен пример за вяра. …

С такова великолепно наследство ние трябва да продължаваме напред. Никога не трябва да се отчайваме. Трябва високо да вдигнем главите си. Трябва да вървим напред с почтеност. Трябва да вършим правилното и Бог ще ни благославя („Правда върши“ Химни, 1985 г. № 149)²⁰.

• Защо вярата е така важна за пионерите, които желаят да се съберат в долината Солт Лейк? (Вж. раздел 1.) Как те превръщат вярата си в действие? Как можем ние да превърнем своята вяра в действие, за да осъществяваме „великото бъдеще“, което ни престои?

• Президент Хинкли учи как ранните пионери гледат към бъдещето, където Сион е тяхна „велика цел“, „голяма надежда“ и „мечта“ (раздел 2). Защо според вас това е толкова силна мотивираща сила за пионерите? Какви подобни надежди ни мотивират днес?

• Какво ви впечатлява в разказа на президент Хинкли за спасяването на керваните с ръчни колички на Уили и Мартин? (Вж. раздел 3.) Как призива на Бригъм Йънг да се изпратят спасители показва неговото пророческо вдъхновение? Какво можем да научим от хората, които откликват на неговия призив? Какво можем да правим, за да спасяваме и помагаме на нуждаещите се днес?

• Как погледът към миналото ви помага „да цени(те) настоящето и да има(те) перспектива за бъдещето“? (Вж. раздел 4.) По какви начини всеки от нас е пионер?

• Защо е добре за нас да почитаме ранните пионери? (Вж. раздел 5.) В какъв смисъл всички членове на Църквата са благословени от вярата и жертвата на тези пионери? Как примерът на ранните пионери ни помага, когато изпитваме трудности?

Матей 25:40; Етер 12:6–9; У. и З. 64:33–34; 81:5; 97:8–9; 98:1–3

„Съдържателните обсъждания са основополагащи за преподаването на Евангелието. … Чрез добре ръководени обсъждания се поддържа интересът на изучаващите и тяхното внимание. Всеки присъстващ може да бъде насърчаван да се включва активно в процеса на изучаване. … Задавайте въпроси, които насърчават смислени коментари и помагат на хората наистина да се замислят за Евангелието“ (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 63).