Глава 9

Свидетелството – един безценен дар

„Говорим на различни езици. Живеем в най-различни обстоятелства. Но в сърцата на всеки от нас живее общо свидетелство“.

Из живота на Гордън Б. Хинкли

„Най-ранният ми спомен за духовно събитие – казва президент Гордън Б. Хинкли – е когато бях на около пет години, едно много малко момче. Плачех от болка, защото ме болеше ухото. … Майка ми подготви торбичка със сол и я сложи на печката да се стопли. Баща ми сложи ръце на моята глава и ми даде благословия, като усмири болката и заболяването чрез властта на святото свещеничество и в името на Исус Христос. След това ме взе нежно в ръце и постави торбичката топла сол на ухото ми. Болката спадна и изчезна. Заспах в сигурната прегръдка на моя баща. Докато заспивах, умът ми блуждаеше върху думите на неговата благословия. Това е най-ранният ми спомен за упражняване на свещеническа власт в името Господно.

След това, през моето детство, моят брат и аз спахме в неотоплявана спалня през зимата. … Преди да се завием в топлото легло, ние коленичихме, за да си кажем молитвите. В тях изразявахме проста благодарност. … Спомням си как скачах в леглото след казаното „амин“, след което се завивах плътно и размишлявах за това, което току-що бях направил в своя разговор с Небесния Отец в името на Неговия Син. Нямах кой знае какво знание за Евангелието. Но чувствах един вид мир и сигурност от общуването с небесата в името и чрез Господ Исус. …

Това свидетелство се разрасна в сърцето ми като мисионер, докато четях Новия завет и Книгата на Мормон, която ми даде допълнително свидетелство за Него. Това знание се превърна в основа на живота ми, изградена върху фундаментите на получилите отговор молитви от моето детство. Оттогава моята вяра се е разраствала многократно. Станах Негов апостол, назначен да върша волята Му и да проповядвам словото Му. Станах Негов свидетел пред света“¹.

Като светии от последните дни, ние сме обединени в нашето свидетелство за Исус Христос.

Учения на Гордън Б. Хинкли

От свидетелството произлиза голямата сила на Църквата, то е извор на вяра и активност.

Превърнали сме се в едно голямо семейство, разположено из целия свят. Говорим на различни езици. Живеем в най-различни обстоятелства. Но в сърцата на всеки от нас живее общо свидетелство. Вие и аз знаем, че Бог е жив и че ръководи това свято дело. Знаем, че Исус е нашият Изкупител, Който стои начело на тази Църква, която носи Неговото име. Знаем, че Джозеф Смит е бил пророк, че е пророк, застанал начело на тази диспенсация на пълнотата на времената. Знаем, че свещеничеството е било възстановено на неговата глава и че ни е било предадено в непрекъсната последователност до наши дни. Знаем, че Книгата на Мормон е едно истинно свидетелство за реалното съществуване и божествеността на Господ Исус Христос².

Нещото, което наричаме свидетелство, представлява голямата сила на Църквата. То е извор на вяра и активност. … То е нещо толкова истинско и силно, колкото която и да било сила на земята. Господ описва тази сила, когато със следните слова се обръща към Никодим: „Вятърът духа където си иска и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа“ (Йоан 3:8). Трудно е да дадем определение на това какво е свидетелство, но плодовете му са съвсем ясни. То представлява процесът на свидетелстване на Светия Дух чрез нас³.

Свидетелството е един тих, насърчителен глас, който ни подкрепя, докато вървим напред с вяра, и ни подтиква към действие.

Личното свидетелство е факторът, който коренно променя живота на хората, когато дойдат в тази Църква. Точно този елемент мотивира членовете да оставят всичко и да служат на Господ. Това е тихият, насърчителен глас, който непрестанно подкрепя хората, които вървят напред с вяра до последните дни на живота си.

То е нещо чудно и прекрасно, дар от Бог на човека. То е по-важно от богатството или бедността, когато човек е призован да служи. Това свидетелство живее в сърцата на членовете и ги мотивира да изпълняват задълженията си. Това е така и с млади и със стари. Така е с ученика в семинара, с мисионера, с епископа и президента на кол, с президента на мисия, със сестрата в Обществото за взаимопомощ и с всеки висш ръководител. Дава се от тези, които нямат официална позиция в Църквата. То е самата същност на това дело. То придвижва напред делото Господно по света. То подтиква към действие. Изисква да направим това, което сме помолени да правим. Води със себе си увереността, че животът има цел, че някои неща са много по-важни от други, че сме поели на едно вечно пътуване, че носим отговорност пред Бог. …

Точно този елемент, слаб и крехък в началото, подтиква всеки проучвател в посоката на обръщането във вярата. То подтиква всеки обърнат към сигурността на вярата. …

Навсякъде, където е организирана Църквата, се чувства неговата сила. Изправяме се на крака и казваме това, което знаем. … Простият факт е, че ние наистина знаем, че Бог живее, че Исус е Христос и че това е Тяхното дело и Тяхното царство. Думите са прости, изразеното идва от сърцето. Свидетелството действа навсякъде, където Църквата е организирана, навсякъде, където мисионерите проповядват Евангелието, навсякъде, където има членове, които споделят своята вяра.

То е нещо, което не може да бъде оборено. Опонентите ни могат до безкрайност да цитират стихове и да спорят. Те могат да бъдат умни и убедителни. Но когато някой каже „аз знам“, не може да има по-нататъшни доводи. То може и да не бъде прието, но кой може да обори или отрече тихия глас на дълбините на душата, изпълнен с лично убеждение?⁴

„Светлина в нашия живот“

(Давид Кастаниеда), неговата съпруга, Томаса, и техните деца живели в малко западнало стопанство в Тореон (Мексико). Те притежавали 30 кокошки, 2 прасета и 1 хърбав кон. Кокошките давали няколко яйца за храна и от тях припечелвали по някое песо. Живели в бедност. След това мисионерите ги открили. Сестра Кастаниеда казва: „Старейшините свалиха превръзките от очите ни и донесоха светлина в живота ни. Не знаехме нищо за Исус Христос. Не знаехме нищо за Бог, докато не дойдоха те“.

Тя имала две години образование, а съпругът ѝ никакво. Старейшините им преподавали и след време били кръстени. … Те постепенно изградили проспериращ бизнес, в който работели бащата и неговите петима сина. С проста вяра, те плащали десятъка си. Уповавали се на Господ. Живеели според Евангелието. Служели във всяко отправено им призование. Четирима от техните синове и три дъщери отслужили мисии. … Техните критици им се присмивали. В отговор те давали свидетелство за Господната сила в живота им.

Около 200 техни роднини и приятели се присъединили към Църквата, благодарение на тяхното влияние. Над 30 синове и дъщери на техни роднини и приятели са отслужили мисия. Дарили са земята, на която в момента е построена сграда за събрания.

Децата, вече пълнолетни, и родителите всеки месец се редуват да пътуват до Мексико Сити, където работят в храма. Те са живо свидетелство за голямата сила на това Господно дело в издигането и променянето на хората. По света има още хиляди и хиляди като тях, хора, преживели чудото на мормонството, когато свидетелството за божествеността на това дело е навлязло в живота им⁵.

„То е истинно, нали? Тогава какво друго има значение?“

Срещнах се с военноморски офицер от далечна страна, умен млад мъж, дошъл в Съединените щати, за да продължи обучението си. Някои от неговите колеги във Военноморските сили на САЩ, чието поведение му харесало, по негово искане споделили религиозните си вярвания. Не бил християнин, но се заинтересувал. Разказали му за Спасителя на света, Исус Христос, роден във Витлеем, Който дал живота си за цялото човечество. Разказали му за явяването на Бог, Вечният Отец, и възкресеният Господ на момчето Джозеф Смит. Говорили му за съвременни пророци. Учили го на Евангелието на Учителя. Духът докоснал сърцето му и той бил кръстен.

Представиха ми го тъкмо преди да се завърне в родината си. Разказа ми тези неща и след това аз казах: „Семейството ти не са християни. Какво ще се случи, когато се завърнеш в къщи като християнин, особено като християнин-мормон?

Неговото лице помръкна и той отговори: „Ще бъдат разочаровани. Те може да ме отхвърлят и да ме смятат за мъртъв. Що се отнася до моето бъдеще и кариера, всички възможности могат да се затворят пред мен“.

Попитах: „Готов ли си да платиш толкова висока цена за Евангелието?“

Черните му очи, навлажнени от сълзи, просветнаха от красивото му загоряло лице, когато той отговори: „То е истинно, нали?“

Засрамен от това, че бях задал въпроса, отговорих: „Да истинно е“.

На което той отговори: „Тогава какво друго има значение?“

Точно тези въпроси бих искал да ви задам: „То е истинно, нали? Тогава какво друго има значение?“⁶

Нов поглед върху живота

Веднъж чух разказ за един инженер, който наскоро се присъединил към Църквата. Мисионерите позвънили на вратата на дома му и съпругата му ги поканила. Тя ентусиазирано откликнала на тяхното послание, докато той чувствал, че е въвлечен насила. Една вечер тя казала, че иска да се кръсти. Той изпаднал в пристъп на ярост. Не разбирала ли какво означавало това? Означавало отделено време. Означавало плащане на десятък. Означавало да се откажат от приятели. Означавало да се откажат от пушенето. Той си облякъл палтото и излязъл в нощта, тръшвайки вратата след себе си. Вървял по улиците, бълвайки гневни думи за жена си, за мисионерите и за себе си, за това че е допуснал те да им преподават. Когато се изморил, гневът му се уталожил и един дух на молитва някак навлязъл в сърцето му. Молил се, докато вървял. Умолявал Бог за отговор на въпросите си. И след това дошло впечатление, ясно и недвусмислено, било почти като глас, който изговорил следните думи: „Истина е“.

„Истина е – казвал си той отново и отново. – Истина е“. Мир обзел сърцето му. Докато вървял към дома си, ограниченията, правилата и изискванията, заради които бил така ядосан, започнали да изглеждат като възможности. Когато отворил вратата, открил съпругата си на колене, молейки се.

… На събранието, пред което разказа това, той сподели за радостта, която дошла в живота им. Десятъкът не бил проблем. Споделянето техните средства с Бог, Който им е дал всичко, не изглеждало много. Служението не било проблем. За него било нужно само малко по-внимателно планиране на времето през седмицата. Отговорностите не били проблем. От тях произлизал растеж и нов поглед върху живота. Така този интелигентен и образован мъж, инженер, свикнал да работи с фактите на физическия свят, на който живеем, даде тържествено свидетелство с навлажнени очи за чудото, изпълнено в живота му⁷.

„Кой може да обори или отрече тихия глас на дълбините на душата, изпълнен с лично убеждение?“

„Най-ценното нещо в живота ми“

Преди няколко години една възхитителна и много образована млада жена говори в Берхтезгаден, Германия, на конференция на военни, членове на Църквата. Бях там и я чух. Тя имаше чин майор в армията, работеше като лекар, и бе уважаван специалист в своята сфера. Тя каза:

„Повече от всичко друго на света исках да служа на Бог. Но колкото и да се опитвах, не можех да Го открия. И най голямото чудо е, че Той откри мен. Един съботен следобед през септември 1969 г. си бях у дома в Бъркли, Калифорния, и на вратата се позвъни. Там открих двама млади мъже, облечени в костюми, с бели ризи и вратовръзки. Косата им беше прилежно сресана. Бях толкова впечатлена от тях, че казах: „Не знам какво продавате, но ще го купя“. Един от младите мъже каза: „Нищо не продаваме. Ние сме мисионери от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и бихме искали да говорим с вас“. Поканих ги да влязат и те говориха за тяхната вяра.

Така се роди моето свидетелство. Думите не могат да опишат моята благодарност за привилегията и честта да бъда член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Щастието и мирът, които това радостно Евангелие е дало в сърцето ми, е като рай на земята. Моето свидетелство за това дело е най-ценното нещо в живота ми, това е дар от моя Небесен Отец, за който ще бъда вечно благодарна“⁸.

Това се случва със стотици хиляди в много земи – способни и образовани мъже и жени, заети в бизнеса и професионалисти, упорити и практични (хора), които изпълняват професиите си в делата на света, в чиито сърца гори тихото свидетелство, че Бог е жив, че Исус е Христос, че това дело е божествено, че е било възстановено на земята за благославяне на всички, които се възползват от предоставяните от него възможности⁹.

Всеки от нас може да получи свидетелство за реалното съществуване на Бог и Неговия Възлюбен Син, както и за възстановяването на Тяхното дело.

Това свидетелство, това знание, може да бъде най-безценният от всички дарове Божии. Той се дава като небесен дар при наличност на правилното усилие. Всеки мъж и всяка жена в тази Църква има възможността, има отговорността да получи за себе си убеждение за истинността на това велико дело на последните дни и Тези, Които го ръководят, а именно живият Бог и Господ Исус Христос.

Исус посочва начина да придобием такова свидетелство, когато казва: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.

Ако някой иска да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря“ (Йоан 7:16–17).

Ние израстваме във вяра и знание, докато служим, докато изучаваме, докато се молим.

Когато Исус нахранва 5 000 души, те осъзнават какво чудо е извършил и се удивляват от Него. Някои се връщат при Него. Пред тях Той излага учението за Неговата божественост, казва, че е Хлябът на живота. Упреква ги, че те не се интересуват от учението Му, а само от задоволяването на глада на своите тела. Някои, като Го чуват да излага Своето учение, казват: „Тежко е това учение; кой може да го слуша?“ (Йoан 6:60). Кой може да повярва това, което този Мъж проповядва?

„Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.

Тогава Исус каза на дванадесетте (според мен с известно обезсърчение): Да не искате и вие да си отидете?

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот

и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог“ (Йоан 6:66–69).

Това е големият въпрос и всички ние трябва да му дадем отговор. Ако не при Теб, „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог“.

Именно тази убеденост, тази вътрешна сигурност за реалното съществуване на живия Бог, за божествеността на Неговия Възлюбен Син, за възстановяването на Тяхното дело в наше време и за последвалите славни проявления, които за всеки от нас са станали основа на нашата вяра. Това се превръща в нашето свидетелство.

… Неотдавна бях в Палмира, Ню Йорк (местността, в която Джозеф Смит получава Първото видение). За случилите се в района събития човек е подтикнат да каже: „Те или са се случили, или не. Не може да има междинен вариант“.

И след това един глас на вяра прошепва: „Всичко това се е случило. Случило се е точно както той го е описал“.

Наблизо се намира хълма Кумора. От него е изваден древният летопис, от който е преведена Книгата на Мормон. Човек трябва да приеме или отхвърли нейния божествен произход. Преценяването на доказателствата би трябвало да подтикне всеки мъж и всяка жена, които я прочетат, с вяра да кажат: „Истинна е“.

И така е с други елементи на това чудотворно нещо, което наричаме Възстановяването на древното Евангелие, древното свещеничество и древната Църква.

Сега това свидетелство, както и винаги е било, е един вид израз, едно ясно потвърждаване на истината, такава каквато я познаваме¹⁰.

Трябва да живеем според нашето свидетелство и да го споделяме с околните.

Павел казва на Тимотей: „Бъди внимателен към себе си – обърнете внимание – и поучението си, постоянствай в това; защото като правиш това, ще спасиш и себе си и слушателите си“ (1 Тимотей 4:16). Какви прекрасни напътствия дава Павел на Тимотей.

След това казва следното: „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение“ (2 Тимотей 1:7). Бог ни е дал дух не на страх, а на сила – силата на посланието; и на любов – любов към хората, любов към това, което имаме да предложим; и себевладение – според простите, разбираеми принципи на възстановеното Евангелие на Исус Христос.

„Не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ“ (2 Тимотей 1:8). Никога, мои братя и сестри, никога не се срамувайте да свидетелствате за нашия Господ. … Ето една важна наша задача, заповед, която ни е дадена: „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение. И така, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ“¹¹.

Това е Божието свято дело. Това е Неговата Църква и царство. Видението, което се е случило в Свещената горичка, е станало точно така, както го описва Джозеф. В сърцето ми има истинно разбиране за значението на това, което се е случило там. Книгата на Мормон е истинна. Тя свидетелства за Господ Исус Христос. Неговото свещеничество е възстановено и ни е дадено. Ключовете на това свещеничество, предадени от небесни същества, се упражняват за наш вечен благослов. Такова е нашето свидетелство – вашето и моето – свидетелство, според което трябва да живеем и което трябва да споделяме с околните. Оставям на всеки един от вас това свидетелство, своята благословия и обичта си, както и поканата да продължавате да участвате в това велико чудо от последните дни, което представлява Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни¹².

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

По какви начини вашето лично свидетелство допринася за силата на Църквата? (Вж. раздел 1.)
Президент Хинкли набляга, че свидетелството ни подкрепя и „ни подтиква към действие“ (раздел 2). Как вашето свидетелство ви е подкрепяло? Как вашето свидетелство е повлиявало на действията ви? Как можете да прилагате в живота си принципи, които извличате от разказите в раздел 2?
Какво можем да научим от ученията за получаване на свидетелство, изложени от президент Хинкли? (Вж. раздел 3.) Какви преживявания са ви помогнали да получите своето свидетелство? Какво можем да правим, за да укрепваме своите свидетелства?
Защо според вас свидетелствата стават по-силни, когато ги споделяме? Как сте преодолявали чувствата на страх да споделите свидетелството си? Как сте били благославяни от свидетелствата на други хора? (Вж. раздел 4.)

Свързани с темата стихове:

1 Коринтяните 12:3; 1 Петър 3:15; Алма 5:43–46; 32:26–30; Мороний 10:3–5; У. и З. 8:2–3; 80:3–5

Помощ в преподаването

„Когато опознаете и разбирате всеки от хората, ще бъдете по-подготвени да преподавате уроци, съобразени с индивидуалните им обстоятелства. Това разбиране ще ви помага да намирате начини да помагате на всеки от тях да участва в обсъждания и други образователни дейности“ (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 34).