Глава 24

Единението на Исус Христос – огромно по обхват, лично по ефект

„Давам свидетелство за Единението на Господ Исус Христос. Без него животът би бил безсмислен. То е ключовият камък в арката на нашето съществуване“.

Из живота на Гордън Б. Хинкли

На 1 януари 2000 г. президент Гордън Б. Хинкли, заедно с останалите служители в Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли, публикува общо свидетелство за Спасителя. В това послание, озаглавено „Живият Христос“, те заявяват: „Ние даваме своето свидетелство за реалността на Неговия несравним живот и безкрайната добродетел на Неговата велика единителна жертва. Никой друг не е оказвал толкова дълбоко влияние върху всички хора, които някога са живели, или които тепърва ще живеят на тази земя“¹.

При обръщение на обща конференция три месеца по-късно, президент Хинкли свидетелства за голямото влияние, което Спасителят има и върху неговия живот. Той говори по един много личен и затрогващ начин, като често му е трудно да овладява емоциите си:

„От всичките неща, за които изпитвам благодарност тази сутрин, едно стои над останалите. Това е живото свидетелство за Исус Христос, Синът на всемогъщия Бог, Князът на мира, Светият. …

Исус е мой приятел. Никой друг не ми е давал толкова много. „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си“ (Йоан 15:13). Той е дал Своя живот за мен. Той е отворил пътя към вечен живот. Само Бог може да направи това. Надявам се, че съм достоен да Му бъда приятел.

Той е мой пример. Неговият начин на живот, Неговото абсолютно безкористно поведение, Неговата помощ към нуждаещите се, Неговата жертва, всичко това е пример за мен. Никога няма да мога напълно да Му подражавам, но мога да се опитам. …

Той е мой изцелител. Удивен съм от невероятните Му чудеса. И въпреки това знам, че те са се случили. Приемам истината за тези събития, защото знам, че Той е Господар на живота и смъртта. Чудесата на Неговото служение изразяват състрадание, обич и чувство на човечност, които са прекрасни.

Той е мой водач. За мен е чест да бъда един от многото, които Го обичат и които Го следват през двете хилядолетия след Неговата смърт. …

Той е мой Спасител и мой Изкупител. Отдавайки живота Си в мъка и неизразимо страдание, Той издига мен и всеки от нас, всички синове и дъщери на Бог от бездната на вечния мрак, който следва смъртта. Той предоставя нещо по-добро – система от светлина и разбиране, растеж и красота, чрез която можем да вървим напред по пътя, който води към вечен живот. Моята признателност е безгранична. Моите благодарности са безкрайни.

Той е мой Бог и мой Цар. Век след век Той ще царува като Цар на царете и Господ на господарите. Неговата власт няма да има край. Неговата слава никога няма да залезе.

Никой друг не може да заеме Неговото място. Никой няма да направи това. Неопетнен и без никакъв недостатък, Той е Агнецът Божий, пред Когото се покланям и чрез Когото общувам с моя Отец в Небесата. …

С благодарност и с безкрайна обич, аз давам свидетелство за тези неща в Неговото свято име“².

„Всичко е зависело от Него – от Неговата единителна жертва. … Това е ключовият камък в арката на великия план на Отца“.

Учения на Гордън Б. Хинкли

Обичта на нашия Небесен Отец се изразява чрез дара на Неговия Единороден Син.

Сърцето ми се смирява дълбоко, когато размишлявам за голямата обич на моя Небесен Отец. Колко съм благодарен за моето знание, че Бог ни обича. Необхватните дълбини на тази обич намират израз в дара на Неговия Единороден Син, чрез Неговото идване на света, за да даде надежда в сърцата ни, доброта и благост във взаимоотношенията ни и най-важното – да ни спаси от нашите грехове и да ни поведе по пътя, който води към вечен живот³.

Доземното служение на Спасителя

Отецът на всички ни, с цялата си любов към нас – Неговите чеда – е предложил … план, при който да имаме правото да избираме пътя на нашия живот. Неговият Първороден Син, нашият по-голям Брат, има ключова роля в този план. Хората щели да имат своето право на избор, и отговорността да съпровожда свободата на избор. Човекът щял да върви в пътищата на света, да греши и да се препъва. Но Синът Божий щял да вземе върху Си плът, за да принесе Себе си в жертва и да извърши Единение за греховете на всички хора. Чрез неизразими страдания Той щял да стане великият Изкупител, Спасителят на цялото човечество⁴.

Земното служение на Спасителя

В цялата история не е имало величие като Неговото. Той, Великият Йехова, има благоволението да бъде роден в смъртността в една Витлеемска ясла. Като момче израства в Назарет и „напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците“ (Лука 2:52).

Кръстен е от Йоан в река Йордан „и, ето, отвориха Му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб и се спуска на Него;

и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:16–17).

През трите години на Неговото земно служение Той прави това, което никой друг не е правил преди това; учи по начин, по който никой друг не е учил.

След това идва времето да бъде принесен в жертва. На вечерята в Горната стая Той прекарва последни часове с Дванадесетте в земния живот. Докато им мие краката, им преподава урок по смирение и служба, който те никога не забравят⁵.

Страдание в Гетсиманската градина

Следва страданието в Гетсимания, „което страдание – казва Той – накара Мен самият, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом“ (У.и З. 19:18)⁶.

В Гетсиманската градина Той страда толкова силно, че потта Му става на големи капки кръв, докато се моли на Неговия Отец. Но всичко това е част от Неговата велика единителна жертва⁷.

(Веднъж бях седнал) в сянката на едно старо маслиново дърво (в Гетсиманската градина) и прочетох за ужасната борба на Сина Божий, докато Той посреща неотменното си страдание, като големи капки кръв се стичат по лицето Му и Той се моли тази чаша да Го отмине, но накрая казва: „Не Моята воля, а Твоята да бъде“. … Имах съвсем ясното чувство, че тази молба няма предвид толкова предстоящата физическа болка от ужасното, брутално разпъване на кръст. Сигурен съм, тя е част от изпитанието. Но мисля, че в голяма степен това е тежестта от Неговата роля във вечното благосъстояние на всички синове и дъщери Божии от всички поколения на времето.

Всичко е зависело от Него – от Неговата единителна жертва. Това е ключът. Това е ключовият камък в арката на великия план, който Отца е подготвил за реализиране на вечния живот на Неговите синове и дъщери. Колкото и ужасна да е тази роля, колкото и тежко да е нейното изпълнение, Той я приема, реализира я и така постига нещо удивително и прекрасно. Не мисля, че напълно можем да я разберем. Въпреки това, като осъзнаем малка част от нея, ние се научаваме да бъдем все по-благодарни за нея⁸.

Арестуване, разпъване на кръста и смърт

Той е поведен от тежки и груби ръце и през нощта, противно на закона, е доведен пред Анна и след това пред Каяфа, лукавия и зъл началник на Синедриона. Рано сутринта Той повторно е доведен пред този порочен интригант. След това е отведен пред Пилат, римския управител, който получава следното предупреждение от съпругата си: „Не прави нищо на Този праведник“ (Мат. 27:19). Римлянинът, с цел да избяга от отговорност, Го изпраща при Ирод, покварения, развратен и зъл тетрарх на Галилея. Христос е руган и бит. Коронован е с венец от остри тръни; подигравателна пурпурна мантия е сложена на кървящия Му гръб. Отново е отведен пред Пилат, на когото тълпата извиква: „Разпъни Го! Разпъни Го!“ (Лука 23:21).

С тежки стъпки стига до Голгота, където нараненото Му тяло е приковано за кръста в изпълнение на най-нехуманния и болезнен метод на екзекуция, който може да бъде измислен от тези садистични умове.

Но въпреки това Той извиква: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34)⁹.

Няма по-мъчителна картина в цялата история от страданията на Исус в Гетсимания и на кръста, самотен: Изкупителят на човечеството, Спасителят на света, реализиращ Единението.

Помня как с президент Харолд Б. Лий … бяхме в Гетсиманската градина в Ерусалим. Можехме да усетим, само в малка степен, ужасната борба, която се е случила там, борба толкова тежка, че, докато Исус сам се бори в духа, едри капки кръв капят от всяка пора (вж. Лука 22:44; У. и З. 19:18). Спомнихме си как е бил предаден от човек, призован на доверена позиция. Спомнихме си как зли човеци с тежки ръце хващат Сина Божий. Спомнихме как в Своята самота и агония на кръста, Той извиква: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Maт. 27:46). И въпреки всичко, Спасителят на света смело продължава напред и осъществява за нас Единението¹⁰.

Изминават часове, през които Неговият живот се отслабва в агония. Земята се разтърсва, булото на храма се раздира. Пресъхналите Му устни изговарят следните думи: „Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна“ (Лука 23:46).

Това е краят. Земният Му живот приключва. Той го дава като откуп за всички. Умират надеждите на хората, които Го обичат. Забравени са направените от Него обещания. Забързано, но с внимание, тялото Му е поставено в чужда гробница в навечерието на юдейския Съботен ден¹¹.

Възкресение

Рано сутринта в неделя Мария Магдалена и други жени отиват при гробницата. Те се учудват как е могло камъкът да бъде изтъркалян от входа на гробницата. Когато пристигат, един ангел им казва: „Защото зная, че търсите разпънатия Исус.

Няма Го тук; защото възкръсна, както и каза“ (Мат. 28:5–6).

Това никога не се е случвало преди този момент. Празната гробница дава отговор на вековен въпрос. Павел съвсем уместно пита: „О смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ (1 Кор. 15:55)¹².

„Няма Го тук; защото възкръсна, както и каза“ (Матей 28:6).

Всички хора ще бъдат вдигнати от гроба чрез изкупителната жертва на Спасителя.

„Чудото на това утро на възкресението … е чудо за цялото човечество. То е чудото на силата на Бог, Чийто Възлюбен Син отдава живота Си, за да изкупи греховете на всички, една жертва, породена от любов, за всеки Божий син и дъщеря. Като прави това, Той разчупва печатите на смъртта¹³.

Няма нищо по-универсално от смъртта и нищо по-изпълнено с надежда и вяра от увереността за безсмъртие. Окаяната скръб, която идва със смъртта, загубата, която следва смъртта на обичан човек, се смекчават единствено от неизменността на Възкресението на Сина Божий. …

Винаги, когато удари студената ръка на смъртта, през скръбта и тъмнината на този час просветва триумфалната фигура на Господ Исус Христос, на Него, Сина Божий, Който, чрез дадената Му сила побеждава смъртта. Той е Изкупителят на света. Той е дал живота Си за всеки от нас. Взел го е отново и става първият плод на починалите. Той, като Цар на царете, стои над всички останали царе. Той, като Всемогъщият, стои над всички останали. Той е наша утеха, единствената ни истинска утеха, когато тъмното було на смъртта ни покрие и духът напусне човешкото тяло.

Над цялото човечество стои Исус Христос¹⁴.

Помня как говорих на погребалната служба на един добър човек, мой приятел, чиято добрина ме караше да полагам малко повече усилия. През годините опознах неговите усмивки, добрите му думи, действието на силния му интелект, усилената му служба на околните. И изведнъж този толкова интелигентен и добър човек умря. Гледах безжизненото му тяло. То нито ме разпозна, нито помръдна, нито каза нещо. …

Вдигнах поглед към ридаещата вдовица и децата му. Те знаеха, така както аз знаех, че никога повече в този живот нямаше да чуят гласа му. Но ме обзе едно деликатно чувство, неописуемо в същността си, което ми даде мир и успокоение. Изглежда ми казваше: „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“ (Пс. 46:10).

Също така ми казваше: „Не се тревожи. Всичко това е част от Моя план. Никой не може да избегне смъртта. Дори Моят Възлюбен Син умря на кръста. Но като направи това, Той стана славният първи плод на Възкресението. Той отне жилото от смъртта и победата от гроба“.

Можех да чуя в ума си как Господ казва на скърбящата Марта: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки“ (Йоан 11:25–26)¹⁵.

Чрез единителната жертва на Спасителя ни се дава възможността за възвисяване и вечен живот.

Да благодарим на Всемогъщия. Неговият славен Син е разкъсал връзките на смъртта, най-голямата от всички победи. … Той е нашият триумфиращ Господ. Той е наш Изкупител, извършил Единение за греховете ни. Чрез Неговата изкупителна жертва всички хора ще възкръснат. Той е проправил пътя, чрез който можем да получим не само безсмъртие, но и вечен живот¹⁶.

Донякъде разбирам значението на Неговото Единение. Не мога да го обхвана цялостно. То е толкова безпределно в обхвата и толкова лично в ефектите си, че не се поддава на разбиране¹⁷.

Величината на Единението не е изцяло достижима за способностите на нашия разум. Аз знам само, че се е случило и че е извършено за вас и за мен. Когато Спасителят предава Себе си в откуп за греховете на цялото човечество, страданието е тъй голямо, агонията тъй силна, че никой от нас не може напълно да ги разбере.

Чрез Него ние получаваме прошка. Чрез Него се дава обещанието, че на цялото човечество ще бъде дадена благословията на спасението и възкресението от мъртвите. Именно чрез Него и Неговата всеобхватна саможертва, и чрез подчинение от наша страна, ни се дава възможността за възвисяване и вечен живот¹⁸.

Не сме ли всички отклонили се синове и дъщери, които имат нужда да се покайват и да черпят от опрощаващата милост на нашия Небесен Отец и да следват Неговия пример?

Неговият Възлюбен Син, нашият Изкупител, ни подава ръка с прошка и милост, но, правейки го, Той заповядва покаяние. … Господ казва – цитирам от едно откровение, дадено на Пророка Джозеф:

„Ето защо Аз ти заповядвам да се покаеш, покай се, да не би да те поразя с жезъла на устата Ми и с яростта Ми, и с гнева Ми, и страданията ти да бъдат тежки, не знаеш колко тежки, не знаеш колко болезнени, да, не знаеш колко непоносими.

Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят.

Но ако те не се покаят, трябва да страдат, тъкмо като Мен,

Което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом. …

Поучи се от Мен и послушай словата Ми; ходи в кротостта на Духа Ми и ще имаш мир в Мен“. (У. и З. 19:15–18, 23)¹⁹.

Накрая, когато цялата история бъде прегледана, когато дълбините на човешкия ум бъдат проучени, няма да има нищо по-удивително, нищо по-величествено, нищо по-всеобхватно от това деяние на благодат, чрез което Синът на Всемогъщия, Князът в Дома на Отца, Който преди това е говорил като Йехова, Който е имал благоволението да дойде на земята като роден във Витлеем младенец, е дал живота Си в страдание и болка, за да могат синовете и дъщерите Божии от всички поколения на времето, които всички трябва да умрат, отново да се движат и живеят вечно. Той е направил за нас това, което никой от нас не може да направи за себе си. …

Пророкът Исайя казва:

„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; …

Но Той беше наранен за нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме“ (Иса. 53:4–5).

Това е удивителната и истинска история на Рождеството. Раждането на Исус във Витлеем е предговор. Тригодишното служение на Учителя е пролог. Величествената същност на този разказ е Неговата жертва, напълно саможертвената агонизираща смърт на кръста на Голгота, за да изкупи греховете на всички ни.

Епилогът е чудото на Възкресението, което ни дава следното обещание: „Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят“ (1 Кор. 15:22).

Не би имало Коледа, ако нямаше Великден. Младенецът Исус от Витлеем щеше да бъде само още едно бебе, ако го нямаше изкупващият Христос от Гетсимания и Голгота и триумфа на Възкресението.

Вярвам в Господ Исус Христос, Синът на Вечния, Жив Бог. Няма по-велик, който да е крачил по земята. Никой друг не е направил съизмерима жертва или е осигурил подобна благословия. Той е Спасителят и Изкупителят на света. Вярвам в Него. Провъзгласявам Неговата божественост недвусмислено и безусловно. Обичам Го. Произнасям името Му с благоговение и почит. Покланям Му се, както се покланям на Неговия Отец – в дух и истина. Да благодарим на Бог за Неговия Възлюбен Син, Който протегна ръка много отдавна и каза на всеки един от нас: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28).

… Желая всеки от вас да прекара известно време, дори само час, в тих размисъл и спокойно съзерцание над изключителността и величието на Сина Божий²⁰.

„Давам свидетелство за Единението на Господ Исус Христос. Без него животът би бил безсмислен. То е ключовият камък в арката на съществуването ни. То потвърждава, че сме живели, преди да бъдем родени в смъртността. Земният живот е само едно стъпало към по-славно съществуване в бъдещето. Скръбта от смъртта е смекчена от обещанието за възкресение²¹.

Исус е Христос, предопределеният Син Божий, Който има благоволението да дойде на земята, роден в ясла във васална държава със подчинен народ, Синът Божий, Единородният на Отца в плътта, Първородният на Отца и Начинател на нашето спасение. Той е наш Изкупител, наш Спасител, чрез Чието Единение вечният живот става възможен за всички хора, които вървят в подчинение на Неговите учения²².

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Защо Небесният Отец ни е дал „дара на Неговия Единороден Син“? (Вж. раздел 1.) Какво можете да правите като израз на благодарност за този дар? Какви са вашите мисли и чувства, докато четете обобщението на президент Хинкли за всичко, което Спасителят е направил за нас?
В раздел 2 сравнете думите, които президент Хинкли използва, за да опише смъртта, с тези, които използва, за да опише възкресението. Какво научавате от различията в тези думи? Как вашето свидетелство за Възкресението на Спасителя влияе на живота ви?
Какво научавате от свидетелството на президент Хинкли за Единението на Исус Христос? (Вж. раздел 3.) Как Единението е благословило лично вас? Какви чувства изпитвате, когато мислите за жертвата на Спасителя за вас? Отделете време за „тих размисъл и спокойно съзерцание“ за Спасителя.

Свързани с темата стихове:

Исайя 53; Йоан 3:16; 11:25; 2 Нефи 9:6–13; Алма 7:11–13; 34:8–10; Еламан 14:13–19; У. и З. 18:10–12

Помощ в преподаването

„Докато се подготвяте с молитва да преподавате, може да бъдете насочени да наблегнете на определени принципи. Може да получите разбирането как най-добре да представите дадени идеи. Може да откриете примери, предметни уроци и вдъхновяващи случки в простите дейности на живота. Можете да получите усещане да поканите даден човек да ви помогне с урока. Също така може да си спомните лично преживяване, което да споделите“ (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 48).