Мир и удовлетвореност чрез материално разчитане на собствените сили

Вярвам в евангелието на труда. Под небесата няма заместител на продуктивния труд. Това е процесът, чрез който мечтите стават реалност. Това е процесът, чрез който бездействените идеи се превръщат в динамични постижения⁴.

Малко игра и малко свободно време са добро нещо. Но именно трудът има най-голямо влияние в живота на човек. Именно чрез труд ние получаваме храната, която ядем, облеклото, което носим и домовете, в които живеем. Не е възможно да отричаме необходимостта от труд чрез умели ръце и образовани умове и да израстваме и просперираме лично и колективно⁵.

Научил съм, че животът не е една последователност от велики героични постъпки. В най-добрия случай, животът е една последователна доброта и почтеност, воден без фанфари, в която това, което трябва да се свърши, се върши тогава, когато трябва да бъде свършено. Според мен не гениите променят този свят. Забелязал съм, че работата, която движи света напред, се върши от хора с обикновени способности, които работят по необикновен начин⁶.

Нужно е децата да работят със своите родители – да мият чинии с тях, да чистят пода с тях, да косят ливади, да подрязват дървета и храсти, да боядисват и поправят и да вършат стотици други неща, чрез които да научат, че трудът е цената за чистотата, развитието и просперитета⁷.

Изображение

мъж и момчета с куп дърва

Голямата гениалност на тази Църква е трудът. Всеки се труди. Не израствате, ако не се трудите. Вярата, свидетелството за истината, са точно като мускула на ръката ми. Ако го използвате, той става силен. Ако го държите неподвижно превързан, той става слаб и отпуснат. Караме хората да се трудят. Очакваме от тях големи неща, и удивителното и прекрасно нещо е, че те се осъществяват. Те дават плод⁸.

Всичко в тази Църква се осъществява чрез труд. Тя е като една количка. Не се движи напред, докато не хванеш двете дръжки и не започнеш да буташ. Усиленият труд придвижва напред Господното дело и ако сте се научили да работите с истинска почтеност, животът ви ще бъде благославян завинаги. Сигурен съм в това с цялото си сърце. Животът ви ще бъде благославян завинаги⁹.

Има една стара поговорка, че ако дадеш на някого риба, той ще има храна за един ден. Но ако го научиш как да лови риба, ще има какво да яде до края на живота си. …

Нека Господ ни дава поглед в бъдещето и разбиране, за да правим нещата, които ще помагат на членовете ни не само духовно, но и материално. Дадено ни е много сериозно задължение. Президент Джозеф Ф. Смит казва, … че е малко вероятно една религия, която не помага на човек в този живот, да направи много за него в следващия (вж. „The Truth about Mormonism“, Out West списание, септ. 1905 г., с. 242).

Там, където бедността е широко разпространена сред нашите членове, ние трябва да направим всичко, което можем, за да им помогнем да стъпят на крака и да установят живота си върху основата на разчитането на собствените сили, която може да се изгради с обучение. Образованието е ключът към възможностите. …

Имаме така важното задължение да „подкрепя(ме) слабите, да издиг(аме) ръцете, които са отпуснати и да усил(ваме) немощните колене“ (У. и З. 81:5). Трябва да им помагаме да започнат да разчитат на собствените си сили и да имат успех.

Вярвам, че Господ не желае да вижда Своите люде обречени да живеят в бедност. Вярвам, че Той желае верните да се наслаждават на добрите неща на земята. Той ни заповядва да вършим тези неща, за да им помагаме¹⁰.

Според ученията, всеки човек трябва да върши всичко по силите си. След като е изчерпил своите източници, той трябва да се обърне към роднини, които да му помогнат. Когато роднините не могат да се справят, се включва Църквата. И когато Църквата се включи, нашето голямо желание е първо да се погрижи за неотложните нужди, след което да се помага докато има нужда от помощ, като през това време му се помогне чрез обучение, за да може да си намери работа и да открие някакъв начин да си стъпи на краката. Това е целта на тази мащабна (църковна) програма по благосъстоянието¹¹.

На участниците в тази програма им е било спестено „проклятието на безделието и злото на това да получаваш наготово“. Тяхното достойнство и самоуважение са били запазени. И всички мъже и жени, които не са били директни получатели, но са участвали в отглеждането на реколта, обработката на храни и други свързани с това дейности, дават свидетелство за радостта, която получават от отдадената служба към околните.

Няма човек, който да види тази програма и нейните плодове и мащабни последици и да се усъмни в духа на откровение, чрез който тя е сътворена и който е увеличил влиянието ѝ за добро¹².

Ще продължаваме напред в това дело. Винаги ще има хора в нужда. Гладът, нуждата и бедствията винаги ще бъдат с нас. И винаги ще има хора, чиито сърца са били докоснати от светлината на Евангелието и които ще искат да служат и да работят, за да помагат на нуждаещите се по земята.

Свързан с тези усилия е и учреденият от нас Кредитен фонд за образование. Той съществува благодарение на вашите щедри дарения. … Заеми се предоставят на достойни млади мъже и жени с цел образование. Иначе те биха останали в клопката на постоянната бедност, която от поколения е позната на техните родители и предци. …

Господният Дух ръководи това дело. Тази дейност по благосъстоянието е с материални измерения и нейните плодове придобиват формата на ориз и боб, одеяла и палатки, облекло и лекарства, работа и образование за по-добра работа. Но тази така наречена материална дейност е външен израз на един вътрешен дух – Духът на Господ, за Когото е казано: „обикаляше да прави благодеяния“ (Деянията 10:38)¹³.

Ние преподаваме разчитането на собствените сили като житейски принцип – да си осигуряваме прехраната и да се грижим за своите нужди. И затова насърчаваме членовете да заделят по нещо, да планират, да разполагат … с известно количество храна, ако е възможно да си отворят спестовна сметка в случай, че настъпят черни дни. Понякога трагедии се случват, когато хората ги очакват най-малко – безработица, заболяване, такива неща¹⁴.

Този стар свят е навикнал на бедствия и катастрофи. Онези от нас, които четат и вярват в Писанията, знаят за предупрежденията на пророците относно катастрофи, които са се случвали и ще се случват. …

Колко знаменателни са словата на откровението, намиращо се в 88 раздел на Учение и завети относно бедствията, които ще последват свидетелствата на старейшините. Господ казва:

„Защото след вашето свидетелство идва свидетелството на земетресенията, които ще предизвикат стенания от недрата на земята; и човеците ще падат върху земята, и няма да могат да станат.

Идва също и свидетелството на гласа на гръмотевиците и на гласа на светкавиците, и на гласа на бурите, и на гласа на морските вълни, надигащи се отвъд своите предели.

И всички неща ще бъдат в размирици, и със сигурност човеците ще се обезсърчат, защото страх ще връхлети всички люде“ (У. и З. 88:89–91). …

… Също както е имало бедствия в миналото, можем да очакваме още и в бъдеще. Какво трябва да направим?

Казват, че когато Ной построил ковчега, нямало дъжд. Но той го построил и дъждът завалял.

Господ казва: „Ако сте подготвени, вие няма да се боите“ (У. и З. 38:30).

Основният вид подготовка се дава и в Учение и завети, където е записано: „Затова, застанете на свети места и бъдете непоклатими, докато не настъпи денят Господен“ (У. и З. 87:8). …

Можем да живеем така, че да можем да разчитаме на Господ и на Неговата защита и напътствие. Това е важен приоритет. Не можем да очакваме помощта Му, ако не желаем да спазваме Неговите заповеди. Ние в тази Църква имаме достатъчно доказателства за последствията от неподчинението в примера както на яредитския, така и на нефитския народ. Всеки от тях стига от слава до пълно унищожение, поради своето нечестие.

Знаем, разбира се, че дъждът вали над праведните и над грешниците (вж. Матей 5:45). Но макар и да умират, праведните не са погубени, а са спасени чрез Единението на Изкупителя. Павел пише на римляните: „Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме“ (Римляните 14:8). …

Нашите хора … са съветвани и насърчавани така да се подготвят, че да осигурят своето оцеляване, ако настъпи бедствие.

Можем да отделим малко вода, основни храни, медикаменти и облекло, което да ни топли. Трябва да имаме заделени и малко пари за черни дни¹⁵.

Имаме прекрасна програма по благосъстоянието със съоръжения за складиране на зърнени храни в някои области. Важно е да се възползваме от тях. Но най-доброто място да имаме заделена храна, както и малко спестени пари, е в нашите домове. Най-добрата програма по благосъстоянието е нашата собствена програма по благосъстоянието. Пет или шест кутии пшеница в дома са по-полезни от тонове в хамбарите на програмата. …

Винаги можем да започнем с малко. Можем да започнем с едноседмичен запас от храна и постепенно да го изграждаме до месечен, а след това до тримесечен. Говоря за храна, която да покрие основните ви потребности. Както всички знаете, това напътствие не е ново. Но се опасявам, че мнозина смятат дългосрочния хранителен запас за нещо недостижимо и затова не желаят да полагат никакво усилие.

Започнете с нещо малко … и след това постепенно натрупвайте до разумни граници. Редовно спестявайте малко пари и ще се изненадате колко ще натрупате¹⁶.

Отново и отново сме съветвани да бъдем финансово самостоятелни, да не задлъжняваме и да бъдем пестеливи. Толкова много наши хора са затънали в дългове заради неща, които реално не са им необходими. … Като членове на Църквата, ви увещавам да се освободите от дълговете при първа възможност и да спестявате за черни дни¹⁷.

Дошло е времето да сложим домовете си в ред. …

Президент Дж. Рубен Кларк-мл., на свещеническото събрание на конференцията през 1938 г., (казва): „Веднъж в дълг, лихвата е ваша спътница всяка минута, ден и нощ; не можете да я изгоните, нито да избягате от нея; не можете да я освободите; тя не се поддава на молби, искания и заповеди; и винаги, когато ѝ се изпречите на пътя или не успеете да изпълните исканията ѝ, тя ви смазва“ (в Conference Report, апр. 1938 г., с. 103).

Разбира се, съгласен съм, че може да е необходимо да изтеглите кредит, за да си купите дом. Но нека купим дом, който можем да си позволим и така да направим по-леки плащанията, които докрай ще ни висят над главите без милост и отсрочка. …

От началото на Църквата, Господ е говорил по въпроса за дълга. На Мартин Харис Той казва в едно откровение: „Изплати дълга, който си договорил с печатаря. Освободи се от робство“ (У. и З. 19:35).

Президент Хибър Дж. Грант многократно говори по тази тема. … Той казва: „Ако има нещо, което ще донесе мир и удовлетворение в човешкото сърце и в семейството, то е да живеем според дохода си. И ако има нещо угнетително и обезсърчително, то е да имаме дългове и задължения, които не можем да погасим“ (Gospel Standards, съст. G. Homer Durham, 1941 г., с. 111).

Ние отправяме послание за разчитане на собствените сили в цялата Църква. Разчитане на собствените сили не може да се постигне, когато над едно домакинство е надвиснал сериозен дълг. Човек няма нито независимост, нито свобода от робството, когато е длъжник на другите.

В управлението на делата на Църквата, ние се опитваме да даваме пример в това отношение. Създадени са правила, според които стриктно се спестява определен процент от дохода на Църквата, за да може да се посрещане евентуален ден на нужда.

Благодарен съм, че мога да кажа, че във всички свои дейности, във всички начинания, в работата на всички отдели, Църквата може да оперира без да взима пари на кредит. Ако започнем да влизаме в преразход, ние ограничаваме своите програми. Намаляваме разходите си, така че да пасват на дохода. Няма да взимаме на кредит. …

Какво прекрасно нещо е да бъдеш свободен от дълга, да си събрал известна сума, която може да бъде ползвана в случай на нужда. …

Увещавам ви … да прегледате състоянието на своите финанси. Призовавам ви да бъдете скромни в разходите си; дисциплинирайте се в покупките си, за да избегнете дълга, доколкото е възможно. Изплатете дълга си възможно най-бързо и се освободете от робството.

Това е част от материалния аспект на Евангелието, в което вярваме. Нека Бог ви благослови … да сложите домовете си в ред. Ако сте изплатили дълговете си, ако имате някакъв резерв, дори и той да е малък, и бурите ви връхлетят, ще имате подслон за (семейството) си и мир в сърцата си¹⁸.

• Президент Хинкли учи как „няма заместител на продуктивния труд“ (раздел 1). Как трудът е благословил вашия живот? Какво сте научили чрез усилен труд? Как родителите могат да помагат на децата си да се приучат на труд?

• Какви са вашите отговорности към хората с материални нужди? (Вж. раздел 2.) Как можем да помагаме на другите да разчитат на собствени сили? Как животът ви е бил повлиян от службата, която сте отдали или получили?

• Прегледайте с какво трябва да се подготвим за моменти на нужда, според напътствията на президент Хинкли (вж. раздел 3). Кога сте осъзнавали колко е важно да бъдете готови за момент на нужда? Кои са някои дребни, но последователни действия, чрез които можем да се подготвим?

• Прегледайте напътствията на президент Хинкли за дълга и пестеливостта (вж. раздел 4). Защо е важно да бъдем дисциплинирани в начините, по които харчим парите си? Как дългът може да ни влияе материално и духовно? Как родителите могат да учат децата си да харчат пари разумно?

1 Солуняните 4:11–12; У. и З. 1:11–13; 78:13–14; 104:13–18; Моисей 5:1

„Внимавайте да не прекратите прекалено рано една добра дискусия, в стремежа си да преподадете целия подготвен от вас материал. Въпреки че е важно да покриете целия материал, по-важно е да помогнете на учениците да почувстват влиянието на Духа, да отговорят на своите въпроси, да увеличат разбирането си за Евангелието и да задълбочат обвързаността си да спазват заповедите“ (Преподаването – няма по-велико призование, 1999, с. 64).