Глава 8

Отправили поглед към Христос

„Ние вярваме в Христос. Ние проповядваме за Христос. Отправили сме поглед към Христос. Той е нашият Изкупител, нашият Господ и нашият Спасител“.

Из живота на Гордън Б. Хинкли

На общата конференция през април 1975 г., президент Гордън Б. Хинкли, тогава член на Кворума на дванадесетте апостоли, споделя следното преживяване:

„Наскоро проведохме отворени врати на храма (Меса) Аризона. След пълен ремонт на сградата, почти четвърт милион души я разгледаха отвътре. На първия ден на събитието като специални гости бяха поканени свещеници от други религии и стотици дойдоха. Аз имах привилегията да се обърна към тях и да отговоря на въпросите им в края на тяхната обиколка. Казах, че ще се радвам да отговоря на всякакви техни въпроси. И много бяха зададени. Сред тях имаше едно питане от протестантски свещеник.

Той каза: „Разгледах цялото това здание, този храм, който носи на фасадата си името на Исус Христос, но никъде не видях изображение на кръста, символ на християнството. Гледал съм сградите ви навсякъде и също така кръстът не фигурира никъде. Защо е така, щом казвате, че вярвате в Исус Христос?“

Отвърнах: „Не бих искал да обидя никой от моите християнски братя, които използват кръста на камбанариите на своите катедрали и в олтарите на църквите си, носят го върху одеждите си и го щамповат върху книгите си и друга литература. Но за нас кръстът е символ на умиращия Христос, докато посланието ни е едно заявление за живия Христос.

След това той попита: „Щом не използвате кръста, кой е символът на вашата вяра?“

Отвърнах, че животът на нашите люде трябва да стане единственият значим израз на вярата ни и следователно – символ на поклонението ни. …

… Няма знак, няма произведение на изкуството, нито форма, която задоволително да изрази славата и чудото на живия Христос. Той ни казва какъв следва да бъде този символ, когато заявява: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“. (Йоан 14:15.)

Като Негови последователи, няма как да извършим нещо низко, просташко или неблагодарно, без да опетним Неговия образ. Нито пък можем да сторим добро, щедро или милосърдно дело, без да накараме да заблести по-ярко символът на Този, Чието име сме взели върху си.

По този начин животът ни трябва да стане пълноценен израз, символ на заявлението ни за нашето свидетелство за живия Христос, Вечния Син на живия Бог.

Това е толкова просто, мои братя и сестри, и толкова истинно, че е най-добре никога да не го забравяме“¹.

„Свидетелството за Исус Христос като Син Божий е абсолютно необходимо, за да имаме вяра. … Той е крайъгълният камък на Църквата, която носи Неговото име“.

Учения на Гордън Б. Хинкли

Исус Христос е живият Син на живия Бог.

Свидетелството за Исус Христос като Син Божий е абсолютно необходимо за да имаме вяра. … Той е крайъгълният камък на Църквата, която носи Неговото име².

Ние вярваме в Христос. Ние проповядваме за Христос. Отправили сме поглед към Христос. Той е нашият Изкупител, нашият Господ и нашият Спасител³.

Земно служение

Той, Синът Божий, Единородният Син, оставя селестиалните обиталища на Неговия Отец и навлиза в смъртността. При Неговото раждане пеят ангели и мъдреци Му дават дарове. Той израства като другите момчета в Назарет в Галилея. Той „напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците“ (Лука 2:52).

С Мария и Йосиф посещава Йерусалим на възраст 12 години. На път за дома откриват, че Той липсва. Връщат се в Йерусалим и Го намират в храма да разговаря със законоучителите. Когато Мария го укорява за това, че не е дошъл с тях, Той отговаря: „Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?“ (Лука 2:49). Тези Негови слова изразяват същността на бъдещото Му служение.

Това служение започва с Неговото кръщение в река Йордан от Неговия братовчед Йоан. Когато излиза от водата, Светият Дух слиза върху Него под формата на гълъб и гласът на Неговия Отец се чува да казва: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17). Това изказване е потвърждение за Неговата божественост.

Той пости в продължение на 40 дни и е изкушаван от дявола, който се опитва да Го отклони от Неговата божествено постановена мисия. На поканата на противника, Той отвръща: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“ (Мат. 4:7), като наново затвърждава Своето призование като Син Божий.

Той обикаля прашните пътища на Палестина. Няма дом, който да нарече Свой собствен, нито къде глава да подслони. Неговото послание е Евангелието на мира. Неговите учения са израз на щедрост и обич. „На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха“ (Мат. 5:40).

Той поучава с притчи. Извършва невиждани дотогава чудеса, които не са се случвали отново. Изцелява хора с продължително заболяване. Прави така, че слепите да виждат, глухите да чуват и сакатите да ходят. Вдига мъртвите и те отново получават живот, за да Го възхваляват. Със сигурност друг преди Него не е правил това.

Някои Го следват, но повечето Го мразят. Нарича законниците и фарисеите лицемери, варосани гробници. Те правят заговор срещу Него. Изгонва обменителите на пари от Господния дом. Те със сигурност се присъединяват към хората, които планират Неговото убийство. Но това не Го спира. Той „обикаляше да прави благодеяния“ (Деянията 10:38).

Не е ли това достатъчно да увековечи паметта Му? Не е ли било достатъчно да се постави името Му сред имената на великите хора, вървели по земята и запомнени за своите думи и дела? Със сигурност Той е щял да се подреди сред най-великите пророци на всички времена.

Но това не е било достатъчно за Сина на Всемогъщия. Това е въведение към великите събития, които предстоят. И те настъпват по един изключителен и ужасен начин⁴.

Арестуване, разпъване на кръст и смърт

Той е предаден, арестуван, осъден на смърт, за да умре в ужасна агония на кръста. Живото Му тяло е приковано за дървен кръст. В неописуема болка, тялото Му бавно умира. Но докато все още има живот в Него, той извиква: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34).

Земята се тресе, когато Неговият дух си отива. Стотникът, който става свидетел на всичко това, казва тържествено: „Наистина този беше Син на Бога“ (Мат. 27:54).

Хората, които Го обичат, свалят тялото Му от кръста. Те се погрижват за него и го поставят в гробница. …

Приятелите Му плачат. Плачат и обичаните от Него и призованите като свидетели за Неговата божественост апостоли. Плачат и жените, които Го обичат. Никой от тях не разбира, че ще се възкръсне на третия ден. И как можело да разберат? Това никога преди не се е случвало. Напълно неочаквано е. Дори за тях е невероятно.

Трябва да ги е обзело ужасно чувство на отчаяние, безнадеждност и окаяност, когато смъртта взима техния Господ⁵.

Възкресение

Но това не е краят. На сутринта на третия ден Мария Магдалена и другата Мария се връщат при гробницата. За тяхно удивление, камъкът е отместен и гробницата отворена. Те поглеждат вътре. Двама ангела в бяло стоят от двете страни на гробницата. Единият им казва: „Защо търсите Живия между мъртвите?

Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си, какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и в третия ден да възкръсне“ (Лука 24:5–7).

Тези прости думи – „Няма Го тук, но възкръсна“ – са най-важните в цялото писано слово. Те обявяват реалността на празната гробница. Те описват изпълнението на Неговото обещание да възкръсне. Те са триумфалният отговор на въпроса, зададен от всеки мъж, жена и дете, някога родени на тази земя.

„Неговото послание е Евангелието на мира. Неговите учения са израз на щедрост и обич“.

Възкресеният Господ говори с Мария и тя с Него. Той не е някакво привидение. Не е плод на нейното въображение. Той е толкова реален, колкото е бил през земния Си живот. Той не ѝ позволява да Го докосва. Все още не се е възнесъл при Своя Небесен Отец. А това скоро ще стане. Каква среща трябва да е била, да бъде прегърнат от Отеца, Който Го обича и Който също трябва да е плакал за Него през часовете на Неговата агония.

Той се явява на двама мъже по пътя за Емаус. Разговаря с тях и яде с тях. Явява се на Неговите апостоли при затворени врати и ги учи. Тома не присъства при това първо явяване на апостолите. При второто явяване Господ го кани да пипне Неговите ръце и раната на ребрата Му. С голямо удивление, той възкликва: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан 20:28). При друг случай той се явява на 500 души. …

И имаме още едно свидетелство. Този спътник на Библията, Книгата на Мормон, свидетелства, че Той се явява не само на хората в Стария свят, но и тези в Новия. Нали именно Той преди това е казал: „Други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще има едно стадо с един пастир“? (Йоан 10:16).

На хората в това полукълбо, Той се явява след Своето възкресение. При Неговото слизане през небесните облаци, гласът на Бог Вечният Отец отново е чут да казва следното: „Ето Моя Възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, в Когото прославих името Си – слушайте Него“ (3 Не. 11:7). …

И сякаш всичко това не е достатъчно, разполагаме със свидетелството, сигурно, неоспоримо и недвусмислено, на великия пророк на тази диспенсация, Джозеф Смит. Като момче той отива в гората да се моли и да търси светлина и разбиране. Над него във въздуха се появяват две Личности, чиято яркост и слава не се поддават на никакво описание. Единият от Тях му говори, като го нарича „по име и каза, посочвайки другия: Този е Моят Възлюбен Син! Него слушай!“ (Джозеф Смит – История 1:17).

Същият Джозеф по-късно заявява: „Съзряхме славата на Сина от дясната страна на Отца, и получихме от пълнотата Му; …

И сега, след многото свидетелства, които са били дадени за Него, това е свидетелството, последното от всички, което ние даваме за Него: Той живее!“ (У. и З. 76:20, 22)⁶.

За всички, които може да изпитват съмнения, повтарям думите, които Господ казва на Тома, докато той пипа наранените Му ръце: „Не бъди невярващ, а вярващ“ (Йоан 20:27). Вярвайте в Исус Христос, Сина Божий, най-великата личност във времето и вечността. Вярвайте, че Неговият несравним принос започва преди сътворението на света. Вярвайте, че Той е Творец на земята, на която живеем. Вярвайте, че Той е Йехова от Стария завет, че е Месията на Новия завет, че е умрял и е бил възкресен, че е посетил западния континент и е проповядвал Евангелието на хората там, че е дал начало на тази заключителна евангелска диспенсация, че Той, живият Син на живия Бог, нашият Спасител и Изкупител, живее⁷.

Всеки от нас може да знае, че Исус Христос е Синът Божий и Изкупителят на света, Който е бил вдигнат от гроба.

Върлува една … битка за вярата на човеците и не винаги линиите са … ясно очертани, защото дори сред силите на Християнството има хора, които отричат божествеността на този Христос, в Чието име говорят. Бихме могли да не говорим за тях, ако техните гласове не бяха така увличащи, ако тяхното влияние нямаше такива големи последици, ако техните доводи не бяха така изкусни.

… Множества се събират по хиляди хълмове, за да посрещат Великденското утро и да си припомнят разказа за Христос, Чиито възкресение отбелязват. С думи красиви и даващи надежда, проповедници от много вероизповедания разказват историята за празната гробница. На тях – и на вас – задавам следния въпрос: „Наистина ли вярвате в този разказ?“

Наистина ли вярвате, че Исус Христос е Синът Божий, буквален Потомък на Отца?

Вярвате ли, гласът на Бог, Вечния Отец, е бил чут над водите на река Йордан да казва: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“? (Maт. 3:17.)

Вярвате ли, че същият този Исус е вършел чудеса, изцелявал е болни, възстановявал е сакати, давал е живот на мъртвите?

Наистина ли вярвате, че след Неговата смърт на Голгота и погребението Му в гробницата на Йосиф, на третия ден Той излиза от там жив?

Наистина ли вярвате, че Той все още е жив – че е реално съществуваща, имаща живот личност – и че ще дойде отново, както е обещано от ангелите при Неговото възнесение?

Наистина ли вярвате в тези неща? Ако е така, вие сте част от намаляваща група хора, които приемат тези разкази буквално, към които са насочени все повече снизходителни усмивки от страна на философите, на които учени се присмиват и които все повече се считат за „специални случаи“ от повечето свещеници и влиятелни теолози.

… В очите на тези теолози тези разкази са митове – разказите за раждането на Исус като Синът Божий, за Когото ангелите са пели из юдейските полета, за извършените от Него чудеса, изцеления и вдигания от мъртвите, за възкресението Му от гроба, за възнесението и обещаното завръщане.

Тези съвременни теолози Го лишават от Неговата божественост и после се чудят защо хората не Му се покланят.

Възкресеният Спасител върви по пътя за Емаус с двама мъже.

Тези умни учени са свалили от Исус неговата божествена мантия и са оставили само човека. Опитали са се да Го принизят към тяхното ограничено мислене. Отнели са Му позицията на Божествен Син и са оставили света без законния му Цар. …

… Давам нашето тържествено свидетелство, че Бог не е мъртъв. Той става такъв само когато Го интерпретират като такъв. …

… Имаме нужда от нещо повече от подплатено от разсъждения вярване. Имаме нужда да разбираме Неговата единствена по рода си и несравнима роля като божествен Изкупител и да изпитваме ентусиазъм към Него и посланието Му като Синът Божий.

Това разбиране и този ентусиазъм са достижими за всички, които платят цената. Те могат да съжителстват с висшето образование, но не се дават като плод на четенето на философия. Не, те са плод на по-прост процес. Нещата Божии могат да бъдат опознати само чрез Духа Божий. (1 Кор. 2:11.) Така се казва в даденото чрез откровение слово.

Придобиването на разбиране за Господ и ентусиазъм към Него става чрез следване на прости правила. … Бих искал да предложа три дейности – елементарни в същността си, рутинни в изпълнението си, но важни за приложение и плодотворни в резултата си. …

Първата е четене – четене на словото Господно. … Например, прочетете Евангелието от Йоан от начало до край. Оставете Господ да ви говори за Себе Си и Неговите слова ще ви дадат една тиха убеденост, която ще направи думите на Неговите критици безсмислени. Също така прочетете свидетелството на Новия свят, Книгата на Мормон, която е била публикувана като свидетелство, „че Исус е Христос, Вечният Бог, Който Се показва на всички народи“. (Заглавна страница на Книгата на Мормон.)

Втората дейност е служене – служене в делото Господно. … В Христовото дело няма нужда от вашите съмнения; има нужда от вашата сила и вашите таланти и, когато ги упражнявате в служба, вашата вяра ще нараства и съмненията ви ще избледняват. …

Третата дейност е молитва. Говорете с вашия Небесен Отец в името на Неговия Възлюбен Син. „Ето – казва той – стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“. (Откр. 3:20.)

Това е Неговата покана и обещанието е сигурно. Не е много вероятно да чуете небесни гласове, но от небесата ще получите един вид убеденост, изпълнена с мир и сигурност. …

… През облаците на философското объркване, така наречената висша критика и отричащата теология, ще просветне свидетелството на Светия Дух, че Исус действително е роденият в плът Син Божий, възкресеният от гроба Изкупител на света, Господ, Който ще дойде да управлява като Цар на царете. Имате възможността да узнаете това. Имате задължението да го направите⁸.

Трябва непрекъснато да си задаваме въпроса: „Какво да правим с Исус, наречен Христос?“

Повтарям въпроса на Пилат, изречен преди две хиляди години: „Какво да правя с Исус, наречен Христос?“ (Maт. 27:22.) Наистина, трябва непрекъснато да си задаваме въпроса: „Какво да правим с Исус, наречен Христос?“ Какво да правим с Неговите учения и как могат те да станат неразделна част от живота ни? …

… „Ето Божия Агнец, Който поема греха на света!“ (Йоан 1:29.) Колко беден би бил животът ни без влиянието на Неговите учения и несравнимия Му пример. Уроците с обръщането на другата буза, вървенето на втората миля, връщането на блудния син и още много несравними учения са предавани през вековете, за да внасят доброта и милост в не чак толкова човечните отношения между хората.

Бруталността вилнее там, където Христос е изгонен. Добротата и търпението царуват там, където познават Христос и следват ученията Му.

Какво да правим с Исус, наречен Христос? „Той ти е показал, човече, какво е доброто; и какво иска Господ от тебе: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост, и да ходиш смирено със своя Бог?“ (Михей 6:8.)

„Затова Аз ви казвам, че трябва да си прощавате едни на други, защото този, който не прощава на брата си неговите простъпки, застава осъден пред Господа, защото в него остава по-големият грях“. (У. и З. 64:9.) …

Какво да правим с Исус, наречен Христос? „Защото огладнях, и Ме нахранихте; ожаднях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях и ме облякохте; болен бях и ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте“. (Maт. 25:35–36) …

Какво да правим с Исус, наречен Христос?

Учете се от Него. Изследвайте Писанията, защото именно те свидетелстват за Него. Размишлявайте върху чудесата на Неговия живот и мисия. Полагайте малко повече усилия да следвате Неговия пример и да съблюдавате ученията Му⁹.

Исус Христос е канара на нашето спасение, наша сила, утеха, самият център на нашата вяра.

Не знаем какво ни очаква в бъдещето. Не знаем какво ще ни предложат идните дни. Живеем в един свят на несигурност. За някои ще има големи постижения. За други – разочарования. За някои ще има много радост, щастие, добро здраве и охолен живот. За други вероятно болест и известно количество печал. Не знаем. Но едно нещо знаем със сигурност. Като полярна звезда на небето, независимо от предстоящото бъдеще, стои Изкупителят на света, Синът Божий, сигурно и уверено като котва на нашия безсмъртен живот. Той е канарата на нашето спасение, наша сила, утеха, самият център на нашата вяра.

В слънце и в дъжд ние гледаме към Него и Той е там, за да ни дава увереност и да ни се усмихва¹⁰.

Свят Изкупител, Божий Син,
Спасителят живее, знам.
Мой Цар, водач и Господ мой,
за нас Той победи смъртта.

Живее Той – скала на вярата,
за всички по света,
маяк във пътя ни и светлина
за нас отвъд смъртта.

О, дай ни Твоя светъл Дух,
Духът, що носи ни мира,
и вяра да вървим във път,
що води ни към вечността11.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Прегледайте свидетелството на президент Хинкли в раздел 1 и отделете време да размислите върху своето свидетелство за Исус Христос. Защо сте благодарни за служението и Единението на Спасителя? Кои разкази от живота на Спасителя и Негови учения имат специално значение за вас?
Задайте на себе си всеки от въпросите в раздел 2. Как вашите отговори влияят на всекидневния ви живот? В същия раздел, прегледайте трите дейности за придобиване на разбиране за „Божиите неща“. Как тези принципи са ви помогнали да задълбочите своето духовно разбиране?
Президент Хинкли многократно пита: „Какво да правим с Исус, наречен Христос?“ (раздел 3). Какво можем да научим от неговите отговори? Помислете как бихте могли да отговорите на този въпрос. Как животът ви би бил по-различен, ако не познавахте ученията и примера на Спасителя?
Президент Хинкли набляга, че Исус Христос е наша котва в един несигурен свят (вж. раздел 4). Кога сте чувствали силата и утехата на Спасителя в момент на нужда? Помислете върху всеки стих от химна на президент Хинкли в раздел 4. По какви начини Христос е наша „скала на вярата“? Как Той е „маяк във пътя ни“?

Свързани с темата стихове:

Лука 24:36–39; Йоан 1:1–14; Деянията 4:10–12; 2 Нефи 2:8; 25:26; Алма 5:48; У. и З. 110:3–4

Помощни материали за изучаване

„Планирайте дейности за изучаване, които изграждат вашата вяра в Спасителя“ (Проповядвайте Моето Евангелие, 2004 г., с. 22). Например, докато изучавате, можете да си задавате подобни на следните въпроси: По какъв начин тези учения могат да ми помогнат да задълбоча разбирането си за Единението на Исус Христос? По какъв начин тези учения ми помагат да стана по-подобен на Спасителя?