Да станем оръдие в Божиите ръце, като се грижим за бедните и нуждаещите се

Старейшина Ръсел М. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли: „Нашият Небесен Отец е загрижен за (бедните и нуждаещите се). Te всички са Негови деца… Бедните – особено вдовиците, сираците и странниците, отдавна са били обект на грижа на Бог и на праведните… На онези, които се грижат за бедните, са обещани благословии” („In the Lord’s Own Way”, Ensign, май 1986 г., стр. 25).

Матея 25:37–40: „Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?

И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол, и Те облякохме?

И кога Те видяхме болен или в тъмница, и Те споходихме?

А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили”.

Moсия 4:26: „Да раздавате от имуществото си на бедните, всеки човек според онова, което има, тъй че да се нахранят гладните, да се облекат голите, да се посещават болните и да се служи за облекчаването им, както духовно, тъй и материално”.

Старейшина Хенри Б. Айринг от Кворума на дванадесетте апостоли: „Никога не ще виждам в домашното обучение или в обучението при посещение само програми… Това дело е възможност, не бреме… Всеки член е сключил завет да върши дела на доброта, както би правил Спасителят. Тъй че всяко призование да даваме свидетелство и да се грижим за другите не е искане за допълнителна служба; то е благословия, замислена от един любящ Небесен Отец и Неговия Син, Исус Христос… Всяко е шанс да докажем какви благословии произтичат от това да сме хора в завета, всяко е възможност, за която сте се съгласили да бъдете отговорни” („Witnesses for God”, Ensign, ноем. 1996 г., стр. 31).

Епископ Х. Дейвид Бъртън, председателстващ епископ: „Пророкът Джозеф Смит учи, че е наша отговорност да „нахраним гладния, да облечем голия, да дадем на вдовицата, да изтрием сълзата на сирачето, да утешим страдащия, било в тази църква или в някоя друга, или извън каквато и да било църква, където и да ги намерим” (Times and Seasons, 15 март 1842 г., стр. 732). Нека сме щедри със своето време и изобилни в приношенията за онези, които страдат” („Go, and Do Thou Likewise”, Ensign, май 1997 г., стр. 77).

Бони Д. Паркин, обща президентка на Обществото за взаимопомощ: „Господното хранилище – където „има достатъчно и в излишък” – е (символично) това, което Господ възложил на всеки от нас (вж. У. и З. 104:17). То е една жена, която е от значение за друга. То е една сестра, предлагаща да слуша или говори с друга, която може да е самотна. То е сестра, развиваща близко приятелство със сестрата, която посещава като учителка. То е вие и аз с нашите сили, учения и таланти, благославящи живота на някой друг” („Welfare, the Crowning Principle of a Christian Life”, конференция на жените в УБЙ, 1 май 2003 г., стр. 3).