Моят син също е жив

Една жена в моя район ми преподаде безценния урок за сладкия мир, идещ от сигурната вяра в Исус Христос и Неговото Единение.

Патриархалната благословия на тази жена й обещавала радостите на майчинството. Но годините минавали, докато тя и съпругът й се молели и чакали деца. Накрая молитвите им получили отговор. За 9 месеца животът им се изпълнил с радостни приготовления. Те боядисали специална стая, купили мебели, дрехи и други бебешки неща и отправили множество молитви. Лекарите казали, че тя няма да може да има друго бебе след това, тъй че мечтите й били погълнати от това дете.

Дошъл денят, когато тази сестра родила и чула плача на своето бебе.

„Хубаво момченце е!”, рекла й медицинската сестра.

Майката затворила очите си и отправила молитва на благодарност. Четири минути по-късно бебето било мъртво.

Видях я на събрания за причастието 4 седмици след това. Като музикален директор тя влезе в предната част на дома за събрания и зае мястото си зад органа. Под нейно дирижиране ние изпяхме „Спасителят живее, знам” (Химни и детски песни, стр. 38). Тя стоеше права и висока, лицето й ведро, свидетелството й излъчващо радост. На моменти думите й идваха с голяма трудност. Тя преглъщаше и стискаше устни. После тя спря да пее, но ръцете й продължиха да се движат, дирижирайки, докато ние пеехме.

По-късно със сълзи, стичащи се по бузите, тази сестра даде свидетелството си със следните прости думи: „Аз знам, че е жив Изкупителят ми. Знам, че Той е справедлив и че ни обича. И понеже Той е жив, моят син също е жив”.

В нейната вяра видях увереност за реалността на нашия Изкупител, чието Единение за нас направи възможни безсмъртието и вечния живот. Нейният син бе взет, но тя знаеше, че един ден той ще й бъде върнат.