Да научиш Божия закон

„Този ще бъде 10-я фургон”, извика бащата на Дейвид. „Карай към хълма”. Младият Дейвид О. МакКей погледна през полето натам, където сочеше баща му. Първите 9 фургона, които бяха събрали, бяха пълни с по-лошокачествено сено. Дейвид знаеше, че баща му има пред вид този 10-ти фургон с добро сено да иде в хранилището на епископа като техен десятък. Но не разбираше защо не могат да дадат на Господ от същото сено, което събираха и те.

Дейвид викна обратно към баща си, „Не, нека вземем сеното такова, каквото е”.

Бащата на Дейвид не отговори. Дейвид се канеше да повтори казаното, когато видя баща си да се обръща и да се запътва право към него. Внезапно бризът над полето със сено изчезна и слънцето стана безкрайно горещо. Дейвид изтри потта от челото и врата си. Той знаеше, че баща му не пресича полето, за да го потупа по рамото за хапливия отговор. Той минаваше целия този път, за да бъде сигурен, че Дейвид е разбрал нещо.

„Не, Дейвид!” Баща му говореше сурово, но при все това спокойствието на гласа му накара Дейвид да бъде още по-внимателен. „Това е 10-я товар и само най-доброто е подходящо за Бог”. Бащата на Дейвид погледна сина си в лицето, за да се увери, че го слушат. После се обърна и закрачи обратно.

Дейвид преглътна буцата в гърлото си и после насочи своя впряг към хълма. Като товареше окосеното сено във фургона, той почна да мисли за онова, което баща му се бе опитал да го научи. Макар да знаеше, че десятъкът е закон, също като послушанието и жертвата, Дейвид искаше да сложи техните нужди на първо място. Но Бог е казал да вземем първородните от стадата си – най-доброто – и да Му ги дадем (вж. Второзаконие 12:6).

„Баща ми дава най-доброто на Бог, а ние получаваме следващото по качество”, мислеше Дейвид. „Вероятно по този начин правим Господ център на мислите и живота си”.

Имаше моменти, когато Дейвид гледаше как майка му плаща парите за десятък. Вместо да харчи за каквото има нужда и после да се надява, че нещо е останало за десятък, тя незабавно пращаше парите за десятък на епископа и после се стараеше с останалото да посрещне нуждите. Първото и най-доброто винаги биваше давано на Бог.

Дейвид обърна фургона със сено надолу по прашния път към хранилището на епископа. Вкара го в двора и разтовари сеното. Да даде най-доброто си сено на Господ бе жертва от страна на баща му, но Дейвид знаеше, че баща му не би постъпил иначе. Той желаеше да даде на Господ най-доброто, точно както Небесния Отец бе дал Своя съвършен Син за света.

Като обърна своя впряг обратно към къщи, Дейвид бе обзет от едно добро чувство. Той бе щастлив, че баща му го е научил на закона за десятъка. Това бе урок, който той щеше да помни цял живот.

Aдаптирано от Teachings of Presidents of the Church: David O. McKay, 2003 г.,стр. xv. Президент МакКей (1873–1970) служи като президент на Църквата от 1951 дo 1970 г.

Изображение

„Плащането на десятък е доказателство, че ние приемаме закона за жертвата. То ни готви също за закона за посвещаването и други по-висши закони на селестиалното царство”.

Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли, „Tithing”, Ensign, май 1994 г., стр. 34.