На сутринта идерадост

Изображение

Преди няколко години вестниците в Солт Лейк Сити публикуваха съобщение за една скъпа приятелка, починала в разцвета на живота си. Посетих погребалния дом и и се присъединих към множество хора, събрали се да изразят съболезнования (съчувствие) на съпруга и осиротелите деца. Внезапно най-малкото дете, Кели, ме позна и взе ръката ми в нейната. „Ела с мен”, каза ми тя и ме отведе до ковчега, в който почиваше тялото на обичната й майка. „Аз не плача”, рече тя, „и ти също не бива. Мама много пъти ми е казвала за смъртта и за живота с Небесния Отец. Аз съм свързана с моите мама и татко. Ние отново ще бъдем заедно”. На ум ми дойдоха думите на псалмиста, „Из устата на младенците… укрепил Си сила” (Псалми 8:2).

С влажни от сълзи очи погледнах красивото и изпълнено с вяра лице на малката ми приятелка. За нея, чиято малка ръчичка още стискаше моята, никога нямаше да има зора без надежда. Подкрепяна от неотслабващото й свидетелство, знаеща, че животът продължава отвъд гроба, тя, баща й, братята и сестрите й и наистина всички, които споделят това знание на божествена истина, могат да заявят на света: „Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост” (Псалми 30:5).

С всичката сила на душата ми свидетелствам, че Бог е жив, че Неговият Възлюбен Син е първият плод на възкресението, че Евангелието на Исус Христос е онази пронизваща светлина, която прави от всяко безнадеждно зазоряване радостно утро.

От обръщение на Общата конференция през април 1976 г.