2007
Той ще даде мир на душите ви
Април 2007


Той ще даде мир на душите ви

Сърцето ме заболя като нейното. Тъй много исках да й помогна, защото чувствах, че нейното угризение и желание да върши правилното бяха искрени.

Служех като мисионер, когато срещнах Сузи (името е променено). Тя и семейството й бяха учени на Евангелието от двама мисионери, които работеха в офиса на мисията заедно с мен. Бяха минали всички беседи и бяха приели поканата да бъдат кръстени и потвърдени. Имах привилегията да интервюирам това чудесно семейство от четирима души: майка, баща, по-малък брат и Сузи.

Завърших кръщелните интервюта за другите трима членове на семейството и открих, че са чудесно подготвени и развълнувани да бъдат част от Господното царство. Но когато влезе Сузи, тя изглеждаше мълчалива и някак неохотна да се срещне с мен.

Започнах да задавам въпроси какво й е било преподавано. Тя знаеше разказа за Пророка Джозеф Смит и вярваше в него; бе прочела Книгата на Мормон и знаеше, че е истинна; бе приела, че Църквата е единствената истинна и жива църква на земята и желаеше да бъде част от нея. Запитах Сузи за готовността й да живее според закона за десятъка, Словото на мъдростта и други заповеди. Тя каза, че ги разбира и желае да живее според тях до края на живота си. Наистина интервюто бе много подобно на тези, които имах с останалите членове на семейството й.

После аз попитах, „Можеш ли да ми кажеш какво е законът за целомъдрието?” Лицето й мигом се промени. Веднага разпознах, че именно заради това ми е изглеждала неохотна да се среща с мен. Преди да мога да кажа каквото и да е, тя покри лице с ръцете си, скри го в скута си и започна неудържимо да ридае.

Седяхме безмълвни няколко минути. Не бях сигурен какво да кажа, а Сузи не спираше да ридае. Помолих се за Господната помощ и попитах Сузи какво не е наред. Накрая тя вдигна лице и ми каза, че няколко седмици преди да срещне мисионерите тя и приятелят й вършили неща, които мисионерите учили, че били грешни според Господния закон. Тя вече казала на приятеля си какво била научила и му съобщила, че повече няма да участва в такова взаимоотношение. Предложила му дори да се срещне с мисионерите и да чуе онова, което знаела, че било вярно. Но вината, че била въвлечена в тези деяния тежала на душата й.

Сърцето ме заболя като нейното. Тъй много исках да й помогна, защото чувствах, че нейните угризения и желание да върши правилното и да бъде кръстена бяха искрени. В този момент дойде ясният отговор на молитвата ми. Попитах я, „Сузи, желаеш ли да бъдеш свободна от вината и мъката на този грях?” Ръцете й отново покриха лицето и тя кимна с глава. Промълви само една дума, „Да”. Сълзите й потекоха още по-обилно и аз я утешавах, говорейки за Единението и как тя може да го приложи в живота си. Обясних, че една от целите на кръщението и потвърждението е да изцели душите на онези, които са искрени в покаянието, а несъмнено нея намирах за искрена.

Ние завършихме интервюто с молитва. Духът Господен ясно присъстваше, по-силен от когато и да било преди на интервю.

Моят колега и аз дойдохме в сградата за събрания малко преди кръщението. Нямаше време да говорим със Сузи или родителите й преди службата. След песните и речите те бяха кръстени – първо майка й, после баща й, после брат й и накрая Сузи. Тя влезе в басейна за кръщение и усмивката й казваше всичко – изцеляващият балсам на Учителя бе подействал в сърцето й. Когато тя излезе от водата, имаше сълзи и в нейните, и в моите очи. Усмивката й бе дори по-широка от преди и лицето й сияеше. В този момент разбрах защо Спасителят учи, „Дойдете при Мене всички, които… сте обременени, и Аз ще ви успокоя” (Maтея 11:28).

Поговорихме кратко едва след службата. Приветствах семейството като нови членове в Господното царство. Когато се ръкувах със Сузи, исках да й кажа колко много значеше онова изживяване за мен. През живота си се бях покайвал и бях изпитвал силата на Единението, но бях благодарен, че съм го изпитал по-силно от всякога благодарение на общуването ми с нея.

Присъединяването към Църквата само по себе си е предизвикателство. Присъединяването при такива напрегнати обстоятелства би трябвало да е още по-голямо предизвикателство за Сузи, както и за много нови членове. Но Единението на Исус Христос е направило това предизвикателство преодолимо и доведе тази чудесна Божия дъщеря до обръщане във вярата и изцеление на душата. То преподаде също на един млад мисионер важния урок за прилагане на Единението в собствения му живот.