Радостта от покаянието

Радостта е много по-дълбока от просто отминаващите моменти на задоволство или чувствата на щастие. Истинската или „вечната радост” (2 Нефи 8:11) идва от това да изживеем силата на Единението чрез искрено покаяние и от духовното потвърждение, че можем да бъдем изкупени от греха чрез Господ Исус Христос и да наследим вечен живот.

Пророк Лехий учи, че планът на Небесния Отец за всеки от нас е да „мо(жeм) да има(ме) радост” (2 Нефи 2:25) и че единственият сигурен начин да намерим вечна радост е чрез Единението на Исус Христос.

Макар да не можем да получим пълнота от радост в този живот (вж. У. и З. 93:33–34), можем да получаваме всекидневни прояви на радост, като живеем според Евангелието. Мормон учи за образеца да намерим радост, когато казва за верните нефити, „те постеха и се молеха често, и ставаха все по-силни и по-силни в смирението си, и все по-непоколебими и по-непоколебими във вярата на Христа дотам, че душите им се изпълниха с радост и утеха, да, че чак сърцата им се прочистиха и осветиха, което освещение дойде поради това, че отдадоха сърцата си на Бога” (Еламан 3:35).

В много Писания пророците говорят за чувство на радост и чувство за Светия Дух със сходни изрази. Например в книгата за Деянията ние научаваме, че „учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух” (Деянията 13:52). А Господ обещава на онези, които Го следват, „Аз ще ти дам от Моя Дух, Който ще просветли ума ти и Който ще изпълни душата ти с радост” (У. и З. 11:13).

Когато разберем, че да сме изпълнени с радост включва да бъдем изпълнени със Светия Дух, си даваме сметка, че истинското щастие иде от покаяние за греховете ни и живот, достоен за Духа. В добавка, когато чувстваме Духа, можем да намерим голяма радост от знанието, че сме били осветени пред Бог.

Радостта, идеща от покаянието, е очевидна на много равнища. Първо е радостта и утехата, идещи в сърцето на покаялата се душа, когато бремето на греха е вдигнато. Второ – дълбоките чувства на радост и любов, идещи при онези, които помагат на другите да преминат през процеса на покаяние. И накрая са радостните чувства за любящия Спасител, когато той ни вижда да следваме увещанията Му и да разчитаме на изцелителната сила на Неговата единителна жертва.

Като прилагаме Единението в своя живот, трябва да мислим за Спасителя и безкрайния Му дар за нас, да упражняваме вяра в Него и да дирим духовно потвърждение, че Той може и ще ни изкупи от всички наши грехове и недостатъци. Така ние ще изпитаме радостта и мира, които могат да ни бъдат проявени само от Неговия Свят Дух. Изживяването ни ще бъде като това на народа на Зарахемла: „Духът Господен дойде върху тях и те бяха изпълнени с радост, след като получиха опрощение на греховете си и спокойна съвест поради извънредната вяра, която те имаха в Исуса Христа, Който трябваше да дойде” (Moсия 4:3).

След като сме почувствали радостта, идеща чрез благословиите на Единението, можем също да намерим голяма радост, като каним другите да дойдат в Христа. Учейки своя син Еламан, Алма казва: „аз съм се трудил неспирно, та да мога да доведа души до покаяние; за да ги доведа да вкусят от извънредната радост, от която аз вкусих; за да могат и те да се родят от Бога, и да бъдат изпълнени със Светия Дух.

Да, и ето сега, о сине мой, Господ ми дава велика радост от плода на трудовете ми” (Aлмa 36:24–25).

Сам Спасителят учи: „И ако бъде тъй, че вие се трудите през всичките си дни, възвестявайки покаяние на тези люде, и доведете дори само една душа при Мен, колко огромна ще бъде радостта ви с нея в царството на Моя Отец.

И сега, ако радостта ви е огромна за една душа, която сте довели при Мен в царството на Отца Ми, колко по-огромна ще бъде радостта ви, ако доведете много души при Мен!” (У. и З. 18:15–16).

Накрая не мога да не си представя чувството на задоволство, което трябва да изпитва Спасителят всеки път, когато ние се каем за греховете си и прилагаме Неговата единителна жертва в живота си. Със сигурност Иоан повтаря чувствата на Спасителя, когато заявява: „По- голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината” (3 Иоана 1:4). Христос, говорейки за Себе Си, казва, „колко голяма е радостта Му за душата, която се покайва” (У. и З. 18:13).

След като учи нефитите за Своето Единение и какво трябва да знаят, за да застанат неопетнени пред Него, Исус изразява чувствата Си към тях, казвайки: „…велика и пълна е радостта Ми за вас…; да, дори и Отец също се радва, и всички свети ангели се радват за вас и за това поколение, защото никой от тях не е изгубен… в тях Аз имам пълнотата на радостта” (3 Нефи 27:30–31).

Свидетелствам, че ние също можем да намерим радост в този живот и пълнота от радост в идния, като „гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол” (Евреитe 12:2; курсив добавен).

Можем да научим много за радостта, следваща покаянието, като изучаваме изживяванията на апостол Павел и Алма младши, макар нашите изживявания може да не са тъй драматични (вж. Деянията 8:1–3; 9:1–31; Moсия 27:8–31; Aлмa 36:5–24). Павел и Алма били влиятелни хора, които преследвали светиите. Насред техните пагубни действия двамата получили небесни посещения. Един ангел Господен се явил на Алма, докато Сам Исус говорил на Павел, питайки, „защо Ме гониш?” (Деянията 9:4).

Двамата мъже паднали на земята в резултат на видяното и чутото. Алма онемял, а Павел ослепял. По-важното, двамата излезли от нечестивото си паднало състояние по сходен начин. Павел просто попитал, „Господи, какво ще искаш от мен да сторя?” (вж. Деянията 9:6). Той незабавно обърнал живота си към Спасителя и следвал точно Господните напътствия. Алма описва своето покаяние:

„Докато бях тъй раздиран от мъчения и бях изтерзан от спомена за многобройните си грехове, ето, аз си спомних, че бях чул баща ми да пророкува на людете относно пришествието на един Исус Христос, Син Божий, за да извърши единение за греховете на света.

Сега, веднага щом тази мисъл влезе в ума ми, аз извиках в сърцето си: О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене, който съм в жлъчната горчивина, обкръжен от вечните вериги на смъртта.

И сега, ето, щом помислих за това, не можах да си спомня повече болките си; да, не бях терзан повече от спомена за греховете си.

И о, каква радост и каква чудна светлина видях аз; да, душата ми се изпълни с радост, извънредна, каквато беше болката ми!” (Алма 36:17–20; курсив добавен).

Старейшина Крейг К. Кристенсен от Седемдесетте.