Причастието и жертвата

Преди 6 месеца на априлската Обща конференция бях освободен да не говоря, защото се възстановявах от сериозна операция. Животът ми бе пощаден и сега имам приятната възможност да изкажа благодарност за благословиите, утехата и охотната помощ от моите братя от Първото Президентство и Кворума на Дванадесетте и други чудесни колеги и приятели, на които дължа толкова много и които обвиха скъпата ми съпруга Руби и моето семейство с време, внимание и молитви…

Вечерта на моята здравна криза знаех, че ми се е случило нещо много сериозно. Нещата станаха толкова бързо – болката, която връхлиташе с такава сила, скъпата ми Руби, звъняща на лекаря и семейството и аз на колене, облегнат на ваната за опора и малко облекчение, надяващ се болката да се успокои. Молех се на моя Небесен Отец да пощади живота ми още малко и да ми даде още малко време да върша делото Му, ако такава е Неговата воля.

Още докато се молех, почнах да губя съзнание. Сирената на линейката бе последното нещо, което си спомнях преди припадъкът да ме повали, което щеше да трае следващите няколко дни.

Ужасната болка и човешката суетня престанаха. Сега бях в едно тихо, мирно място; всичко бе ведро и спокойно. Забелязах две личности далече по склона, едната стояща по-високо от другата. Подробностите не се различаваха. Личността, която стоеше по-високо, сочеше нещо, което не виждах.

Не чувах гласове, но си давах сметка, че се намирам в нечие свято присъствие и атмосфера. През часовете и дните, които последваха, в ума ми отново и отново се врязваше вечната мисия и възвишеното състояние на Човешкия Син. Свидетелствам пред вас, че Той е Исус Христос, Синът Божий, Спасителят на всички, Изкупителят на човешкия род, Даряващият вечна любов, милост и прошка, Светлината и Живота на света. Знаех тази истина отпреди – никога не бях се съмнявал или колебал. Но сега, поради внушенията на Духа в сърцето и душата ми, знаех тези божествени истини по един крайно необикновен начин.

Показан ми бе нещо като панорамен изглед на Неговото земно служение: кръщението Му, проповядването Му, как Той изцелява болните и сакатите, пародията на съд, Неговото разпъване, възкресение и възнесение. В ума ми с впечатляващи подробности се редуваха сцени на земното Му служение, потвърждаващи разказите на очевидците от Писанията. Аз бях учен и очите на разбирането ми бяха отворени от Светия Дух Божий, та да видят много неща.

Първата сцена бе на Спасителя и Неговите апостоли в горната стая вечерта преди предателството спрямо него. След пасхалната вечеря Той поучаваше най-скъпите Си приятели и подготви причастието за Господната вечеря в памет на наближаващата Му жертва. Това ми бе показано тъй впечатляващо – изумителната любов на Спасителя към всеки. Бях свидетел на задълбочената му грижа за важни детайли – измиването на прашните крака на всеки апостол, разчупването и благославянето на пита чер хляб от Него и благославянето на виното, после Неговото ужасно разкритие, че един ще Го предаде.

Той обясни тръгването на Юда и разказа за останалите събитията, които скоро щяха да настъпят.

Последва тържествената проповед на Спасителя, когато Той казва на единадесетте: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте, Аз победих света” (Иоана 16:33).

Нашият Спасител се помоли на Своя Отец и потвърди Отца като източник на Своята власт и сила – тъкмо до разпростирането на вечен живот за всички, които са достойни.

Той каза в молитва, „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единния истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил”.

После Исус благоговейно добави:

„Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша.

И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създаването на света” (Иоана 17:3–5).

Той се помоли не само за учениците, призовани от света, които са били верни на свидетелството си за Него, „но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение” (Иоана 17:20).

След като изпяха един химн, Исус и единадесетте тръгнаха към Елеонския хълм. Там, в градината, по някакъв начин, надхвърлящ нашето разбиране, Спасителят взе върху Себе Си бремето на греховете на човечеството от Адама до края на света. Страданието Му в градината, казва Лука, било толкова голямо, че „потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята” (Лука 22:44). Той изстрадал мъка и бреме, подобни на които никое човешко същество не би могло да понесе. В онзи час на терзание нашият Спасител преодоля цялата сила на Сатана.

Прославеният Господ откри на Джозеф Смит следното увещание към цялото човечество:

„Ето защо Аз ти заповядвам да се покаеш…

Защото… Аз, Бог, съм изстрадал… за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят…

което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора…

Затова отново ти заповядвам да се покаеш, да не би да те смиря с всемогъщата Си сила; и да изповядаш греховете си, да не би да изстрадаш тези наказания” (У. и З. 19:15–16, 18, 20).

В онези дни на безсъзнание ми бе дадено чрез дара и силата на Светия Дух, по-съвършено знание за Неговата мисия. Дадено ми бе и по-пълно разбиране какво значи да упражняваме в Негово име властта да отключим тайните на небесното царство за спасението на всички, които са верни. Духът ми отново и отново бе учен на събитията от предателството, пародията на съд, бичуването на плътта дори на Един от Божеството. Станах свидетел как Той се мъчи по нагорнището, отслабнал, да носи тежкия кръст и да бъде проснат върху него, докато лежи на земята, та грубите гвоздеи да бъдат забити с дървен чук в ръцете и китките и нозете Му, за да държат тялото Му, докато виси на кръста, изложено пред всички.

Разпъването – ужасната и мъчителна смърт, която Той изстрадал, било избрано от началото. Чрез тази мъчителна смърт Той слязъл под всички неща, както е записано, и че чрез Неговото възкресение Той ще се възвиси над всички неща (вж. У. и З. 88:6).

Исус Христос умрял в буквалния смисъл, в който ще умрем всички ние. Тялото Му било положено в гробница. Безсмъртният дух на Исус, избран да бъде Спасителя на човечеството, отишъл при онези безчет духове, напуснали земния живот в различна степен на праведност по Божите закони. Той ги учил, че „благите вести за изкупление от робството на смъртта и за възможно спасение… (което било) част от пpедопределеното и уникално служение на (нашия) Спасител на човешкото семейство”¹.

Не мога дори да започна да ви описвам дълбокото въздействие, което всички тези сцени оставиха в душата ми. Чувствам вечното им значение и си давам сметка, че „нищо в целия план на спасение не може по никой начин да се се сравни по важност с това надминаващо всички събития, единителната жертва на нашия Господ. То е най-важното отделно събитие, случило се някога в цялата история на сътворените неща; то е канарата, върху която почиват Евангелието и всички други неща” ², кaкто е било заявено.

Татко Лехий учи своя син Яков и нас днес:

„Ето защо, изкуплението идва в и чрез Светия Месия, понеже Той е изпълнен с благодат и истина.

Ето, Той принася себе си в жертва за греха, за да отговори на целите на закона за всички онези, които имат съкрушено сърце и разкаян дух; и за никой друг целите на закона не могат да намерят отговор.

Затова колко голяма е важността на това да се обясняват тези неща на обитателите на земята, та да узнаят, че няма плът, която да може да живее в присъствието Божие, освен ако не бъде чрез заслугитe и милостта, и благодатта на Светия Месия, Който полага живота Си според плътта и си го възвръща отново чрез силата на Духа, та да може да се осъществи възкресението на мъртвите, бидейки първият, Който трябва да се вдигне.

Затова Той е първият плод на Бога, защото Той ще ходатайства за всички чеда човешки; и тези, които повярват в Него, ще бъдат спасени” (2 Нефи 2:6–9).

Най-ценното ни изживяване на преклонение по време на събранието за причастие е свещеният обряд на причастието, защото то дава възможност да фокусираме умовете и сърцата си върху Спасителя и Неговата жертва.

Апостол Павел предупреждава ранните светии да не ядат този хляб и да пият тази Господна чаша без да са достойни (вж. 1 Коринтяните 11:27–30).

Сам нашият Спасител напътства нефитите, „който яде и пие Моята плът и кръв, без да бъде достоен, (носи) осъждение за душата си” (3 Нефи 18:29).

Онези, които достойно вземат от причастието, са в хармония с Господ и встъпват в завет с Него винаги да помнят Неговата жертва за греховете на света, да вземат върху си името на Христа и винаги да си спомнят за Него и да спазват Неговите заповеди. Спасителят сключва завет, че всички, които сторим това, ще имаме Неговия Дух да бъде с нас и ако сме верни докрай, можем да наследим вечен живот.

Нашият Господ открива на Джозеф Смит, че „няма дар по-велик от дара на спасението” (У. и З. 6:13), който план включва обряда на причастието като постоянно напомняне за единителната жертва на Спасителя. Той дава напътствия, че „Целесъобразно е църквата да се събира често заедно, за да вземат хляб и вино във възпоменание на Господа Исуса” (У. и З. 20:75).

Безсмъртието иде за всички ни като безплатен дар само чрез благодатта на Бог, без деяния на праведност. Вечният живот обаче е награда за подчинението на законите и обредите на Неговото Евангелие.

Свидетелствам на всички вас, че нашият Небесен Отец отговаря на праведните ни прошения. Допълнителното знание, което дойде до мен, имаше голямо въздействие върху живота ми. Дарът на Светия Дух е безценно притежание и отваря вратата на растящото ни познание за Бог и вечната радост.

Из обръщение на общата конференция октомври 1989 г.; главни букви и пунктуация осъвременени.