Здравейте! Аз съм Клара Кристенсен. Живея в Кийуатин, Онтарио, Канада

От задния си двор Клара Кристенсен, 11 г., се наслаждава на изглед, достатъчно красив за страница на календар. Домът й е разположен на края на един хълм, гледайки към езерото Уудс, обширна водна ивица, достигаща на юг до САЩ, а на запад до Манитоба. Лете слънцето сияе над водата. Зиме езерото искри с покрития от сняг лед.

То и околните гори са приказно място за активен човек като Клара, обичащ дейностите на открито. Лете тя плува, гребе, лови риба, ходи на екскурзии и къмпинг. Зиме се наслаждава да се пързаля на кънки, да кара снегомобила, да прави ски-кросове или ски-спускане по хълмовете и да се пързаля по стръмни склонове на парче килим. Зимните температури нощем падат до -40˚C, а снегът е дълбок 1-2 метра. И все пак есента и зимата са любимите сезони на Клара.

Това яко спортно момиче има също така и много „салонни” интереси. Тя обича да чете, да плете и да свири на права флейта и пиано. Поставила си е за задача да се научи да свири всички химни и песни на Неделното училище за деца. Клара има меко сърце и изпитва удоволствие да се грижи за хора и животни. Тя често е бавачка на братовчедките си, а когато на разположение няма живи деца, се грижи за колекцията си от кукли. Котките са другата й голяма любов. Лило, Хироу и Хоуп я обожават и често спят на леглото й. Разказът за Ноевия ковчег е любимата й история от Писанията заради всичките животни в него. Когато порастне, Клара иска да работи или с бебета или с котки.

Каквото и да прави, тя го върши добре, защото не се отказва от задачата, докато не я свърши както трябва. Това качество я е измъквало от някои трудни предизвикателства. Клара имала диагноза детска апраксия на речта. Това значи, че макар да знае какво иска да каже, някъде между мозъка и устата й сигналите се обърквали, тъй че тя не могла да говори ясно. Клара прекарала безброй часове да се учи как да движи челюсти, устни и език, за да издава правилни звуци и да ги слива в думи. Това била тежка работа, но с помощта на родителите си тя се упражнявала неуморно и продължава да го прави. Сега тя говори добре, макар някои думи все още да изискват голямо усилие.

Миналата година децата от четвърти клас, в който е Клара, получили задача да подготвят 4-5 минутна реч. Клара избрала да говори за Холокоста, който представила все едно че е момиченце в концлагер. Когато упражнявала речта си за пръв път, били й нужни 8 минути и 40 секунди поради многото трудни за произнасяне думи. Тя я повтаряла отново и отново. Бавно речта ставала по-къса, докато тя се научавала да казва думите гладко. Накрая представила речта си за 4 минути и 40 секунди и съучениците й я избрали да ги представлява пред цялото училище. Когато го направила, всички избухнали в ръкопляскания. Мнозина познавали Клара от първи клас и напредъкът й изглеждал чудотворен. „Директорката плачеше”, спомня си майката на Клара. „Учителката й от втори клас плачеше. Учителката й от четвърти клас възклицаваше радостно. Бе такава победа – един от най-големите мигове на живота ми!”

Какво научила Клара от това преживяване? „Продължавай да опитваш”, съветва тя децата навсякъде. „Никога не се отказвай”.

Разбира се, молитвата също е жизнено важна част от триумфа на Клара. Тя има голяма вяра в Небесния Отец и Исус Христос. Неделното училище за деца, домашните вечери, изучаването на Писания и поученията на родителите й също помагали. По-големите й сестри също били от значение и чрез добрия си пример, и чрез техните материали за четене. Когато Карли, 18 г., и Джози, 15 г., навършили на свой ред 12 години, почнали да слагат на огледалата си постери от сп. New Era. Клара също така наизустявала със сестрите си стиховете за овладяване от семинарите и учела шестте „Б” на президент Хинкли.

Баща й е президент на клона, а майка й – президентка на Младите жени, тъй че Клара остава включена в дейностите на клона. Клон Кенора е малък през есента, зимата и пролетта. Всъщност Клара обикновено е единствен член в нейния клас на Неделното училище за деца, където преподава баба й, президентка на Неделното училище за деца. Но през лятото, когато хиляди туристи прииждат да се насладят на езерото Уудс, клонът всяка неделя се напълва с посетители. Клара се радва на всичките нови приятелства. Семейството целогодишно остава близо до Църквата, като посещава дейностите в Уинипег, Манитоба, на около два часа и половина път на запад. Прибирайки се у дома нощем, те често виждат как светлините на северното сияние танцуват в небето.

Клара остава също близка с всичките си роднини. На Бъдни вечер братовчеди, чичовци и лели преспиват в дома на баба. Те ядат, пеят, окачват коледни чорапчета, разиграват сцената на рождеството, изслушват разказа за Коледа и коленичат заедно в молитва. Коледното утро носи топъл шоколад, горещи симиди с кръстче и подаръци. Вечерта на Коледа семействата отново се срещат в дома на Клара за вечеря. В деня след Коледа има продължителен обяд с различни блюда в дома на всяко семейство.

Клара расте вдъхновена от красотата на природата, топлината на семейната любов и светлината на Евангелието на Исус Христос. Всички тези влияния ясно рефлектират върху лицето и духа й. И в най-студения зимен ден тя сгрява живота на онези, които я познават най-добре. Както казва майка й, „Благодарни сме за късмета да имаме Клара”.