Първото Президентство се фокусира над Христос в духовно послание
„От всички сезони на годината няма друг тъй красив като Коледа”, казва президент Горбъд Б. Хинкли на годишното коледно послание на Първото Президентство, отправено в Центъра за конференции в Солт Лейк Сити и предавано по цял свят.
„Сърцата ни се протягат към хората в нужда. Любовта надделява над омразата… Любовта става малко по-силна, сърцата по-щедри. Ние сме по-склонни да издигаме ръцете, които са отпуснати, и да усилим немощните колене. Детските сърца биват зарадвани. И ето тук има допълнителна магия във въздуха. Има дълбоко скрита струя на щастие”.
След като разказа за загубата на своята майка малко преди Коледата на 1930 г. и за мъчителната загуба на съпругата си през 2004 г., президент Хинкли казва: „Но през целия мрак сияеше величествената фигура на Сина Божий, Който даде живота Си, та да можем да живеем ние. Това е истинския смисъл на Коледа, реалността на Единението, извършено от Изкупителя на света”.
Президент Хинкли даде свидетелство, че Спасителят предлага надежда за спасение на всички дори в тези времена на война, конфликти и трудни проблеми.
Президент Томас С. Монсън, Първи съветник в Първото Президентство, казва, че Коледа „е време за семейството; това е време за спомени; време е за благодарност.
Духът на Коледа е дух на любов, щедрост и доброта… Духът на Коледа е нещо, което се надявам всички ние да имаме в сърцата и в живота си не само през това специално време, но и през цялата година”.
Президент Монсън казва, че когато поддържаме духа на Коледа, ние поддържаме Духа на Христос.
„Поздравът „Няма място” бил чуван от Иосиф и Мария не само преди раждането на Исус, но бил понасян често и от Него по време на служението Му”, казва президент Монсън.
„Днес в домовете си имаме стаи за хранене, за сън, за почивка. Имаме ли стая за Христос? Ние имаме време за… дейности, които са част от всекидневния ни живот. Имаме ли време за Христос?”
Президент Джеймз Е. Фауст, втори съветник в Първото Президентство, учи, че „в това време на годината, когато честваме рождеството [на Спасителя], трябва с голямо благоговение да отделим време и за размишление над смъртта Му и изключителната святост на възкресението”.
В своите бележки президент Фауст се фокусира над едно от „великите и дълбоки учения” на Спасителя: „да правим за другите онова, което те не могат да сторят за себе си”.
Анонимното даряване отразява любовта на Спасителя, казва президент Фауст. „Желая да изразя признателност и благодарност на всички, които отварят сърцата си и даряват на околните.
Онези от нас, които помагат анонимно, имат сладкото вътрешно чувство за Духа, което набъбва в нас, когато правим нещо за другите, което не може да бъде проследено обратно до нас. Да подаряваш анонимно дава дара на висша форма на задоволство”.