Необяснимото позвъняване

Събота, 7 февруари 2004 г. завари мен и жена ми в един хотел в Хихон, северна Испания, където аз служех като президент на мисия Испания Билбао. Като свършихме вечерята си, проверих мобилния си телефон си за някакви съобщения, които не бях чул. Той наистина показваше, че един мисионер ми е звънял. Забелязах кой беше и натиснах съответния бутон, за да му се обадя.

Мисионерът отговори и след кратко приветствие го попитах от какво има нужда. Той бе изненадан и отговори, че не ми се е обаждал. Настоях, че телефонът ми е регистрирал обаждане от него, но той повтори, че не е звънял.

Приключихме разговора ни, но 5 минути по-късно той отново ми се обади и каза, „Президенте, имам проблем, който ме кара наистина да се чувствам неудобно и съм много разтревожен от него. Молих се и попитах Господ за помощ да разбера какво следва да сторя. Не смятах да ви звъня, но докато питах Господ, вие се обадихте. Бях изненадан, защото не бях ви се обаждал. Знаех, че Господ ми казваше, че е трябва незабавно да разговарям с вас”.

Ние поговорихме малко и проблемът му бе разрешен.

Когато отново говорих с него два дни по-късно, пак го попитах дали ми е звънял. „Не, президенте”, отвърна той, „това беше дело на Господ”. Той проверил, че телефонът му показва, че не бил набирал моя номер дори случайно.

Господ казва, „Бъди смирен и Господ, твоят Бог, ще те води за ръка, и ще даде отговор на молитвите ти” (У. и З. 112:10). Алма, учейки своя син Еламан, казва, „Съветвай се с Господа във всичките си дела и Той ще те упътва за добро” (Алма 37:37). Ние трябва да вършим онова, което нашият Небесен Отец желае, за да изпитваме мира, от който постоянно се нуждаем. Това необяснимо позвъняване бе несъмнено отговор на молитвата на един млад мисионер.