Небесните отвори

Когато сестра Ричардз и аз се оженихме, още следвахме и имахме твърде малък доход, който да посрещне разходите ни. Плащането на десятъка ни бе голяма жертва. Но сестра Ричардз никога дори и не си помисли да използваме нашите пари за десятък за други неща, от които много се нуждаехме, като храна или наем. Тя настояваше първо да плащаме десятъка си и ние винаги го правехме. Понякога, когато посрещнехме всичките си задължения, ни оставаше само по някоя дребна монета, но изглежда винаги имахме точно толкова пари, колкото да ни стигнат. Това бе благословия, идеща от упражняването на вярата ни да плащаме десятък.

Една благословия, която смятам, че дойде от плащането на десятъка, е че в хода на кариерата ми нито веднъж не останах без работа за дълго време. В един момент в началото на кариерата ми бях съкратен от работа, но за две седмици си намерих нова, където печелех повече от предишната. През 25-те ми години в една компания минах през много периоди, когато служители навсякъде около мен биваха съкращавани, но аз не. Вярвам, че Господ ме благослови за това, че плащах десятък.

Мои млади братя и сестри, ако упражнявате вярата, нужна за плащане на десятък, обещавам ви, ще бъдете благословени. Без значение колко малък може да изглежда приносът ви, плащайте го без колебание. Нека това бъде първото нещо, което правите, щом спечелите някакви пари. Ще развиете вяра да вършите неща, които иначе може да мислите, че не ще бъдете способни да постигнете. Ще бъдете по-мъдри в управлението на парите си и ще добиете сладката увереност, идеща от знанието, че вършите това, което Господ е поискал от вас. Това ще бъде източник на сила и вие ще сте в състояние да разчитате на тази сила в бъдеще.

Знам, че сестра Ричардз и аз получихме много благословии поради плащането на десятък. Бях свидетел и на изобилието благословии, изсипали се над верните светии от последните дни в отдалечени части на света поради това, че са били охотни да плащат десятък.

Eдин инцидент в частност ми направи силно впечатление. През 2000 г. имах възможността да присъствам на церемонията по първа копка по построяване на първи изцяло нов дом за събрания на светиите от последните дни в Индия. Местоположението на този дом бе в Раджамундри, град близо до източното крайбрежие на страната. За Индия това е относително малък град, макар в него да живеят около 3 млн. души.

Пътувах до Раджамундри със съпругата си, президента на мисията Ебенезер Соломон и неговата съпруга. Когато пристигнахме на претъпканата жп гара в Раджамундри, сърцето ми се изпълни със съчувствие към многото хора, които видях да живеят там в крайна бедност. Там имаше мнозина спящи на голите подове, където можеха да намерят празно място. Когато пристигнахме на мястото на първата копка, забелязах големия контраст между мизерията, на която току-що бях станал свидетел и радостта по лицата на членовете, събрали се да ни поздравят. Те се усмихваха и ни махаха, докато наближавахме. Бяха толкова щастливи и развълнувани. Макар те също да живееха в условия на бедност по някои стандарти, нямаше и следа на отчаяние или празнота.

Незабавно почнах да разбирам защо това място беше избрано за дом за събрания. Признавам, че бях малко несигурен защо средствата на Църквата трябва да бъдат харчени за това отдалечено място. Но след като за кратко се срещнах със светиите в Раджамундри, всичките ми въпроси получиха отговор. Тези светии бяха тъй верни и тъй развълнувани, че ще имат собствен дом за събрания.

След церемонията за първа копка президент Соломон ме представи на 4 вдовици, които били кръстени преди няколко години. Всичките бяха на по 70 г. и повече. Президент Соломон ме информира, че всичките тези вдовици са плащали пълен десятък откакто са били кръстени. Бях впечатлен, че в област с толкова много нужда тези верни сестри никога не бяха пропуснали възможност да платят десятъка си, макар да бях сигурен, че това е била жертва за тях.

Попитах президент Соломон приблизително колко десятък плаща всяка сестра месечно. Той ми даде една цифра в рупии, валутата, използвана в Индия. Не разбрах сумата, затова го попитах колко би правило това в долари. Никога не ще забравя отговора му, „Те биха плащали между 1,5 и 2 цента”. Отново ми бе напомнено, че плащането на десятък не е въпрос на пари, а изисква вяра! Смиряващо бе да си дам сметка, че благословията от дома за събрания бе дошла при тези светии поради готовността им да жертват, плащайки десякът – макар и само центове. Сигурен съм, че Господ трябва да обърне тези центове в милиони долари.

Десятъкът не е финансова заповед – той е принцип на вяра. Господ иска 10 процента от дохода ни и чака да види дали ще проявим вяра в Него да направим тази жертва. Светиите от Раджамундри са имали такава вяра.

Бях впечатлен, че когато пристигнахме в сградата, намерихме там червена пътека, опъната от улицата до палатката, под която се бяха събрали светиите. Тя бе дълга около 30 м. Под палатката имаше червени кадифени столове. Те бяха големи и впечатляващи. Пътеката и столовете бяха износени, но това бе най-доброто, което тези светии можеха да предложат. Те не биха дали нищо по-малко от най-доброто, което имаха. За мен това бе смиряващо изживяване. Тези светии в Раджамундри дадоха пример как с вяра дават на Господ, било то плащане на десятък или създаване най-добри условия за посещаващите ръководители на Църквата.

Може да ви изглежда, че 10 процента от дохода ви, голям или малък, не може да направят твърде добро или не са особено важни. Обещавам ви, важни са. Важно е да живеете по закона за десятъка сега, защото това ще укрепи вярата ви и ще ви подготви за изпитанията по-късно.

Господ ни е обещал, че ако се подчиняваме на заповедите Му, той се задължава да ни даде обещаните благословии (вж. У. и З. 82:10; 130:21). Свидетелствам за тази благословия в живота на светиите от Раджамундри, а вие може да свидетелствате за тази благословия в собствения ви живот, ако бъдете верни в плащането на своя десятък.