Кейптаунският скаут рекордьор
Той е едва третият скаут в историята на Южна Африка, завоювал 3 пъти титлата „спрингбок”, но и първият, получил своето отличие „Дълг към Бога”.
В която и страна да живеете, отнема доста усилия да завоювате висшето скаутско отличие. Представете си тогава усилието, нужно да спечелите това отличие 3 пъти. Роко дю Плесис е първият скаут „спрингбок” (вид много издръжлива антилопа – б.пр.) в 26-годишната история на „Фърст Еджмийт трууп” в Южна Африка. И така, да станеш за 3-ти път „спрингбок” скаут е голямо постижение.
Има обаче друго отличие, спечелено от Роко миналата година, което е еднакво важно за него. „Да спечеля наградата „Дълг към Бога” ми помогна още повече в моя личен и духовен растеж”, казва той. „Тя е за връзката ви с вашия Отец в Небесата”.
„Скаутската програма изисква много”, казва Роко, който е член на район Панорама в кол Кейптаун Южна Африка. Да спечелиш „спрингбок” е трудно. Наистина, скаутските ръководители са там, за да помагат. Но въпреки това е трудно. „Ако не работите много упорито, ако не изпълнявате задълженията си, няма да го получите”, добавя Роко. За да напредвате в скаутската програма, която в Южна Африка не е спонсорирана от Църквата, е нужно много време, планиране и усилие.
За наградата „Дълг към Бога” Роко казва, че от голямо значение била подкрепата на родителите му и неговите ръководители на Младите мъже. „Те искат да спечелиш своята „Дълг към Бога”, казва той, „и много от изискванията са неща, което вече правиш всеки ден”. Тогава то е просто въпрос на работа с твоите родители и ръководители, за да отбележиш напредъка си в тези области. „Повечето от нормалните мормонски аспекти на твоя живот изпълняват изискванията на „Дълг към Бога” – ако ги вършиш”. С други думи, ако един млад човек посещава църковните събрания, моли се редовно, изучава Писанията, и изпълнява своите свещенически отговорности, той е на правилния път.
Да станеш „спрингбок”-скаут
Само 1-2 % от всички скаути в страната получават най-висшето отличие на Южна Африка. И после само 1-2 % от тези скаути „спрингбок” покриват повече от едно от трите възможни предизвикателства за „изследовател”. Роко е покрил всичките три възможни предизвикателства, ставайки едва третия скаут в историята на Южна Африка, извършил този подвиг.
Един южноафрикански скаут напредва по програмата от „Pathfinder” (следотърсач) през „Adventurer” (приключенец), „First Class” (1 клас) до „Explorer” (изследовател). Значката за „изследовател” се дели на три секции: земни, въздушни и водни скаути. Обикновено скаутът се съсредоточава над една от трите секции, за да работи за финалния си успех – „спрингбок”. Роко се съсредоточил и над трите.
Редом с другите знаци и изисквания има задължителни знаци, специфични за всеки „изследовател”: земният „изследовател” получава своите значки „Backwoodsman” (горянин) и „Mapping” (картограф). Въздушният „изследовател” получава значките „въздушен навигатор” и „контрольор въздушен трафик”. A водният „изследовател” получава значките „Helmsman” (кормчия) и „Boatsman” (гребец) за ветроходство и гребане.
Роко обяснава, че обикновено за всеки курс за значка за покриване на всяко отличие са нужни по две съботи и недели. Има бели знаци – теория без практика. След тях има зелени знаци – практическо прилагане на умението. Например, за да получите вашата значка „Backwoodsman”, първо трябва да научите оцеляване в пустошта, ориентиране по звездите и палене на огън без кибрит. Следва практическото прилагане. Пускат ви в пустошта за 48 часа и ви оставят сам на себе си.
Тъй че Роко е бил доста зает със скаутство от няколко години. От февруари до декември миналата година например той е отсъствал много уикенди. „Сякаш постоянно бях на курсове”, казва той. Освен това през последните 5 години Роко е групов водач. Това значи, че той е бил отговорен за организиране на всичките лагери на неговата група. Трябвало е да планира храненето, да пазарува, да координира събранията на групата, да печати формуляри за съгласие за участие, които родителите на другите скаути да подписват и да оглежда всяко от местата за лагеруване.
Едно ценно качество, което Роко научил по пътя, е постоянството. „Поне половината от значките си не получих от първия път на курса”, казва той. „След 6 месеца можеш да се върнеш отново и да го изкараш пак или да вземеш възрастен, който има значката, да те изпита върху него”. Например едно от изискванията за първа помощ е поставянето на превръзка. „Не успях с превръзването, защото част от възела на една от превръзките ми стърчеше”, казва Роко. „Тъй че трябваше да правя отново превръзка, за да получа втората си степен по първа помощ”.
Към превръзките има и други проекти, които един скаут трябва да изпълни, за да получи своята „спрингбок”. Един от тях е строителен проект. Роко избрал да построи мост. Първо трябвало да проектира моста и да направи макет. После с екип от шестима други скаути Роко трябвало да го построи в реален размер, около 6 м. висок и 9 м. дълъг. Нужни били почти 9 часа за изграждане и после разглобяване на моста.
Освен това има служба към общността, което е значителна част от получаването на отличията „спрингбок” и „Дълг към Бога”. За да изпълни изискванията на своята „спрингбок” служба, Роко посетил над 40 домове на възрастни хора, за да им помогне в различни домакински работи и ремонти. „Единственото голямо нещо, което си съвпадна, бе 40-часовия проект за служба, който можах да използвам и за скаутите, и за наградата „Дълг към Бога”, казва Роко.
От всички изпълнени изисквания за получаването на различите му награди Роко сочи едно нещо като особено важно за неговото лично израстване: „Четенето на Книгата на Мормон”, казва Роко без колебание. То бе най-голямото и най-възнаграждаващо предивикателство”.
Да станеш мисионер
„Вече бях прочел Книгата на Мормон, преди около година, но я четях колкото да изпълня задачата”, обяснява Роко. „Когато почнах да я чета отново, наистина исках да уча и да добия свидетелство за нея”. Втория си път той подходил към прочита на Книгата на Мормон по съвсем различен начин. „Сега се моля всеки път преди да чета, за да поискам Духът на Небесния Отец да бъде с мен, докато го правя”.
Роко вече е почнал следващия си голям проект – по-активно да споделя свидетелството си с другите, докато се готви да отслужи пълновременна мисия. Неговият скаутски опит и спечелването на отличието „Дълг към Бога” му помагат в личното му развитие и в това да стане мисионер. „За да разпространявам Евангелието, трябва да знам какво има в Книгата на Мормон и да знам, че тя е истинна”, казва той. „След като прочетох Книгата на Мормон за втори път, получих свидетелство за нея”.
Дори ако е нямало отличие „Дълг към Бога” за спечелване, Роко казва, че щял да изпълни повечето от изискванията просто защото искал да се подготви за мисионерската служба. Да ходи на църква, да чете Писанията, да се моли всеки ден и да служи е просто част от това, което е Роко, от това, което се очаква да бъде един светия от последните дни.
Сега, когато е получил призованието си да служи като пълновременен мисионер, свидетелството, което старейшина дю Плесис е изградил, се оказва много по-полезно от моста от греди и въжета за неговия строителен проект „спрингбок”. Някои от придобитите скаутски умения обаче могат да му се окажат полезни, тъй като той служи в Зимбабве, Замбия и Малави.