Защо Духът ми говореше?

През лятото на 1980 г. наближаваше края на службата ми в мисия Бостън Масачузетс. Една вечер имахме уговорка да преподаваме плана на спасение на обещаващ млад студент.

Няколко пъти по време на урока бях изпълнен със силно чувство, докато Светият Дух отново и отново ми свидетелстваше, че принципите, които преподавахме, бяха истинни. Помня, че почти на глас се молех, „Вече знам това. Преподавал съм този урок много пъти през изтеклите 2 години. Благодарен съм да усещам Твоя Дух, но моля те, свидетелствай и на нашия проучвател!”

Скоро след тази вечер се срещнах с моя президент на мисия и той ми съобщи, че майка ми е загинала в трагична автомобилна катастрофа. Естествено, тази внезапна загуба дойде като огромен шок за семейството ми и цялата общност. Но след като емоциите на момента отминаха и имах възможност да размисля, си припомних със съвършена яснота силното свидетелство на Духа, което получих по време на урока за плана на спасение. Знаех, че това е било дело на любящ Небесен Отец, подготвящ ме за загубата, която щеше да се случи.

Не минава и ден, през който поучението и спътничеството на моята майка да не ми липсват. Но не минава и ден без да не ми бъде напомнено как любящият Небесен Отец внимателно ме подготвяше за загубата, която щеше да се случи.