Влиянието на една майка

Изображение

Моята майка е много специална жена. Аз съм най-големият от 8 сина и имам и 7 сестри. С такова голямо семейство майка ми има големи отговорности. Най-доброто нещо, което майка ми направи за нас, е да бъде кръстена в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Тя ни даде възможността да научим за Евангелието. Тази възможност промени живота ни.

Помня деня, в който приехме мисионерите. Бях 10 или 11-годишен. Мисионерите споделиха посланието за Първото видение. Щом го чу, майка ми бе обърната във вярата. Тя вярваше, че Джозеф Смит е видял Отца и Сина.

Започнахме да ходим на църква. Отначало аз не исках да приема Евангелието, но мисионерите ме убедиха да вникна в детайлите. Когато го направих, аз го обикнах. Толкова съм благодарен за моята майка. Тя получи свидетелство по време на първото посещение на мисионерите. От кръщението й до днес тя не е пропускала събрание в Църквата.

Майка ми е огромна опора за нас. Тя винаги изпира белите ни ризи в събота, та да са готови за носене в неделя. Ние лъскаме своите обувки и обувките на по-малките ни братя и сестри. Живеем в бедно предградие на Гватемала и съседите ни се смеят, когато в неделя носим белите си ризи и връзки за църква.

Майка ни винаги ни дава кураж да вършим правилното. Поради нейното влияние ние сме много активни в Църквата. Помня, че по едно време баща ми служеше като президент на Неделното училище, най-голямата ми сестра – като президентка на Неделното училище за деца, мама – като президентка на Обществото за взаимопомощ, а четирима от братята ми подготвяха, благославяха и раздава причастието.

Поради финансовата ни нужда баща ми очакваше аз да помагам за печелене на повече пари за семейството. Исках да служа на мисия, но когато станах на 19 г., той помоли да изчакам една година с мисията, та да мога да продължа да работя в помощ на семейството ни. Като станах на 20 г., той помоли да изчакам още една година.

Точно преди да навърша 21 г., той искаше да изчакам още една година. Но майка му каза, „Остави го да служи и това ще ни благослови”. Наистина стана така. Преди мисията ми само по-малкият ми брат и аз работехме, за да помагаме за издръжката на семейството ни. Щом заминах на мисия, още трима братя и двете ми по-големи сестри почнаха да работят, тъй че семейството ни заживя по-добре.

Всяка благословия и призование, които получавах в Църквата, ме караха да се възхищавам още повече на майка си. През всяка част на живота си помня нейното чудесно влияние и пример. Майка ми имаше само основно образование, но знанието й за евангелските истини и практическото познание и разбиране на живота бяха превъзходни.

Детството ми бе щастливо, защото мама бе винаги у дома да се грижи за мен. Тя имаше голямо чувство за хумор и винаги намираше начини да се забавляваме. Отделяше много часове да споделя истории от своето детство, за баба, лелите и чичовците ни и за своето отношение към тях.

Вярвам в заповедта да почитаме родителите си. Всичко, което върша дори днес, е поради влиянието на моята майка.