Свободата да танцуваш

„Когато си малък, не разбираш жертвата, която това изисква”, казва Мави. „Когато започнах да уча на 10 г., учителите ни казваха, че половината от живота ни ще премине в танцуване. Трябвало да се откажем от много неща”.

Неща като свободно време и някои храни. Мави трябвало да влага много време и усилия в тренировки и упражнения. Трябвало много да внимава какво яде. И след училище и танците нямало да има много време за приятели.

Мави решила, че мечтата й била достатъчно важна за нея, та да опита.

„Юношеските години могат да бъдат един сложен период”, казва тя. „Приятелите ми невинаги разбираха защо не мога да ям някои неща или да стоя до късно с тях”.

Мави рано научила, че онова, което изглеждало като ограничение на свободата й, всъщност било единственият начин да се освободи от нещата, които щели да й пречат да постигне целта си.

„Избрах да не стоя до късно и да прекарвам време в упражняване, вместо да хода по магазини с приятелки”, казва тя. „Ако бях уморена, защото съм стояла до късно или не знаех стъпките, защото не съм ги упражнявала, нямаше да мога да танцувам”.

Този вид дисциплина не е лесен, но Мави казва, че си струва.

„Всеки има моменти, когато иска да се откаже”, признава Мави, „но имате властта да избирате. Дисциплината може да изглежда ограничаваща, но самодисциплината е избор. И аз избрах да приема този начин на живот, за да мога да танцувам”.

В един момент на стремежа й да бъде балерина Мави си дала сметка, че танцът не е единствената цел, която има, нито единственото нещо, което си струва жертвите.

По пътя тя добила желание да следва Исус Христос и си дала сметка, че балетът я научил на дисциплината, която важи и за евангелското ученичество. Точно както се чудели защо прави онова, което вършела заради танцуването, приятелките й питали защо живее по такива ограничаващи евангелски принципи.

„Аз обясних, че имаме свободата да избираме, и аз избирам да приема този начин на живот, за да бъда свободна от грях и да имам Светия Дух с мен”, казва тя.

Или както го е казал нашият Спасител, eдин ученик трябва „да поеме кръста си”, в смисъл да се отрече от всякакво безбожие и светска страст и да спазва Божиите заповеди (вж. Превода на Джозеф Смит, Maтeя 16:26). Подобна самодисциплина ни води до „свобода и вечен живот чрез Великия Ходатай”, докато опитите да живеем извън заповедите водят до „пленничеството и властта на дявола” (2 Нефи 2:27).

„Послушанието носи по-голяма свобода и мир от което и да било друго нещо”, казва Мави. „Моите цели не са ограничени до този земен живот, а включват вечността”.

Maви плува през сцената като лист, подет от течението, протягайки се и минавайки от едно движение в следващото – девелопе и пирует, глисад и гран жьоте.

Една балерина може да накара тялото си да се движи по начини, които биха наранили повечето останали хора. Тази свобода на движението е съществена за общуването с публиката. Но макар и добрата балерина да прави всяко движение на сцената да изглежда леко и лесно, тя влага в него много усилие извън сцената.

След 8 години на жертви и часове на упражения почти всеки ден тя изживяла мечтата си на сцената – и в Евангелието.

„Хората мислят, че това изглежда тъй красиво и грациозно”, казва Мави. „Но движенията са строго контролирани. Нужна е много сила да се контролираш така”.

Сравнението с Евангелието е важно. Следването на Христа иска сила. И отплатите са сладки.

„Отплатите за толкова много жертви са, че мога да танцувам”, казва Мави. „Чувствам се силна, чувствам напътствието на Светия Дух във всяка стъпка, която правя – на сцената и извън нея”.

Според Нефи, веднъж почувствали желанието да следваме Христа и след като сме били кръстени и потвърдени, все още трябва да устоим до края (вж. 2 Нефи 31:19–20). За Мави балетът изисква подобна преданост.

След като танцувала в Парагвай, тя се връща във Виня дел Мар, Чили, да преподава за няколко години. Сега тя желае да издигне танцуването си на следващото равнище. Поставя си нови цели, които да я отведат в Аржентина, Германия, Ирландия и Испания за обучение и прослушване с различни балетни трупи.

Тя знае, че трябва да продължи да полага усилия – и на сцената, и в Евангелието. Трябва да продължи с дисциплината, ако иска свободата да танцува. И трябва да продължи с вяра, ако иска свободата, идваща от ученичеството. „Ако пребъдете в Моето учение”, учи Господ, „наистина сте мои ученици; и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Иоана 8:31–32).

Мави трябвало да вложи значително усилие извън сцената, за да бъде здрава и във форма. Освен да внимава какво яде и да си почива достатъчно, Мави се упражнява много и танцува поне 5 часа почти всеки ден. Но тя не се грижи за себе си просто защото е танцьорка.

„Като член на Църквата аз разбирам, че тялото ми е храмът на моя дух. Като творец аз се нуждая всяка част от тялото ми да работи добре, тъй че го пазя толкова добре, колкото мога. Но като член аз вече знаех, че следва да го правя”.

Нейното свидетелство за вдъхновената същност на Словото на мъдростта е било укрепено от изживяването й с балета. „Когато се отнасяте към тялото си правилно, можете да забележите разликата”, казва тя.

Трябва да се грижите за себе си, за да бъдете балерина, но Мави казва, „Всички ние трябва да се грижим за телата си, дори да не сме танцьори. Ние не избираме своите тела, но трябва да сме благодарни за това, което сме получили, и да се грижим за него. Те са дар Божий и всеки от нас е получил тялото си с цел”.