Въведение към Посланието на Павел към Филимон

Посланието към Филимон съдържа лични съвети от Павел относно една ситуация с роба на Филимон Онисим. Докато учениците изучават това послание, могат да научат, че когато хората се присъединят към Църквата на Исус Христос, те стават братя и сестри в Евангелието (вж. Филимон 1:16). Учениците могат също да почувстват колко е важно задължението на последователите на Исус Христос да показват милост и да прощават на другите (вж. Филимон 1:16–17).

Павел е автор на Посланието към Филимон (вж. Филимон 1:1).

Посланието към Филимон е подготвено от Павел по време на първото пленничество на апостола в Рим около 60–62 г. сл. Хр. (вж. Филимон 1:1, 9, Ръководство към Писанията, „Послания на Павел“, scriptures.lds.org).

„Това послание е едно лично писмо относно Онисим, един роб, който ограбва господаря си Филимон и избягва в Рим“ (Bible Dictionary, „Pauline Epistles“). Филимон вероятно е обърнат във вярата грък и жител на Колос (вж. Колосяните 4:9). Той позволява една църковна конгрегация да се събира в дома му (вж. Филимон 1:2, 5). След като избягва, Онисим се присъединява към Църквата и става „брат, особено възлюбен… в Господа“ (Филимон 1:16, вж. Филимон 1:10–12).

Павел пише на Филимон, за да го насърчи отново да приеме Онисим като брат в Евангелието, без тежките наказания, които обикновено се налагат на избягалите роби (вж. Филимон 1:17). Павел дори предлага да компенсира всяка финансова загуба, която Онисим е причинил на Филимон (вж. Филимон 1:18–19).

Филимон е най-краткото и вероятно най-личното послание на Павел. То е едно писмо, адресирано към отделен човек и като такова, то не включва много доктринално съдържание. Въпреки това, молбата на Павел към Филимон да се помири с роба Онисим илюстрира как ученията на Евангелието трябва да се прилагат в ежедневието ни, показвайки, че нашата връзка с Исус Христос ни свързва в едно семейство с всички други последователи на Христос и подчертавайки важността на милостта и прошката.

Филимон 1 Павел хвали Филимон за любовта, която показва към светиите. Павел казва на Филимон, че неговият избягал роб Онисим се е обърнал във вярата. Павел моли Филимон да приеме отново Онисим като брат в Господа. Павел предлага да заплати на Филимон всяка финансова загуба, която Онисим му е причинил.