Спасителят учи Мария и Марта в дома на Марта. След това Той преподава много истини на учениците Си относно молитвата и предупреждава за лицемерието и алчността.
Помолете учениците да помислят за решенията, които са взели вчера. Поканете ги в рамките на една минута да изброят колкото може повече от тези решения в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията. Помолете няколко ученика да прочетат пред класа някои от решенията си.
Кои са някои от ситуациите, в които може да се наложи да избираме между две добри неща?
Докато учениците изучават Лука 10:38-42, ги поканете да потърсят един принцип, преподаден от Спасителя, който може да ни насочва при вземането на решения – особено когато имаме възможност да избираме измежду повече от едно добро нещо.
Обяснете, че след като преподава притчата за добрия самарянин, Спасителят отпътува до Витания и посещава дома на една жена на име Марта.
Помолете един ученик да прочете Лука 10:38-40 на глас. Помолете класа да следят текста, като търсят какво избират да правят Марта и сестра ѝ Мария, когато Спасителят е в дома им.
Какво прави Мария, докато Спасителят е в дома ѝ?
Какво прави Марта? (Отбележете, че думата се улисваше в стих 40 в случая означава, че ѝ е тежко.)
Изображение
Мария и Марта
Покажете картината Мария и Марта (Евангелски произведения на изкуството 2009 г., № 45; вж. също LDS.org). Обяснете, че гостоприемството е много важно по времето на Исус. Марта се опитва да прави това, което принципно се очаква от нея като домакиня. Тя набляга на материалните грижи, като например приготвянето и сервирането на яденето.
Според стих 40, какво моли Марта Спасителя, което сочи, че тя се безпокои за материалните неща?
Помолете един ученик да прочете Лука 10:41-42 на глас. Нека останалите следят текста, като потърсят как Спасителят отговаря на Марта.
Какво вероятно има предвид Спасителят, когато казва: „Едно е потребно; и Мария избра добрата част“?
Поканете един от учениците да прочете на глас следното изказване на старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Старейшина Далин Х. Оукс
„Достойно за похвала било Марта да се „гриж(и) и безпоко(и) за много неща” (ст. 41), но научаването на Евангелието било „по-потребно“ („Добро, по-добро, най-добро“,Лиахона, ноем. 2007 г., с. 104).
Какво може да е имал предвид Спасителят, когато казва, че Мария е избрала „добрата част“, която „няма да се отнеме от нея“ (Лука 10:42)? (Като избира да слуша Спасителя, вместо да набляга на материалните грижи, Мария ще получи духовни благословии, които са вечни.)
Какъв принцип можем да научим от думите на Спасителя към Марта? (Макар учениците да използват различни изрази, те трябва да открият следния принцип: Ако изберем да се посветим на духовни неща, вместо на материални грижи, тогава ще получим трайни благословии.)
Как можем да посветим себе си на духовните неща и същевременно да вършим и другите неща, които са „потребни“ (Лука 1:42), но са по-маловажни?
Поканете един ученик да прочете на глас следното изказване от старейшина Оукс:
Изображение
Старейшина Далин Х. Оукс
„Когато обмисляме други свои избори, ние следва да помним, че не е достатъчно нещо да бъде добро. Други избори са по-добри, а има и най-добри. …
Помислете как използваме времето си, като избираме да гледаме телевизия, да играем видеоигри, да „сърфираме“ в Интернет или да четем книги или списания. Разбира се, че е нещо добро да бъдем развличани по благотворен начин или да получаваме полезна информация. Но не всички дейности от този вид заслужават такъв дял от нашия живот, какъвто му даваме. Някои неща са по-добри, а има и други най-добри“ („Добро, по-добро, най-добро“, с. 104–105).
Помолете учениците да прегледат списъка с решения, които са взели вчера и да озаглавят всяко положително решение като „добро“, „по-добро“ или „най-добро“. Поканете един или двама ученика да свидетелстват за това как са били благословени поради това, че са поставили духовните неща преди материалните грижи.
Поканете учениците да си представят, че са пълновременни мисионери, които учат проучвател, който се е опитал да се моли няколко пъти и чувства, че Бог не е отговорил. Проучвателят мисли да се откаже да се моли.
Въз основа на собствения ви опит, как бихте реагирали на този негов проблем?
Докато учениците изучават Лука 11, поканете ги да потърсят истини, които могат да помогнат на човек, който чувства, че Бог не е отговорил на молитвите му.
Обобщете Лука 11:1-4, като обясните, че след като чуват Спасителя да се моли, един от учениците Му Го пита дали би могъл да ги научи да се молят и Спасителят го прави.
Обяснете, че след като Господ учи последователите си как да се молят, Той използва аналогии, за да преподаде допълнителни истини относно молитвата, включително готовността на Бог да отговаря на молитви.
Поканете учениците да прочетат Лука 11:5-13 по двойки, като потърсят какво казва Господ за молитвата. Обяснете, че Joseph Smith Translation, Luke 11:5–6 гласи: „И Той им рече: „Вашият Небесен Отец не би удържал да ви въздаде каквото и да Му поискате. След което Той даде следната притча“, позовавайки се отново на Joseph Smith Translation, Luke 11:14, където се казва: „и ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, то колко повече Небесният Отец ще дава блага чрез Святия Дух на онези, които искат от Него?“ . След това попитайте следното:
В притчата, която е в стихове 5-8, каква молба отправя един приятел към друг? Защо?
Защо според вас вторият приятел почита молбата на първия? (Може да обясните, че думата настойчивост в стих 8 се отнася за упоритостта на мъжа в искането му, дори когато приятелят му първоначално отхвърля неговата молба.)
Ако мъжът в нужда символизира нас, а приятелят му с брадата символизира нашия Отец в небесата, какво предлага Спасителят да правим в случаи на нужда?
Напишете следното недовършено твърдение на дъската: Ако настойчиво се молим и стремим към благословиите на Небесния Отец, …
Според стих 13, какво дава Небесният Отец на хората, които настойчиво се молят и стремят към Неговите благословии?
Въз основа на прочетеното в стихове 11:5-13, как бихте допълнили изречението на дъската? (След като учениците отговорят, довършете твърдението на дъската, така че да предава следната истина: Ако настойчиво се молим и се стремим към благословиите на Небесния Отец в случаи на нужда, тогава Той ще отговаря на молитвите ни по начини, които ни благославят най-много.)
Може да поканите учениците да споделят примери за случаи, когато са получавали отговори на молитвите си, когато настойчиво са се стремили към благословиите на Небесния Отец.
Обобщете Лука 11:14-54, като обясните, че Исус прогонва зъл дух от един мъж, съветва хората да се вслушват в Божието слово и укорява фарисеите и книжниците за тяхното духовно невежество и нечестие.
Спасителят предупреждава да не сме лицемерни и алчни
Прочетете следните въпроси на класа и поканете учениците да обмислят наум отговорите си на тях:
Някога искали ли сте да направите нещо толкова силно, че през цялото време сте си мислили за него?
Какъв отрицателен ефект може да има върху нас този вид мислене?
Обобщете Лука 12:1-13, като обясните, че когато Спасителят застава пред едно голямо множество, Той казва на учениците Си да внимават да не станат лицемерни. Той им напомня и, че всички скрити неща някой ден ще бъдат разкрити и че Бог знае и се грижи за всичките Си чеда. Тогава един мъж запитва Спасителя дали би могъл да поговори с брат му и да го убеди да подели едно наследство с него.
Помолете един ученик да прочете Лука 12:14-15 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят отговора на Спасителя на молбата на този мъж.
Какво предупреждение отправя Спасителят към хората, които са с Него?
Обяснете, че алчност означава прекалено много да желаем нещо. Напишете следната истина на дъската: Господ ни заповядва да не ламтим за светски притежания.
Защо хората трябва да избягват алчността? По какъв начин тази истина може да ни помогне да имаме по-щастлив живот?
Обяснете, че след като Спасителят казва на учениците Си да избягват алчността, Той разказва една притча, за да илюстрира важността на тази заповед. Поканете учениците да прочетат Лука 12:16-19 наум, като потърсят колко пъти човекът в притчата използва думите аз и мое. Поканете учениците да споделят какво са открили.
На какво ни учи честата употреба от този мъж на аз и мое относно неговите притеснения?
По какви начини можем да бъдем изкушавани да бъдем като този мъж?
Помолете един ученик да прочете Лука 12:20-21 на глас. Помолете класа да следят текста и да намерят какво казва Бог за алчността и ламтежа на този мъж. Поканете учениците да споделят това, което са открили.
„Това, което е от най-голямо значение, е това, което трае най-дълго“ (старейшина М. Ръсел Балард).
По какви начини богаташът в притчата пропуска нещата, които са „от най-голямо значение“?
Защо действията на този мъж може да бъдат приети за глупави?
Обобщете Лука 12:22-30, като обясните, че Господ подчертава, че Неговите последователи няма нужда да са прекалено загрижени за материалните си нужди.
Помолете един ученик да прочете Лука 12:31-34 на глас. Обяснете, че Joseph Smith Translation, Luke 12:34 гласи: „Ето защо, търсете да установявате Божието царство и всички тези неща ще ви се прибавят“ . Помолете класа да следят текста, като потърсят какво според Спасителя трябва да търсят учениците Му, вместо да наблягат на собствените си егоистични желания.
Какъв съвет дава Исус на учениците Си?
Какво им е обещано, ако се стремят да изграждат Божието царство?
Как бихте обобщили ученията на Спасителя в Лука 12:31-34 като принцип? (Макар учениците да използват различни изрази, те трябва да открият следния принцип: Ако се стремим да изграждаме Божието царство и търсим Неговата праведност, Той ще ни помага да имаме всичко, от което се нуждаем и ще ни подготви място в Неговото царство.)
По какви начини можем да се стремим да изграждаме Божието царство? (Докато учениците отговарят, може да се позовете на принципа, който откриха преди това относно посвещаването ни на духовни неща, вместо на материални грижи.)
Свидетелствайте за това как сте били благословени, докато сте се стремили да поставяте духовните неща пред материалните грижи и да изграждате Божието царство. Насърчете учениците да помислят дали са насочени повече към духовните неща или към материалните грижи. Поканете ги да запишат в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията какво ще правят, за да поставят духовните неща пред материалните грижи и да изграждат Божието царство.
Обобщете Лука 12:35-59, като обясните, че Спасителят учи последователите Си да се подготвят за Неговото второ пришествие. Той им помага да разберат, че където „много е дадено, … повече (се) изисква“ (стих 48) и обяснява, че Евангелието Му ще причини големи разделения сред хората.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
„Гостоприемството е много важно в юдейското общество и честта и репутацията на жената зависи донякъде от това колко добре тя изпълнява културните очаквания относно ролята ѝ като домакиня. Поради тези социални обичаи оплакването на Марта, че сестра ѝ, Мария, я е оставила сама да прислужва (вж. Лука 10:40) донякъде би било оправдано от мнозина нейни съвременници. Но Спасителят отговаря на Марта, като коментира избора на сестра ѝ: „Мария избра добрата част“ (Лука 10:42). Едно от нещата, които пояснява отговорът на Спасителя е, че има по-важни приоритети от тези на социалните обичаи, дори и те да са добри обичаи“ (New Testament Student Manual (наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г.), с. 160).
Когато Марта се оплаква: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам“ (Лука 10:40), тя си позволява неправилно да счете Господ за незагрижен. Ако позволим на приоритетите си да бъдат изопачени, може да започнем да изпитваме чувства към Господ, които са духовно нездрави. Нежният укор от страна на Исус е предназначен да помогне на Марта да преосмисли приоритетите си и да се стреми към благословиите, които Той с обич желае тя да получи.
Сестра Бони Д. Паркин, бивша обща президентка на Обществото за взаимопомощ, говори за историята на Марта и Мария, за да учи относно важността да избираме по-добрата част:
„Отговорът на Спасителя поразително пояснява какво е най-важно. В онази вечер в дома на Марта добрата част не била в кухнята, тя била в нозете на Господ. Вечерята можела да почака. …
… Всички ние се опитваме да изберем добрата част, която не може да ни се отнеме, да балансираме духовното и светското в живота си. По-лек ли би бил изборът между обучение при посещение или обир на банка? Напротив, нашият избор често е по-сложен. Трябва да избираме между много достойни възможности. …
… Едно нещо е нужно, да Го следваме всеки ден. Изберете, прочее, Христос Господ. Изберете да пирувате с Неговото слово. Изберете да се уповавате на Него. Изберете да очаквате любовта Му. Изберете да Му дадете цялото си сърце. Изберете онази добра част“ („Да избереш милосърдието: онази добра част“,Лиахона, ноем. 2003 г., с. 106).
Старейшина Джеймс Е. Талмидж от Кворума на дванадесетте апостоли отбелязва различията между приятеля в тази притча и нашия Небесен Отец:
„Господният урок е, че ако човек, с неговата егоистичност и несклонност да дава, въпреки това даде на ближния си това, което той иска за уместни цели и продължава да иска, въпреки възраженията и временния отказ, с убедеността, че Бог ще даде всичко, което се иска с постоянство, вяра и праведно намерение. Няма паралел между егоистичния отказ на човека и Божието мъдро и щедро изчакване. За да може молитвата да е ефективна, трябва да има осъзнаване на истинската нужда от молитви, истинско уповаване на Бог; а в милостта Си, Отец понякога отлага даването, за да може моленето да е още по-пламенно“ (Jesus the Christ, 3-то изд. (1916), с. 435).
