Въведение към Деянията на апостолите

Деянията на апостолите създава мост между летописа за живота на Исус Христос и ученията на четирите евангелия и писанията и трудовете на Неговите апостоли. Книгата Деянията илюстрира начина, по който Спасителят продължава да ръководи Своята Църква чрез вдъхновението на Светия Дух към онези, които държат ключовете на свещеничеството. Светият Дух разкрива истина на апостолите, които след това водят и учат Църквата. Апостолите извършват и чудеса в името на Исус Христос. Чрез изучаването си на тази книга, учениците ще научат как Църквата на Исус Христос започва да се разпростира от Йерусалим „до края на земята“ (Деянията 1:8). Изучаването на тази книга може да помогне на учениците да видят и мъдростта от следването на съвременните пророци и апостоли и може да ги вдъхнови смело да свидетелстват за Исус Христос.

Лука написва Деянията на апостолите като „втората част от произведение в две части. … Първата част е известна като Евангелието на Лука“ (Ръководство към Писанията, „Деянията на апостолите“, scriptures.lds.org; вж. също Лука 1:1–4; Деянията 1:1).

Деянията е написана след Евангелието на Лука (вж. Деянията 1:1), което е написано вероятно през втората половина на първи век сл. Хр. Не знаем къде е написана.

Лука се обръща в книгата Деянията към един мъж, на име Теофил (вж. Деянията 1:1).

Книгата Деянията разказва за възхода и разпростирането на християнството, започвайки с провинциалната юдейска столица Йерусалим и приключвайки в Рим, великата столица на империята. Събитията, описани в Деянията, се случват в рамките на около 30 години (около 30-62 г. сл. Хр.) и наблягат основно на служението на Петър (вж. Деянията 1-12) и Павел (вж. Деянията 13‑28). Без книгата Деянията нашето познание за ранната история на Църквата би се ограничавало до малкото количество информация, предоставено от посланията в Новия завет. Освен това, Деянията предоставя ценен исторически контекст за посланията на Павел.

Важни за растежа на ранната Църква са обръщането във вярата на Павел (Деянията 9) и неговите последвали мисии; видението, което Петър получава относно приемането на езичниците в Църквата, които до този момент не са се обърнали към юдаизма (Деянията 10:9-16, 34-35); и ученията, преподадени на събора в Йерусалим (Деянията 15).

Както е записано в Лука 24:49, Спасителят казва на апостолите, че трябва да започнат служенията си чак след като се „обле(кат) със сила отгоре“. Деянията описва получаването на тази сила чрез Светия Дух и описва драматичните резултати от нея, като започва с обръщането на хиляди на Петдесятница (вж. Деянията 2). Из цялата книга Лука подчертава действието на Светия Дух върху отделни хора и конгрегации. Изразът „обле(чени) със сила от горе“ вероятно означава и, че апостолите „получават определено познание, сили и конкретни благословии, които обикновено се получават само в Господния храм“ (Брус Р. Макконки, Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, 1965–1973, том 1, с. 859).

Деянията 1-2 Исус Христос служи на Своите ученици в продължение на 40 дни след Неговото Възкресение и после се възнася в небесата. Чрез вдъхновение апостолите призовават Матия да запълни свободното място в Кворума на дванадесетте апостоли. Светият Дух се излива на Петдесятница. Петър смело свидетелства за възкресения Спасител и около три хиляди души биват обърнати във вярата.

Деянията 3-8 Петър и Йоан изцеляват един мъж, който по рождение е сакат. Петър и Йоан са арестувани за проповядване и изцеляване в името на Исус Христос и са освободени от затвора. Апостолите призовават седем мъже да им помагат в тяхното служение. Стефан, един от тях, свидетелства пред юдейския съвет и членовете на съвета го осъждат на смърт. Филип проповядва из цяла Самария.

Деянията 9-12 Савел е обърнат във вярата и започва своето служение. Чрез едно видение Петър научава, че Евангелието трябва да бъде проповядвано на езичниците. Ирод Агрипа I осъжда на смърт апостол Яков (братът на Йоан) и хвърля в затвора Петър.

Деянията 13-15 Савел и Варнава са призовани за мисионери. Те срещат опозиция от юдеите и са приети от някои езичници. Църковните ръководители се събират в Йерусалим и решават, че обърнатите езичници не е нужно да бъдат обрязвани (или да спазват закона на Моисей), когато се присъединят към Църквата. Павел (както наричат сега Савел) заминава на второто си мисионерско пътуване заедно със Сила.

Деянията 16-20 Павел и Сила укрепват различни църкви, които са установени малко преди това. От Ареопага в Атина Павел проповядва, че ние сме „Божий род“ (Деянията 17:29). Павел приключва втората си мисия и заминава на трета мисия из Мала Азия. Павел решава да се завърне в Йерусалим.

Деянията 21-28 В Йерусалим Павел бива заловен и продължава да свидетелства за Исус Христос. Господ се явява отново на Павел. Мнозина юдеи заговорничат да убият Павел. В Цезарея той свидетелства пред Феликс, Фест и Агрипа. Павел претърпява корабокрушение на път към Рим. Павел проповядва Евангелието, докато е под домашен арест в Рим.