В неделята след разпъването на кръста, Мария Магдалена открива празната гробница и уведомява Йоан и Петър, които тогава изтичват до празната гробница. Възкресеният Христос се явява на Мария Магдалена и по-късно на учениците Си.
Мария Магдалена открива празната гробница и уведомява Йоан и Петър, които тогава изтичват до празната гробница
За да подготвите учениците да изучават Йоан 20, поканете ги да си помислят за случай, когато е починал човек, когото те или техни познати са обичали.
Как може да се чувстваме, когато почине човек, когото обичаме?
За да помогнете на учениците да разберат контекста на Йоан 20, напомнете им, че след като Исус умира около 15:00 ч. в петък, тялото Му бива положено в една гробница късно същия следобед, а един голям камък бива поставен пред входа на гробницата, за да го запечата. Господният ден започва при залез слънце. (Може да обясните, че преди Възкресението на Исус Христос, Господният народ на завета отбелязва Господния ден от залез слънце в петък до залез слънце в събота.)
Поканете един ученик да прочете следното изказване на старейшина Джозеф Б. Уъртлин от Кворума на дванадесетте апостоли. Помолете класа да си представят как са се чувствали учениците на Исус в този трагичен петък.
Изображение
Старейшина Джозеф Б. Уъртлин
„Мисля си колко черен е бил онзи петък, когато Христос бил издигнат на кръста.
В онзи ужасен петък земята се разтресла и всичко потъмняло. Страховити бури връхлетели земята.
Злите мъже, които искали да отнемат живота Му, се радвали. Сега, когато вече Исус Го нямало, със сигурност онези, които Го следвали, щели да се разпръснат. В онзи ден те триумфирали.
В онзи ден завесата на храма се раздрала на две.
Мария Магдалена и Мария, майката на Исус, и двете били обзети от мъка и отчаяние. Изключителният мъж, Когото те обичали и почитали, безжизнено висял на кръста.
В онзи петък апостолите били съсипани. Исус, техният Спасител – човекът, който ходел по вода и възкресявал мъртвите – Сам бил оставен на милостта на зли човеци. Те гледали безпомощно как Той бил хванат от враговете Си.
В онзи петък Спасителят на човечеството бил унижаван и нараняван, оскърбяван и поругаван.
Това бил един петък, изпълнен с опустошителна, съсипваща мъка, която разяждала душите на онези, които обичали и почитали Сина Божий.
Мисля, че от всички дни от началото на човешката история, този петък бил най-черният“ („Неделята ще дойде“,Лиахона, ноем. 2006 г., с. 29–30).
Ако вие бяхте един от учениците, които били там в онзи петък, какво щяхте да мислите и чувствате?
След като учениците отговорят, прочетете на глас следното изказване на старейшина Уъртлин:
„Но разорението на онзи тъжен ден не траяло за дълго“ („Неделята ще дойде“, с. 30).
Поканете учениците да потърсят по какъв начин „разорението на онзи тъжен ден не траяло за дълго“, докато изучават Йоан 20.
Поканете един ученик да прочете Йоан 20:1-2 на глас. Поканете класа да следят текста, като потърсят какво открива Мария Магдалена, когато пристига при гробницата на Исус рано сутринта в първия ден на седмицата, неделя.
Какво открива Мария?
Какво прави Мария, когато открива, че камъкът е преместен от входа на гробницата? Какво предполага тя?
Помолете няколко ученика да се редуват и да прочетат на глас Йоан 20:3-10. Помолете класа да следят текста, като потърсят какво правят Петър и Йоан, за когото се говори като за „другият ученик“ (стих 3), след като чуват вестта от Мария.
Какво правят Петър и Йоан, след като чуват вестта от Мария?
Според стих 8, как реагира Йоан, когато вижда празната гробница? Какво мисли той?
Може да обясните, че докато Йоан не поглежда в празната гробница, той не разбира изцяло думите на Спасителя, че Той ще се вдигне от мъртвите на третия ден. Когато Йоан вижда празната гробница, той си ги спомня и започва да вярва (вж. Йоан 20:8-9).
Възкресеният Спасител се явява на Мария Магдалена и по-късно на учениците Си
Поканете един ученик да прочете Йоан 20:11-15 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят кой говори на Мария, след като Петър и Йоан напускат гробницата.
Кой говори на Мария в стих 15? За кого Мария помисля Исус?
Поканете един ученик да прочете Йоан 20:16-18 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят какво казва Исус на Мария да направи, след като Го разпознава.
За да помогнете на учениците да разберат значението на израза „не се допирай до Мене“ (стих 17), поканете един ученик да прочете на глас следното изявление от старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Старейшина Брус Р. Макконки
„Преводът на Библията на крал Джеймс цитира Исус, че казва: „Не Ме докосвай“. Преводът на Джозеф Смит гласи: „Не Ме хващай“. Различните преводи от гръцки на откъса го представят като „Не се дръж за Мен“ или „Не Ме хващай“. Някои го правят да звучи като „Не се дръж повече за Мен“ или „Не Ме задържай повече“. Някои говорят за това да не Го държи повече или да не се държи за Него, с което намекват, че Мария вече Го държи. Има основателна причина да предполагаме, че мисълта, предадена на Мария от Възкресения Господ има смисъла на: „Не можете да Ме задържите тук, защото ще Се възнеса при Отца Ми“ (The Mortal Messiah, 4 тома (1979–1981), 4:264).
Според стих 17, какво казва Исус на Мария да направи?
Поканете учениците да си представят, че са един от учениците, който чува свидетелството на Мария. Помолете учениците да отговорят на следните въпроси в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията:
Как според вас щяхте да се чувствате, докато слушахте Мария?
Щяхте ли да повярвате на нейните думи? Защо или защо не?
След като сте им дали достатъчно време, поканете няколко ученика да споделят какво са написали. Напомнете им, че някои ученици се затрудняват да повярват на свидетелството на Мария (вж. Марк 16:11).
Помолете един от учениците да прочете на глас Йоан 20:19-20 и помолете учениците да потърсят какво се случва същата вечер.
Какво се случва същата вечер, когато учениците се събират заедно?
Какво важно учение научават Мария и учениците? (Макар учениците да използват различни изрази, те трябва да разпознават следното учение: Исус Христос побеждава смъртта чрез Възкресението Си.)
Според стих 20, как се чувстват учениците, когато виждат възкресения Господ?
Помолете един ученик да прочете следното изказване на старейшина Джозеф Б. Уъртлин:
Изображение
Старейшина Джозеф Б. Уъртлин
„И за един миг очите, които били изпълнени с непресъхващи сълзи, станали сухи. Устните, които шепнели молитви на страдание и мъка, сега изпълвали въздуха с удивителна възхвала, защото Исус Христос, Синът на Живия Бог, стоял пред тях като първия плод на възкресението, доказателството, че смъртта е само началото на едно ново и чудно съществуване“ („Неделята ще дойде“, с. 30).
По какъв начин знанието, че Исус Христос е възкресен, ни помага, когато скърбим при смъртта на обичан за нас човек? (Тъй като Исус Христос е възкресен, всеки, който е живял на тази земя, също ще бъде възкресен (вж. 1 Коринтяни 15:20-22.)
Обобщете Йоан 20:21-23, като обясните, че след като Исус показва на учениците Си белезите от раните в ръцете и ребрата Си, Той им поръчва да вършат Неговото дело и им казва: „Приемете Светия Дух“ (стих 22).
Поканете един от учениците да прочете на глас Йоан 20:24-25. Поканете класа да следят текста, като потърсят кой е апостолът, който отсъства в този свещен момент.
Кой апостол отсъства, когато останалите ученици виждат възкресения Господ?
Според стих 25, какво казва Тома, че му трябва, за да повярва?
По какъв начин реакцията на Тома, записан в този стих, се различава от реакцията на Йоан, когато Йоан вижда празната гробница, съгласно записаното в Йоан 20:8?
Защо според вас е трудно за Тома да повярва?
Поканете няколко ученика да се редуват и да прочетат на глас Йоан 20:26–29. Помолете класа да потърсят какво се случва на Тома осем дни, след като казва, че не вярва, че Исус е възкресен.
Вместо да молите учениците да четат, може да покажете видео презентацията „Blessed Are They That Have Not Seen, and Yet Have Believed“ (2:29) от The Life of Jesus Christ Bible Videos, за да помогнете на учениците да си представят преживяването на Тома, записано в тези стихове. Това видео се намира на LDS.org.
След като Исус позволява на Тома да докосне Неговите ръце и ребра, какъв избор предоставя Той на Тома? (Да бъде вярващ.)
Какъв принцип можем да научим от учението на Спасителя? (След като учениците отговорят, запишете на дъската следния принцип: Ще бъдем благословени, ако изберем да повярваме в Исус Христос, дори когато не можем да Го виждаме.)
Разделете учениците на групи от по двама или трима и раздайте на всяка група по един лист, съдържащ следните въпроси.
Поканете всяка група да обсъдят тези въпроси заедно и да напишат отговорите си на листа или в дневниците си за изучаване на Писанията. След като измине достатъчно време, помолете няколко ученика да споделят отговорите си с класа.
Обяснете, че макар че Исус да казва, че ще бъдем благословени, ако изберем да вярваме в Него, дори и да не можем да Го виждаме, Той предоставя свидетели като основа за нашата вяра.
Поканете един ученик да прочете Йоан 20:30-31 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят защо Йоан записва тези събития.
Защо Йоан записва тези събития? (Може да обясните, че думата живот (стих 31) се отнася за вечен живот.)
Какви истини можем да научим от стих 31 относно свидетелствата на апостолите и пророците? (Макар че учениците може да използват различни думи, те трябва да открият истини, подобни на следните: Апостолите и пророците свидетелстват за Исус Христос, за да можем да вярваме, че Той е Божият Син. Като избираме да вярваме в свидетелството за Исус Христос, давано от апостолите и пророците, можем да получим вечен живот. Тази вяра предполага, че човек ще се стреми да спазва Неговите заповеди и да живее верен на това свидетелство.)
По какъв начин свидетелствата на апостолите и пророците са усилили вярата ви в Исус Христос?
В заключение, споделете свидетелството си за Исус Христос. Насърчете учениците да прилагат истините, които са открили в Йоан 20, като преценят как ще изявяват вярата си в Исус Христос.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Йоан 20:11-18. Първият свидетел за възкресения Христос
Президент Джеймз Е. Фауст от Първото президентство обяснява, че първият човек, на когото се явява Исус като възкресена личност, има голяма важност:
„Никоя жена не трябва да се съмнява дали Спасителят цени жените. Скърбящата Мария Магдалена е първата, която посещава гробницата след разпъването на кръста и когато вижда, че камъкът е претърколен и че гробницата е празна, изтичва да каже на Петър и Йоан. Двамата апостоли идват, за да видят и после си тръгват наскърбени. Но Мария остава. Тя е стояла близо до кръста (вж. Матей 27:56; Марк 15:40; Йоан 19:25). Тя е била на погребението (вж. Матей 27:61; Марк 15:47). И сега тя стои ридаеща до празната гробница (вж. Йоан 20:11). Там тя е почетена да бъде първият смъртен човек, който да види възкресения Господ“ („Woman, Why Weepest Thou?“ Ensign, ноем. 1996 г., с. 54).
Йоан 20:16-20. „И учениците се зарадваха, като видяха Господа“
Старейшина Джозеф Б. Уъртлин от Кворума на дванадесетте апостоли описва отчаянието на учениците на Исус Христос в петъка, когато Той бива разпънат. После добавя:
„Отчаянието не траяло за дълго, защото в неделя възкресеният Господ скъсал връзките на смъртта. Той се вдигнал от гроба и се явил триумфиращ като Спасителят на цялото човечество. …
Всеки от нас ще има своите собствени петъци – онези дни, в които самата вселена изглежда разтърсена и парчетата от нашия свят лежат разпилени около нас. Всички ние ще преживеем онези отчайващи мигове, когато ще изглежда, че никога няма да можем да дойдем на себе си. Винаги ще имаме нашите петъци.
Но ви свидетелствам в името на Онзи, Който победил смъртта – неделята ще дойде. В тъмнината на нашата мъка, неделята ще дойде.
Независимо от отчаянието, независимо от мъката, неделята ще дойде. В този живот или в следващия, неделята ще дойде.
Свидетелствам ви, че възкресението не е мит. Имаме личните свидетелства на онези, които Го видели. Хиляди хора в Стария и в Новия Свят видели възкресения Спасител. Те докоснали раните на Неговите ръце, крака и ребра. Те проронили сълзи на несподавена радост, докато Го прегръщали“ („Неделята ще дойде“,Лиахона, ноем. 2006 г., с. 30).
Президент Харолд Б. Лий казва следното за това изказване:
„Той „духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух“, (Йоан 20:22), което вероятно е потвърждаване или окончателно предаване на Светия Дух, или кръщението с Духа, извършено чрез полагане на ръце, защото това е процедурата, следвана от тогава насетне от Неговите ученици“ (в Conference Report, апр. 1955 г., с. 18).
Старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли по подобен начин предполага, че изразът „Исус „духна върху тях“ … вероятно означава, че Той полага ръце върху тях, докато изрича думите: „Приемете Святия Дух“. Старейшина Макконки казва, че това събитие илюстрира разликата между предаването на дара на Светия Дух и действителното получаване на дара: „По този начин те приемат, но в този момент реално още не притежават дара на Светия Дух. … Дарът на Светия Дух е правото, въз основата на вярност, да се получи постоянното спътничество на този член на Божеството. Този дар се предава чрез полагането на ръце след кръщението. Този дар предлага конкретни благословии, ако има пълно спазване на свързания с него закон; не всеки, на когото се дава този дар всъщност разполага с или притежава предложения дар. В случая на апостолите, реалното получаване на дара се отлага до деня на Петдесетница. (Деянията 2.)“ (Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, (1965–1973), 1:857).