Йоан пише до седемте ангела или служители на конгрегациите на Църквата в Мала Азия и предава Господните слова на похвала, укор и предупреждение към светиите. Йоан също така включва обещания за възвисяване на онези, които победят.
Йоан пише словата на Исус Христос до ръководителите на седемте църкви
Поканете един ученик да прочете на глас следното изказване на сестра Сидни С. Рейнълдс, бивш член на Общото президентство на Неделното училище за деца. Помолете останалите да слушат какво могат да научат относно Господ от тази история.
Изображение
Сидни С. Рейнълдс
„Сестра Гейл Клег от Общото президентство на Неделното училище за деца и съпругът ѝ няколко години живяха в Бразилия. Наскоро тя бе по назначение на Неделното училище за деца в Япония. Когато влязла в неделя в сградата за събрания, тя забелязала сред останалите японски светии и едно бразилско семейство. … Имала само една минута да ги поздрави и счела майката и децата за много възторжени, но забелязала, че таткото е много мълчалив. „Ще мога да поговоря с тях след събранието“, помислила си тя, докато бързо била заведена до подиума. Тя отправила посланието си на английски, то било превеждано на японски, и след това се почувствала подтикната да даде свидетелството си на португалски. Поколебала се, тъй като нямало преводачи на португалски и 98 процента от хората нямало да разберат какво казва.
След събранието бразилският татко се доближил и ѝ казал: „Сестро, обичаите тук са много различни и се чувствах самотен. Трудно е да идваш в Църквата и нищо да не разбираш. Понякога се чудя дали няма да е по-добре просто да си чета Писанията на португалски у дома. Казах на жена ми, „Просто ще си дам още един шанс“, и днес дойдох, като смятах, че ще е за последен път. Когато вие дадохте свидетелството си на португалски, Духът докосна сърцето ми и разбрах, че това е мястото, на което принадлежа. Бог знае, че съм тук и ще ми помогне“ („Той ни познава, Той ни обича“,Лиахона, ноем. 2003 г., с. 76).
Какво можем да научим за Господ от това преживяване?
Напишете на дъската следното непълно твърдение: Тъй като Господ познава всеки от нас,… Поканете учениците, докато изучават Откровението 2–3, да търсят истини, които им помагат да разберат какво може да прави Господ за тях поради това, че ги познава.
Обяснете, че в Откровението 2–3 се съдържат словата на Исус Христос, записани от апостол Йоан към седемте конгрегации на Църквата в Мала Азия (днешна Турция).
Поканете един ученик да прочете на глас Откровението 2:1–3, 6. Помолете останалите да следят текста и да открият какво знае Господ за светиите в Ефес.
Какво знае Господ за светиите в Ефес? (Обяснете, че думата николаитите в стих 6 може да се отнася за група, чиито членове твърдят, че могат да извършват сексуални прегрешения без наказание, тъй като Божията благодат ще ги спаси (вж. Bible Dictionary, „Nicolaitans“.)
Отбележете, че в тези стихове пише, че Господ поздравява или хвали светиите за техните добри дела. Допълнете твърдението на дъската, така че то да гласи: Тъй като Господ познава всеки от нас, Той може да ни отправя лична похвала…
Поканете един ученик да прочете на глас Откровението 2:4–5. Помолете останалите да следят текста и да намерят какво още знае Господ за светиите в Ефес.
Какво още знае Господ за светиите в Ефес?
Отбележете, че Господ укорява светиите поради техните грехове. Довършете твърдението на дъската, така че то да отразява следната истина: Тъй като Господ познава всеки от нас, Той може да ни отправя лична похвала и укор.
Кои са някои от начините, по които можем да получаваме лична похвала и укор от Господ?
Как знанието, че Господ може да ни дава лична похвала и укор, може да влияе на начина, по който се отнасяме към личното изучаване на Писанията и личната молитва? Как това знание може да влияе на начина, по който приемаме съветите на нашите църковни ръководители и родители?
Защо трябва да полагаме усилия да търсим лична похвала и укор от Господ?
Можете ли да си спомните момент, когато ви се е случвало Господ лично да ви похвали или укори? По какъв начин това преживяване ви помогна да знаете, че Господ ви познава лично? (Предупредете учениците да не споделят преживявания, които са свещени или твърде лични.)
Поканете учениците да си помислят за какви действия Господ може да ги похвали, а също и за какви мисли и поведение може да ги укори. Насърчете учениците да си поставят цел да се покайват, когато Господ ги укорява.
Поканете един ученик да прочете на глас Откровението 2:7. Помолете останалите да следят текста, търсейки какво обещава Господ на онези, които победят или устоят вярно до края.
Какво обещава Господ на онези, които победят или устоят до края в праведност?
Какво означава според вас израза да „яде(те) от дървото на живота“? (стих 7).
По какъв начин това да чуят тази обещана благословия, след като са получили личен укор, може да е било от полза за светиите в Ефес?
Напомнете на учениците, че освен, че се обръща към конгрегацията на Църквата в Ефес, Господ се обръща и към други конгрегации на Църквата в Мала Азия.
Разделете учениците на пет групи и възложете на всяка група по един от следните откъси от Писанията:
Откровението 2:18–29 (На групата, която получава този пасаж, дайте и текста на превода на Джозеф Смит на стихове 26–27: „И на този, който победи и който спази Моите заповеди до края, на него ще дам власт над много царства; и той ще ги управлява с Божието слово; и те ще бъдат в ръцете му като глинени съдове в ръцете на грънчар; и той ще ги ръководи чрез вяра, правота и правосъдие, както и Аз получих от Своя Отец“.)
Откровението 3:1–6 (На групата, която получава този пасаж, дайте и текста на превода на Джозеф Смит на стихове 1–2: „До служителя в сардиската църква пиши: Това казва Онзи, който има седемте звезди, които са седемте Божии служители: Зная твоите дела, че на име си жив, но всъщност си мъртъв. Затова бди и укрепвай останалите, които са близо до умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог“)
Поканете учениците да прочетат възложените им стихове по групи, като търсят какъв съвет дава Господ на светиите и какви благословии им обещава, че ще получат, ако го спазят.
След като сте предоставили достатъчно време, помолете един ученик от всяка група да сподели какво е открила групата му. Поканете един ученик да напише на дъската (под обещаните в Откровението 2:7 благословии) обещаната благословия, която всяка от групите е открила (вж. Откровението 2:11, 17, 26, 3:5, 12). След като списъкът е готов, отбележете, че всяка от тези обещани благословии се отнася за получаването на благословиите на възвисяването, които зависят от това да устоим с вяра до края.
Какво можем да открием в тези стихове относно това какво трябва да правим, за да получим благословиите на възвисяването? (Помогнете на учениците да открият принцип, подобен на следния: Ако победим, можем да получим благословиите на възвисяването.)
Какво според вас трябва да победим, за да получим благословиите на възвисяването?
Поканете един ученик да прочете на глас Откровението 3:14–17. Помолете останалите да следят текста, като търсят какво състояние трябва да преодолеят членовете на Църквата в Лаодикия, за да бъдат възвисени.
Какво състояние трябва да преодолеят членовете на Църквата в Лаодикия?
Какво според вас означава, че тези членове на Църквата били хладки ученици на Исус Христос? (стих 15). (Думата горещ може да е използвана, за да опише човек, който е изцяло отдаден на Евангелието, а студен, за да опише човек, който изцяло пренебрегва ученията и заветите на Евангелието. Ученик, който е хладък, може да е човек, който вярва, че Евангелието е истинно, но не е изцяло отдаден на това да живее според него.)
Според вас, кои са някои неща, които „хладките“ последователи на Исус Христос биха или не биха правили?
Поканете учениците да си помислят какво са правили, за да следват Исус Христос през последните няколко дни и дали са горещи, студени или хладки ученици на Исус Христос.
Поканете един ученик да прочете на глас Откровението 3:19. Помолете останалите да следят текста и да намерят защо Господ укорява светиите в Лаодикия.
Въз основа на казаното от Господ на светиите в Лаодикия, защо Той ни укорява? (Помогнете на учениците да открият истина, подобна на следната: Тъй като Господ ни обича, Той ни укорява, за да можем да се покайваме.)
Изображение
Исус на вратата
Покажете картината Исус на вратата (Евангелски произведения на изкуството, 2009 г., № 65, виж също LDS.org).
Какво прави Спасителят на тази картина?
Прочетете на глас следните въпроси и поканете учениците да размишляват над отговорите им:
Как бихте се чувствали, ако чуете почукване на вратата на дома си и осъзнаете, че това е Спасителят?
Бихте ли отворили вратата?
Отбележете, че тази картина илюстрира словата, които Господ отправя към Църквата в Лаодикия. Поканете един ученик да прочете на глас Откровението 3:20. Помолете останалите да следят текста, като търсят каква е благословията, която Господ предлага на светиите в Лаодикия и какво е необходимо да правят, за да я получат.
Каква благословия предлага Господ на светиите в Лаодикия?
Какво трябва да правят, за да я получат?
Какъв принцип можем да научим от стих 20? (Учениците могат да използват различни думи, но трябва да открият следния принцип: Когато отворим вратата на Спасителя, Той ще влезе при нас и ще вечеря с нас.)
За да помогнете на учениците да разберат какво означава да вечеряме със Спасителя, обяснете, че в древната култура на Близкия Изток споделянето на трапезата с някого било израз на близко приятелство. То показвало, че съществува приятелска връзка и мир или поне се предлага такова приятелство.
Какво мислите, че символизира отварянето на вратата в стих 20?
Обяснете, че хората, които отварят вратата на Спасителя и вечерят с Него са хора, които са се покаяли за греховете си и са се доближили до Него и до нашия Небесен Отец.
За да помогнете на учениците да разберат какво символизира отварянето на вратата, поканете един ученик да прочете на глас следното изказване на президент Спенсър У. Кимбъл:
Изображение
Президент Спенсър У. Кимбъл
„Един ден (един художник на име Холман Хънт) показал картината си „Христос хлопа на вратата“ на един свой приятел, когато този приятел изведнъж възкликнал: „Има нещо сгрешено в картината ти“.
„Каква е грешката?“ – попитал художникът.
„Вратата, на която Исус хлопа, няма брава“ – отговорил приятелят му.
„Но това не е грешка – отговорил г-н Хънт. Това е вратата към човешкото сърце. Тя може да бъде отворена само отвътре.
И затова е така. Исус може да стои и да чука, но всеки от нас решава дали да отвори“ (The Miracle of Forgiveness, 1969 г.,с. 212).
Как според вас можем да отворим сърцето си за Спасителя?
Поканете учениците да прочетат Откровението 3:21–22 наум, като търсят Господното обещание и съвет към светиите в Лаодикия.
Поканете учениците да „слуша(т) какво говори Духът“ (стих 22), като помислят за това, което са научили днес. Насърчете учениците да действат съгласно всеки подтик, който получават.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
За повече информация относно Господните указания към седемте конгрегации на Църквата, виж New Testament Student Manual, наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г., с. 531–532.
„Откровението 2:11 учи на това, че верните „няма да бъд(ат) поразен(и) от втората смърт“. Участта на нечестивите обаче „ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт“ (Откровението 21:8). Докато служи в президентството на Седемдесетте, старейшина Ърл К. Тинги обяснява, че „втората смърт е духовна. Тя представлява отделяне от Божието присъствие“ („Великият план на щастие“,Лиахона, май 2006 г., с. 73).
„В известен смисъл ние всички сме изпитали духовна смърт, когато сме напуснали Божието присъствие, за да дойдем на земята. Обаче, това първоначално разделение не е „втората смърт“, спомената в Откровението 2:11. Чрез Единението на Исус Христос всички Божии чеда ще победят тази първоначална духовна смърт и ще бъдат върнати в Божието присъствие, за да бъдат съдени (вж. Еламан 14:16–17), след което повечето хора ще наследят царство на слава. Една втора духовна смърт ще бъде обявена при Страшния съд за тези, които откажат да се покаят за греховете си и които съзнателно се бунтуват против светлината и истината на Евангелието, както прави Сатана (вж. У. и З. 29:44–45, Guide to the Scriptures, „Death, Spiritual“ scriptures.lds.org). Те завинаги ще бъдат делени от Бог и ще бъдат синове на погибелта (вж. У. и З. 76:30–37, 44)“ (New Testament Student Manual, наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г., с. 534).
„Валаам е старозаветен пророк, чиито действия са описани в Числа 22–24, 31:16. Първоначално той изглежда предан на Господ и Неговия народ, многократно отхвърляйки молбата на Валак да прокълне Израил. Обаче, Валаам накрая се поддава на предложението на Валак за богатства и учи Валак как да накара армията на Израил да отслабне чрез сексуални прегрешения и идолопоклонничество (вж. Числа 25:1–5, 31:13–16). Планът включва това моавки да съблазнят Израилевите мъже и да ги убедят да принасят жертви на езически божества, като така ги унищожат духовно“ (New Testament Student Manual, наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г., с. 534).
„Господ предоставя на чедата на Израил животоподдържаща манна, която да могат да ядат по време на 40-годишното си пътуване през пустошта (вж. Изход 16:15, 35). Също както манната поддържа физическия живот, Исус Христос е „хлябът на живота“, който поддържа духовния живот (Йоан 6:35, 48). „Скритата манна“, спомената в Откровението 2:17 се отнася за Исус Христос. Исус е „скрит“ от нечестивите. Но, както Той учи в Йоан 6, хората, които символично вземат от плътта Му, ще получат вечен живот (вж. Йоан 6:47–58). …
… За дадено чрез откровение прозрение за значението на бялото камъче, виж Учение и завети 130:8–11“ (New Testament Student Manual, наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г., с. 535).
„Зорницата“ е символ за Исус Христос (Откровението 2:28, 22:16). Обещанието за „зорницата“ е дадено на онзи, „който победи и който пази Моите дела до край“ (Откровението 2:26)“ (New Testament Student Manual, наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г., с. 535).
„На иврит и на гръцки думата „амин“ означава действително, със сигурност или вярно. В Откровението 3:14, Христовата вярност и преданост като великия „Амин“ са представени в контраст на хладкото отношение на хората в Лаодикия (вж. също Откровението 3:15–16). Когато бъде произнесено в края на молитва или на реч, „амин“ е начин тържествено да потвърдим това, което е казано или да изразим съгласие с него. Старейшина Брус Р. Макконки учи, че това, че Спасителят е наречен „Амин“ също така показва, че „в и чрез Него се поставя печат на божествено потвърждение на всички обещания на Отца“ (Mormon Doctrine, 2-ро изд., 1966 г., с. 32)“ (New Testament Student Manual, наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г., с. 536).