Въведение към Първото послание на Павел към Коринтяните

Членовете на ранната Църква, които живеят в Коринт, имат много проблеми, съществуващи в днешния свят, като например липса на единство, фалшиви учения и безнравственост. В 1 Коринтяните научаваме, че Павел учи тези светии относно това как да насърчават единство в Църквата, как да научават Божиите неща, относно ролята на физическото тяло като храм за Светия Дух, естеството на духовните дарове, важността да се взема достойно причастието и реалността на Възкресението. Посредством изучаването си на ученията на Павел, както са записани в 1 Коринтяните, учениците могат да научат учения и принципи, които ще им помагат да живеят праведно, независимо от нечестието, което ги заобикаля.

Първият стих на Първото послание към Коринтяните сочи, че то е изпратено от апостол Павел и един ученик на име Состен, който вероятно е служил като писар на Павел (вж. 1 Коринтяните 1:1). Въпреки че подробностите за ролята на Состен са неизвестни, ясно е, че Павел е авторът на съдържанието на посланието (вж. 1 Коринтяните 16:21-24).

Павел написва посланието, известно като 1 Коринтяните, към края на три годишното му посещение на Ефес (по време на третата му мисия), което вероятно приключва по някое време между 55 и 56 г. сл. Хр. (вж. Деянията 19:10; 20:31; Bible Dictionary, „Pauline Epistles“).

Това послание е написано за членовете на Църквата в град Коринт. Павел проповядва в Коринт в продължение на близо две години (вж. Деянията 18:1–18) и организира там клон на Църквата (вж. Bible Dictionary, „Pauline Epistles“). По-късно, докато Павел проповядва в Ефес по време на третото си мисионерско пътуване, той получава известие от членове на Църквата в Коринт. Той пише отговор до клона (вж. 1 Коринтяните 5:9), но за съжаление това послание се изгубва и затова не е включено в нашите Писания. По-късно, Павел получава друга вест от членовете на Църквата в Коринт относно проблемите на Църквата там (вж. 1 Коринтяните 1:11), на която вест той отговаря, като пише друго послание, което става известно като 1 Коринтяните. Така че, 1 Коринтяните всъщност е второто послание на Павел към членовете в Коринт.

По времето на Павел Коринт е столица на римската провинция Ахая, която обхваща по-голямата част от древна Гърция на юг от Македония. Тъй като е заможен търговски център, Коринт привлича хора от цялата римска империя, като това го прави един от най-разнородните в етническо отношение градове в областта. Идолопоклонничеството преобладава в религиозната култура на Коринт и в града има многобройни храмове и светилища. По време на служението на Павел, коринтяните се славят с това, че са изключително безнравствени. Например, твърди се, че в храма на Афродита се практикувала ритуална проституция.

Първото послание на Павел към коринтяните изяснява, че на членовете на Църквата им липсва единство и че някои езически вярвания и обичаи са започнали да засягат спазването им на евангелските принципи и обреди (вж. 1 Коринтяните 1:11; 6:1–8; 10:20–22; 11:18–22). Павел пише на членовете на Църквата в Коринт, за да им помогне за въпросите и проблемите им и за да укрепи обърнатите във вярата, на които им е трудно да изоставят предишните си вярвания и традиции.

Новият завет съдържа повече съвети и учения от Павел към членовете на Църквата в Коринт, отколкото към който и да е друг клон. Всъщност, двете послания на Павел към коринтяните съставляват една четвърт от всички съществуващи писания на Павел.

В 1 Коринтяните научаваме, че Павел обяснява, че Исус Христос е изпълнил закона на Моисей. Павел подчертава важността на „пазенето на Божиите заповеди“ (1 Коринтяните 7:19) „под закона на Христос“ (1 Коринтяните 9:21), за да се получат благословиите на спасението посредством Евангелието.

1 Коринтяните 1-11 Павел предупреждава да няма разделения в Църквата и подчертава важността на единството сред членовете на Църквата. Той предупреждава членовете да избягват сексуалната безнравственост, учи, че тялото е храм на Светия Дух и ги насърчава да имат самоконтрол. Той отговаря на конкретни въпроси относно брака и мисионерската служба, а също и относно обреда на причастието и дали е позволено или не да се ядат жертвените меса, които са принесени на езически божества.

1 Коринтяните 12-14 Павел учи, че трябва да търсим даровете на Духа. Той напомня на светиите в Коринт за важността на апостолите, пророците и учителите и за загрижеността, която членовете трябва да имат един към друг. Той набляга на важността на милосърдието над всички други духовни дарове.

1 Коринтяните 15-16 Павел свидетелства, че той застава заедно с многото други хора, които са свидетели за възкресения Христос. Той учи, че всички ще бъдат възкресени и че кръщението за мъртвите потвърждава истинността на бъдещото Възкресение. Павел обяснява, че възкресените тела ще се различават по степени на слава и че победата на Исус Христос над гроба премахва жилото на смъртта. Павел организира набиране на помощи за бедните светии в Йерусалим.