Исус порицава фарисеите за фалшивите им традиции. После състрадателно изцелява едно дете, обладано от зъл дух, а също и един мъж, който е глух и има затруднения с говора. Той нахранва четири хиляди души до Галилейското езеро и отпътува за Витсаида, където изцелява постепенно един слепец.
Исус порицава фарисеите, изцелява дете, обладано от зъл дух и изцелява един глух човек.
Преди часа раздайте на трима ученика следните инструкции. Първи ученик: „Когато ти кажа, разходи се из стаята без палто и се преструвай, че трепериш“. Втори ученик: „Когато ти кажа, разходи се из стаята и попитай дали някой е виждал изгубилия се домашен любимец на семейството ти“. Трети ученик: „Когато ти кажа, разкопчай раницата си, за да може нещата от нея да падат по земята, докато вървиш“. (Може да адаптирате тази дейност, като използвате други ситуации, които показват ученици, които се нуждаят от помощ, но гледайте да не отнемате твърде много време.)
Когато започне часът, кажете на учениците един по един да спазят тези инструкции. Помолете класа да потърсят какво е общото между тези три ситуации.
Кое е общото между тези ситуации? (Всяка от ситуациите показва човек в нужда.)
Колко често имаме възможност да помогнем на човек в нужда? Какви възможности да окажете помощ сте имали наскоро?
Насърчете учениците, докато изучават Марк 7-8, да потърсят какво ни учи Спасителят да правим, когато забележим човек в нужда.
Обобщете Марк 7:1-3, като обясните, че Спасителят порицава фарисеите за това, че следват неправилни традиции. Той също така изцелява дъщерята на една гъркиня, която е обладана от зъл дух. Напомнете на учениците, че по това време мисията на Спасителя е насочена към дома Израилев, не към езичниците, но въпреки това, Той състрадателно помага на тази езичница, която Го е помолила за това.
Поканете учениците да намерят градовете Тир и Сидон и Галилейското езеро на Карта 11, „Светата земя по времето на Новия завет“. Обяснете, че след като Спасителят напуска Тир и Сидон, Той тръгва за източната страна на Галилейското езеро, до региона на Десетоградие.
Разделете учениците по двойки. Поканете ги да прочетат заедно на глас Марк 7:31-37, като потърсят по какъв начин Спасителят оказва състрадание на един мъж в Десетоградие. След като сте предоставили достатъчно време, помолете учениците да обсъдят с партньорите си следните въпроси:
От какво се нуждае да бъде изцелен този мъж?
Какво прави Спасителят преди да изцели този мъж?
За да помогнете на учениците да разберат действията на Спасителя, помолете един от тях да прочете следните думи на старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Старейшина Брус Р. Макконки
„Господ има работа с един вярващ, който не може да чуе думите Му или да им даде ясен отговор. И така, какво по-естествено от това да използва популярни знаци, познати и разбираеми за глухия заекващ човек, за да покаже какво може и ще направи Учителят … ?“ (Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, (1965–1973), 1:373).
На какво могат да ни научат действията на Спасителя в тази ситуация относно Неговия характер?
Обяснете, че въпреки предупреждението на Спасителя към изцелените от Него да не разгласяват чудесата Му, хората в региона на Десетоградие все пак чуват за прекрасните неща, които е извършил Спасителят, и големи множества се събират при Него (вж. Марк 7:36-37).
Поканете учениците да отговорят на следния въпрос в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията:
Кога се е случвало някой да види, че се нуждаете от помощ и да е направил нещо, за да ви помогне?
Обяснете, че по-нататък в урока учениците, които искат да разкажат за преживяванията си, ще имат възможност да го направят.
Поканете един ученик да прочете Марк 8:1-3 на глас. Помолете учениците да следят текста и да потърсят проблема, който възниква поради множеството, което следва Исус.
Какъв проблем възниква за множеството? Кой забелязва нуждата на множеството?
Какво се безпокои Спасителят, че може да се случи, ако хората се опитат да се завърнат по домовете си преди да са яли?
Според стих 2, какво е отношението на Спасителя към множеството? (Може да предложите на учениците да отбележат израза „жал Ми е за народа“, който показва, че Спасителят изпитва съчувствие и загриженост към хората.)
Помолете няколко ученика да се редуват и да прочетат на глас Марк 8:4-9. Помолете класа да следят текста и да намерят какво се случва в резултат от състраданието на Спасителя.
Какво прави Спасителят за множеството?
Колко души са нахранени?
Какво можем да научим от примера на Спасителя в тази история? (Помогнете на учениците да открият следния принцип: Можем да следваме примера на Спасителя, като забелязваме нуждите на другите и после помагаме те да бъдат задоволени. Запишете този принцип на дъската.)
За да помогнете на учениците да разберат този принцип, обяснете, че сестра Линда К. Бъртън, обща президентка на Обществото за взаимопомощ, казва, че за да следваме примера на Спасителя при службата ни към Божиите чеда, ние трябва „първо (да) наблюдава(ме), а после (да) служи(м)“ („Първо наблюдавай, после служи“,Лиахона, ноем. 2012 г., с. 78). Напишете този израз на дъската под принципа.
Как можем да се научим да забелязваме по-добре нуждите на другите? (Може да отбележите, че някои нужди може да не се виждат веднага. Обаче, можем да се молим и да искаме помощ да забелязваме нуждите на другите и да насочваме мислите си към околните, а не към себе си.)
Какво може да попречи на способността ни да забелязваме нуждите на другите и да помагаме да бъдат задоволени те?
Помолете няколко ученика да споделят преживяванията, които са записали за случай, когато някой е забелязал, че имат проблем и им е помогнал.
Поканете един от учениците да прочете на глас следното изказване на президент Томас С. Монсън:
Изображение
Президент Томас С. Монсън
„Колко пъти се е развълнувало сърцето ви, докато сте били свидетели на нуждата на друг човек? Колко често сте възнамерявали да бъдете човекът, който оказва помощ? И още, колко често се е намесвал всекидневният живот и вие сте оставяли други да помогнат, чувствайки, че „о, със сигурност някой друг ще се погрижи за този проблем“.
Ние сме станали толкова впримчени от заетостта си в живота ни. Все пак, ако спрем и размислим и видим хубаво какво правим, може да открием, че сме се затрупали с „множество незначителни неща“. С други думи, много често прекарваме повечето време да се грижим за неща, които въобще нямат особено значение в големия план, като пренебрегваме онези по-важни каузи“ („Какво направих днес за някого?“Лиахона, ноем. 2009 г., с. 85).
Помолете учениците да си представят събитията в един типичен за тях ден. Помолете ги да си помислят за хората, с които се срещат, които може да се нуждаят от помощта им, например родители, собствените им братя и сестри, и връстници. Насърчете учениците да обещаят да следват примера на Спасителя, като предлагат помощ, когато забележат, че някой е в нужда.
Обобщете Марк 8:10-21, като обясните, че след като чудодейно нахранва 4 000 души, Исус и учениците Му отплават за Далманутанските околии. Там фарисеите искат искат от Него да им покаже знамение. Исус отказва и казва на учениците Си да се пазят от учението на фарисеите, което води до духовна слепота.
Обяснете, че Исус и учениците Му напускат Десетоградие и отиват в едно място, на име Витсаида. Когато пристигат там, при Спасителя довеждат един слепец, за да бъде изцелен.
Поканете няколко ученика да се редуват и да прочетат на глас Марк 8:22-26. Помолете класа да следят текста и да открият как Господ изцелява слепеца.
Какво се случва първият път, когато Спасителят полага ръцете Си върху слепеца? (Може да обясните, че изразът „виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят“ (стих 24) сочи, че слепецът може да вижда, но неясно.)
Какво се случва, след като Спасителят полага ръцете Си върху главата му за втори път?
Осигурете на учениците копие на следното изявление на старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли и помолете един ученик да го прочете на глас. Насърчете учениците да следят текста, като потърсят причините, поради които Исус е изцелил човека постепенно или на етапи.
Изображение
Старейшина Брус Р. Макконки
„Това чудо е уникално; то е единственият записан случай, в който Исус изцелява някого на етапи. Вероятно нашият Господ следва този курс, за да укрепи слабата, но нарастваща вяра на слепеца. Изглежда, че последователните случаи на физически контакт с Исус са имали ефекта да добавят надежда, увереност и вяра на невиждащия. Исус лично (1) хваща слепеца за ръката и го отвежда извън града, (2) слага от слюнката Си на очите на невиждащия, (3) извършва обреда полагане на ръце и (4) полага ръцете си още един път върху очите на човека.
Определено начинът, по който се извършва този вид лечение, ни учи, че хората трябва да търсят Господната изцелителна благодат с цялата си сила и вяра, въпреки че това е достатъчно само за частично изцеление, след получаването на което обаче те могат да получат допълнителното уверение и вяра, за да могат да оздравеят и да са съвсем добре. Хората също така често биват излекувани от духовните си болежки поетапно, стъпка по стъпка, докато привеждат живота си в хармония с Божиите планове и цели“ (Doctrinal New Testament Commentary, 1:379–380).
По какъв начин постепенното изцеляване може да увеличи нечия вяра в Исус Христос?
Защо е важно да се разбере, че някои благословии, като например придобиването на свидетелство за Евангелието или получаването на физическо или духовно изцеление, често идва постепенно или поетапно, а не внезапно или изведнъж?
Поканете ученик да прочете Марк 8:27 на глас. Помолете класа да следят текста, като търсят въпроса, който Спасителят задава на учениците Си. Поканете учениците да споделят какво са открили. Помолете класа да си припомнят как реагира Петър на този въпрос, според както е записано в Матей 16:16 (този стих е част от откъс за овладяване на стихове от Писанията). Ако не могат да си спомнят, поканете един ученик да прочете Марк 8:29 на глас (този стих включва отговора на Петър).
Обобщете Марк 8:30-38, като обясните, че Спасителят казва на учениците Си все още да не разгласяват публично самоличността Му като Христос или Месия. Той започва и да ги учи, че скоро ще страда и ще умре.
Приключете урока, като поканите учениците да свидетелстват за истините, които научиха от стиховете, изучавани по време на урока.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява значението на „курбан“ и защо Спасителят порицава начина, по който фарисеите и книжниците използват тази практика:
„Това е картината, която описва Исус: Родителите, вероятно на възраст и немощни, са гладни, голи и бездомни. … Но те имат деца – деца, които са преуспели и заможни. … Определено имат повече от достатъчно. Но, децата казват: „Това е курбан“. Това означава: „Обещали сме го за свещени цели. Вие, нашите родители, може да си вървите премръзнали, гладни и бездомни; не можем да ви дадем от нашата собственост, за да ви помогнем. Много обичаме Господ и сме обещали имуществото си на Него и не можем да нарушим този обет“.
Или: „Това е курбан. Обещал съм, че имуществото ми ще е като посветено за свещени цели и макар и да продължавам да го използвам през целия си живот, не може да го използвате вие поради моя обет.
… По-важно е да спазвам моя обет, отколкото да изпълня задължението си да издържам родителите си. Устните традиции на старейшините са по-важни от божествения закон, написан от Моисей“.
Изглежда трудно за вярване, че една религия може да падне до такава низост и че хора, които твърдят, че служат на Йехова на техните бащи, могат толкова лесно да изчистят съвестта си и да се чувстват освободени от спазването на Неговия закон. Исус вече ги е нарекъл лицемери и е казал, че тяхната набожност е напразна“ (The Mortal Messiah, 4 тома (1979–1981), 2:407–408).
Президент Томас С. Монсън учи следното относно оказването на помощ на другите:
„Нуждите на другите съществуват постоянно и всеки от нас може да направи нещо, за да помогне на някой. …
Мои братя и сестри, ние сме заобиколени от хора, които имат нужда от нашето внимание, от нашето насърчение, подкрепа, утеха и доброта – независимо дали са близките ни, приятели, познати или непознати. Ние сме Господните ръце тук на земята със задача да служим и помагаме на Неговите чеда. Той разчита на всички нас“ („Какво направих днес за някого?“Лиахона, ноем. 2009 г., с. 85, 86).