Джозеф Смит получава откровението, записано в Учение и Завети 3, след като Мартин Харис изгубва 116 страници от ръкописа, който Джозеф е превел от златните плочи. В това откровение Господ казва, че делото Му няма да бъде осуетено, независимо от делата на човеците. Господ също порицава Джозеф и го предупреждава какво ще се случи, ако не се покае. Накрая Господ обяснява целите Си при изваждането на бял свят на Книгата на Мормон.
Джозеф Смит научава, че делото на Бог не може да бъде осуетено
Помолете учениците да помислят за ситуации, в които може да бъдат изкушени да се вслушат в приятел, вместо да спазват заповедите или съвета на родителите или ръководителите си.
Защо понякога е трудно да се устои на приятелите ни, когато се опитват да ни повлияят да направим нещо грешно?
Помолете учениците да споделят какво знаят за събитията, довели до загубата на 116 страници от ръкописа на превода на Книгата на Мормон.
Докато учениците отговарят, може да допълвате отговорите им с някои от следните подробности:
От средата на април 1828 г. до средата на юни 1828 г. пророкът Джозеф Смит превежда плочите, докато живее в Хармони, Пенсилвания. Един преуспял фермер и бизнесмен, на име Мартин Харис, действа като писар за Джозеф, докато той превежда. Мартин е 22 години по-възрастен от Джозеф и дава на Джозеф и Ема 50 долара (което е значителна сума по това време), за да им помогне да се преместят в Хармони, Пенсилвания (където живее семейството на Ема), като така помага на Джозеф, докато превежда плочите. През февруари 1828 г. Джозеф насърчава Мартин да занесе копия на знаци от плочите на професори в Ню Йорк (вж. Джозеф Смит — История 1:63-65). Луси Харис, съпругата на Мартин, става все по-притеснена за интереса и финансовия ангажимент на Мартин към превода на плочите. Тя и други започват да притискат Мартин за доказателства, че плочите съществуват. За да успокои притесненията им, през средата на юни Мартин моли Джозеф да му позволи да покаже 116-те страници превод, който са направили, като доказателство.
Помолете учениците да си представят трудното положение на пророка, когато Мартин Харис го моли да занесе страниците. За да помогнете за контекста, може да помолите някой ученик да прочете следния случай от историята на пророка Джозеф Смит:
Изображение
Пророкът Джозеф Смит
„(Мартин) пожела да попитам Господ чрез Урима и Тумима дали може (да вземе ръкописа вкъщи и да го покаже). Попитах и отговорът бе, че не трябва да го прави. Обаче той не бе доволен от този отговор и пожела отново да попитам. Направих го и отговорът бе като преди. Въпреки това, той не бе доволен, а настоя, че трябва още веднъж да попитам“ (в History of the Church, 1:21).
Защо мислите, че Джозеф Смит продължава да задава на Бог същия въпрос дори и след като е получил ясен отговор?
Обяснете, че след дълго умоляване от Мартин, Джозеф моли Господ за трети път и Господ дава позволение на Мартин да вземе ръкописа „при определени условия“ (History of the Church, 1:21). Мартин обещава, че ще покаже ръкописа само на съпругата си и на няколко други членове на семейството си. Мартин се завръща в Ню Йорк с ръкописа. Скоро след заминаването на Мартин Ема Смит ражда син, Алвин, който умира скоро след раждането си. Самата Ема почти умира и в продължение на две седмици Джозеф стои до леглото й. До този момент Мартин го няма от три седмици и те не са чували нищо от него. Ема, която бавно се възстановява, убеждава Джозеф да отиде в Ню Йорк и да разбере защо Мартин не е пратил вест. Джозеф отива до дома на родителите си и след като пристига там, той праща да повикат Мартин. На Мартин му отнема цялата сутрин да пристигне. Когато идва, той сяда да се храни със семейство Смит, но веднага изпуска приборите си. Когато го питат дали е добре, той извиква и в крайна сметка признава, че е изгубил 116-те страници ръкопис. (Вж. History of Joseph Smith by His Mother, изд. Престън Нибли, 1958 г., с. 124–129 за повече подробности по този случай.)
Помислете за тези трудни обстоятелства за пророка Джозеф Смит. Как бихте се чувствали вие в тази ситуация?
Уведомете учениците, че при завръщането в Хармони без 116-те страници ръкопис, Джозеф Смит се моли за опрощение. Тъй като Джозеф е „изморил Господ с молбите си да се предостави на Мартин привилегията да вземе писанията“ (History of the Church, 1:21), Мороний отнема Урима и Тумима и Джозеф изгубва дарбата си да превежда. Мороний, обаче, обещава, че Джозеф отново може да ги получи, ако е „смирен и разкаян“ (History of Joseph Smith by His Mother, с. 134). След известно време Джозеф получава откровението, известно днес като Учение и Завети 3.
Помолете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 3:1-3. Помолете класа да следят текста и да намерят какво Господ иска да разбере пророка Джозеф Смит.
Как бихте обобщили Господното послание към Джозеф Смит в тези стихове? (Докато учениците споделят идеите си, подчертайте следното учение: Целите на Бог не могат да бъдат осуетени. Може да насърчите учениците да отбележат тази истина в стих 1. Може да е от полза да обясните, че в Учение и Завети 3:1, думата осуетени означава възпрепятствани да бъдат извършени.)
По какъв начин тази истина е помогнала на Джозеф Смит през този труден момент? Защо е важно за всички нас да разберем тази истина?
Господ порицава Джозеф Смит и го увещава да се покае
Обяснете, че макар и Бог да казва, че делото Му не може да бъде осуетено, Той иска пророкът да разбере грешките, които е направил и последствията от тези грешки. Помолете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 3:4-6. Помолете останалите да следят текста, като посочат думи и изрази, които може да са били трудни за чуване от Джозеф. Помолете няколко ученика да споделят думите и фразите, които са открили и да обяснят защо.
По какъв начин Джозеф се е „води(л) по увещанията на човеци“? (У. и З. 3:6).
Помолете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 3:12-15. Помолете останалите да следят текста и да открият изрази, които подчертават защо действията на Джозеф са толкова сериозни. После помолете учениците да споделят какво са открили.
Помолете един ученик да прочете Учение и Завети 3:7 на глас. Помолете учениците да открият какво е казал Господ, че е трябвало да направи Джозеф, докато е бил под натиска на Мартин Харис. (Преди ученикът да започне да чете може да обясните, че в този стих думата човека се отнася за човечеството.) След като учениците открият съвета на Господ, напишете на дъската следния принцип: Трябва да се боим от Бог повече, отколкото от хората. (Може да предложите на учениците да отбележат думите или изразите в стих 7, които учат на този принцип.)
Какво според вас означава да се боим повече от Бог, отколкото от хората?
За да помогнете на учениците да разберат какво означава да се боят от Бог, помолете един от тях да прочете следното изявление от старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Старейшина Д. Тод Кристоферсън
„В Писанията има много стихове, които съветват хората да имат страх от Бог. В днешно време принципно обясняваме думата страх като „уважение“ или „почтителност“ или „обич“; т.е. страх от Бога означава любов към Бог или уважение към Него и закона Му. Това често може да е правилно четено, но понякога се чудя дали страх не означава наистина страхуване, например, когато пророците говорят да се страхуваме да не обидим Бог, нарушавайки заповедите Му.
… Ние трябва толкова много да Го обичаме и почитаме, че да се боим да извършим нещо грешно според Него, независимо какво е мнението или какъв е натискът от околните“ („A Sense of the Sacred“, вечер край огнището на ОСЦ за пълнолетни младежи, 7 ноем. 2004 г., с. 6–7, LDS.org; вж. също speeches.byu.edu).
Според старейшина Кристоферсън какво означава да се страхуваме от Бог?
По какъв начин страхът от Бог, както обяснява старейшина Кристоферсън, ни помага да взимаме правилни решения, дори когато сме под натиска на връстниците си?
Помолете учениците да прочетат Учение и Завети 3:8 наум, като търсят какво би направил Бог, ако Джозеф Смит се беше вслушал в първоначалния отговор на молбата на Мартин. Помолете учениците да обобщят какво можем да научим от този стих. Учениците може да използват различни думи, но се уверете, че те разбират, че ако сме верни на Господните заповеди, Той ще ни подкрепя в трудни моменти. Бихте могли да напишете този принцип на дъската.
Помолете учениците да си припомнят случай, когато са спазили Господните заповеди, вместо да се вслушат в увещанията или влиянието на други хора. Помолете няколко ученика да споделят как са получили Господната подкрепа за тяхното подчинение.
Напомнете на учениците, че в началото на урока ги помолихте да си помислят за ситуации, в които може да бъдат изкушавани да се вслушват в приятел, вместо да са послушни. После насочете вниманието на учениците към истината, която сте написали на дъската.
По какъв начин тази истина може да ви помогне, когато бивате изкушавани от приятел да направите нещо, което знаете, че не е правилно?
Помолете учениците да напишат в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията как могат да прилагат тази истина към настоящите им взаимоотношения с приятели и близки.
След достатъчно време помолете един ученик да прочете Учение и Завети 3:9-10 на глас. Помолете останалите да следят текста, като търсят обещанието, което Господ дава на Джозеф Смит въпреки сериозността на грешките, които Джозеф е направил. (Може да предложите на учениците да отбележат това, което открият.)
Какво обещание дава Господ на Джозеф Смит? По какъв начин това обещание е свързано с нас? (Учениците може да предложат различни принципи, но вие подчертайте, че ако се покайваме за греховете си, ще получаваме Господната милост.)
Като имате предвид какво каза Господ на Джозеф в Учение и Завети 3:4-6, как бихте се чувствали, след като чуете това обещание от Господ, ако бяхте на мястото на Джозеф?
Помолете учениците да прочетат Учение и Завети 3:9, 11 наум и да посочат предупрежденията, които Господ отправя към пророка Джозеф Смит.
Защо е важно да се помнят тези предупреждения, когато се покайваме за греховете си и търсим Господната милост?
Господ обяснява целите Си относно Книгата на Мормон
Помолете учениците да прочетат Учение и Завети 3:16-20 наум и да посочат целите, които Господ дава за Книгата на Мормон.
Защо делото, което вършат Джозеф Смит и Мартин Харис, е толкова важно за Господ и Неговия народ?
Завършете урока, като помолите няколко ученика да споделят какво са научили и почувствали днес и как биха могли да прилагат истините, които са научили. Споделете свидетелството си за милостта на Господ, когато се покайваме за греховете си. Може също да споделите с учениците, че в следващия урок ще научат как Господ компенсира загубата на 116-те ръкописни страници.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Луси Мак Смит записва, че съпругата на Мартин Харис, Луси, „е много особена жена, която е принципно много ревнива… и когато се каже нещо, което тя не успява да чуе добре, тя го подозира за тайна, която умишлено е пазена от нея“. Луси Харис е подозрителна относно Джозеф Смит и възнамерява да види плочите. Когато Мартин отива да види Джозеф във връзка с делото по превода, Луси Харис идва с него и разпитва Джозеф за плочите, като настоява да ги види. Той й казва, че не може, „защото не му е позволено да ги показва на никой, освен на онези, които Господ ще определи, за да свидетелстват за тях“.
През нощта, след като Джозеф казва това на Луси Харис, тя сънува сън, който разказва на семейство Смит на сутринта: „Една личност й се явява и й казва, че тя е спорила със служител на Господ,… извършеното от нея не е правилно според Господ. След това той й казва: „Ето, това са плочите, виж ги и повярвай“. Тогава Луси казва на Джозеф, че иска да помага относно превода.
За съжаление, промяната в сърцето на Луси Харис не трае дълго и скоро тя отново изисква физическо доказателство за плочите. Скоро след като Джозеф и Ема се преместват в Хармони, Пенсилвания, Мартин ги последва, без да каже на съпругата си, че тръгва. Когато разбира за това, тя се ядосва, че съпругът й прекарва толкова много време далеч от нея и още по-силно се безпокои, че семейство Смит се опитва да го измами.
Мартин скоро се връща в Ню Йорк, но когато се подготвя отново да отиде в Хармони, Луси Харис настоява да дойде с него. Когато пристигат в дома на Джозеф и Ема, тя заявява, че няма да си тръгне, докато не види плочите. Тя претършува цялата къща, но не ги намира. От тогава нататък, тя твърди, че съпругът й е излъган от „един велик мошеник“. След две седмици Мартин я завежда вкъщи. Въпреки опитите й да го разубеди, той се завръща в Хармони, за да помага на Джозеф. В отсъствието на Мартин, Луси продължава да обикаля „от къща на къща, разказвайки за оплакванията си и заявявайки, че Джозеф Смит извършва измама спрямо хората“. (Вж. History of Joseph Smith by His Mother, изд. Престън Нибли, 1958 г., с. 114–122.)
Скоро след като Мартин Харис заминава със 116-те страници ръкопис, Ема Смит ражда син, Алвин, който умира в деня на раждането. Самата Ема почти умира и в продължение на две седмици Джозеф стои до леглото й. До този момент Мартин го няма от три седмици и те не са чували нищо от него. Джозеф се притеснява за ръкописа, но не споменава нищо на Ема, тревожейки се за крехкото й здраве.
Обаче, след няколко дни (Ема) сама повдига въпроса и поисква съпругът й да отиде и доведе майка й да остане при нея, докато той отиде до Палмира (Ню Йорк), за да научи причината за отсъствието и мълчанието на г-н Харис. Първоначално Джозеф възразява, но като я вижда толкова бодра и толкова желаеща той да тръгне, накрая се съгласява.
Той се качва на първия дилижанс, който пътува за Палмира и когато остава сам, започва да мисли за пътя, поет от Мартин и риска, който той (Джозеф) поема при позволяването ръкописа да напусне ръцете му… и че като е настоявал в молитвите си към Господ, той вероятно е прегрешил и следователно изгубил ръкописа.
След като слиза от дилижанса и извървява през нощта оставащите 20 мили, Джозеф накрая стига до дома на родителите си в Манчестър. „Когато Джозеф хапна малко,… той веднага поиска да повикаме г-н Харис. Направихме го незабавно. … Започнахме да приготвяме закуска за семейството и очаквахме г-н Харис да дойде веднага щом е готова закуската, за да хапне с нас, защото той обикновено идваше веднага, като го повикаме. В осем часа ние подредихме храната на масата и го очаквахме всеки момент. Чакахме до девет и той не дойде, до десет — пак не беше там, до единадесет и пак не се появи. Но в дванадесет и половина го видяхме да идва с бавна и премерена походка към къщата, погледът му забит в земята. Като стигна портата, той спря и вместо да мине през нея, той се качи на оградата и поседя там известно време с шапка пред очите си. Накрая влезе вкъщи. Скоро след това ние седнахме на масата, като г-н Харис седна с останалите. Той взе ножа и вилицата, все едно ще ги използва, но веднага ги изпусна. Хайръм като видя това каза: „Мартин, защо не ядеш, да не си болен?“ При което г-н Харис притисна ръце до слепоочията си и извика с глас на дълбока скръб: „О, погубих душата си! Погубих душата си!“
Джозеф, който до този момент не бе изразил страховете си, скочи от масата и възкликна: „Мартин, да не си изгубил ръкописа? Да не си нарушил клетвата си и довел проклятие върху главата ми, както и върху твоята?“
„Да, няма го – каза Мартин, – и не знам къде е“. …
Джозеф каза: … „Всичко е изгубено! Всичко е изгубено! Какво да правя? Прегреших и аз съм този, който изкуши гнева Божий. Трябваше да се задоволя с първия отговор, който получих от Господ, защото Той ми каза, че не е безопасно да позволя ръкописа да напусне ръцете ми“. Той рида и пъшка и крачеше из стаята.
Накрая каза на Мартин да се върне и отново да го потърси.
„Не“, каза Мартин, „ще е напразно, защото вече разкъсах леглата и възглавниците (търсейки ръкописа) и него го няма“.
„Тогава трябва ли“, каза Джозеф, „да се върна с това обяснение? Не смея да го направя. И как ще се явя пред Господ? Какво ли порицание заслужавам от ангела на Всевишния?“ …
На следващата сутрин той си тръгна за вкъщи. Разделихме се с натежали сърца, защото изглежда всичко, което той с трепет бе очаквал и което бе източник на толкова тайно удовлетворение, в един миг бе изчезнало и то завинаги“ (Луси Мак Смит, History of Joseph Smith by His Mother, изд. Престън Нибли, 1958 г., с. 125–129).