Семинар
Урок 3: Голямото вероотстъпничество


Урок 3

Голямото вероотстъпничество

Въведение

Исус Христос установил Църквата Си по време на служението Си на земята. „След възнесението на Христос апостолите продължили да упражняват ключовете, които Той им оставил. Но поради неподчинение и загуба на вяра от страна на членовете, апостолите умрели, без да предадат ключовете на свои приемници. Това трагично събитие наричаме „Вероотстъпничеството“ (Хенри Б. Айринг, „Истинската и жива Църква“, Лиахона, май 2008 г., с. 21). Поради това широко разпространено вероотстъпничество, Господ отнел свещеническата власт от хората. Разбирането на Голямото вероотстъпничество ни помага по-добре да разберем нуждата от Възстановяването на Евангелието на Исус Христос в последните дни.

Предложения за преподаване

Бележка: Тъй като урокът предлага употребата на един предмет и много картини като учебни материали, може да набавите няколко неща предварително. Те включват някаква механична част и следните картини: Христос ръкополага апостолите (Евангелски произведения на изкуството, 2009 г., № 38; вж. също LDS.org), Кръщение на млад мъж (№ 103), Дарът на Светия Дух (№ 105), Благославяне на причастието (№ 107) и Млада двойка отива в храма (№ 120).

Изображение
Христос ръкополага апостолите
Изображение
Кръщение на млад мъж
Изображение
Дарът на Светия Дух
Изображение
Благославяне на причастието
Изображение
Млада двойка отива в храма

Исус Христос установил Църквата Си, когато бил на земята

Донесете за урока механична част, която е необходима за работата на някаква машина (например електрически кабел от уред или компютър, верига от велосипед или запалителни свещи от автомобил). Покажете на учениците частта и ги попитайте от какво е и какво върши тя. (Ако нямате достъп до механична част, нарисувайте такава на дъската.)

  • Какво се случва, когато тази част липсва от уреда, на който принадлежи?

  • По какъв начин този пример може да бъде сравнен с Църквата на Исус Христос? (Църквата на Исус Христос има важни части. Без тях тя не може да функционира или дори да съществува.)

Помолете учениците да започнат да мислят за това кои части от Църквата са важни, за да може тя да предлага спасение на света. Напишете на дъската заглавието Важни елементи от Църквата на Исус Христос .

Помолете един ученик да прочете Ефесяните 2:19-22 на глас. Помолете останалите да следят текста и да открият коя е основата, върху която Исус Христос изградил Църквата Си по време на земното Си служение. (Може да дадете на учениците номера на страници, които да им помогнат да намерят в Новия завет стиховете, които ще четат по време на този урок.) Докато докладват какво са намерили, напишете следната истина под заглавието на дъската: Апостолите и пророците съставят основата на Църквата на Исус Христос. Може да предложите на учениците да отбележат изразите в Ефесяните 2:20, които съдържат тази истина.)

  • Защо според вас апостолите и пророците се считат за „основа“ на Църквата?

За да помогнете на учениците да открият още един важен елемент от Църквата на Исус Христос, покажете картината Христос ръкополага апостолите (Евангелски произведения на изкуството, № 38). Помолете един ученик да опише какво се случва на картината. След това помолете един ученик да прочете Марка 3:13-14 на глас. Помолете останалите да следят текста и да открият още един елемент на Църквата, който е важен за спасението на Божиите чеда. След като учениците споделят какво са намерили, напишете на дъската следната истина: Свещеническата власт е необходима, за да се получат обредите и заветите на спасение.

Обяснете, че преди Спасителят да напусне земята, Той дал на апостолите Си властта да ръководят Църквата и да действат в името на Бог за спасението на Неговите деца.

Помолете един ученик да прочете следното изявление на старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли. Помолете учениците да открият още един важен елемент на истинната Църква:

Изображение
Старейшина Д. Тод Кристоферсън

„Приетите от нас истини и учения са ни дадени и ще продължават да ни бъдат давани чрез божествено откровение. При някои вероизповедания… точки на учението могат да се превърнат в надпревара на мнения. … Но в Църквата днес, както било и в древността, установяването на Христовото учение или поправянето на отклоненията от него е въпрос на божествено откровение, отправено към хората, на които Господ е дал апостолската власт“ („Христовото учение“, Лиахона, май 2012 г., с. 86).

  • Според старейшина Кристоферсън каква е една от важните роли на пророците и апостолите? (Учениците може да използват различни думи, но трябва да достигнат до следната истина: Апостолите и пророците установяват правилно учение посредством божествено откровение. Може да се наложи да припомните на учениците, че думата учение се отнася до основни, вечни истини от Евангелието на Исус Христос. Добавете тази истина към списъка на дъската.)

Покажете на учениците списъка Основни учения, който се намира в приложението към това ръководство или в техните дневници за изучаване на Писанията. Обяснете, че учениците в Семинара се насърчават да придобият по-дълбоко разбиране за Основните учения по времето на изучаването им в Семинара. Ако направят това, ще укрепят свидетелствата си и ще се подготвят да преподават Евангелието на другите. Помолете учениците да търсят тези учения по време на изучаването им на Учение и Завети през тази година.

Помолете учениците да изберат едно от Основните учения, което е значимо за тях и помолете няколко от тях накратко да обяснят защо са го избрали.

  • Защо е важно да се преподава истинно учение и то да се разбира правилно в Господната Църква? (Докато отговарят учениците, може да споделите следните думи на президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли: „Когато истинното учение е разбрано, това променя отношението и поведението“ („Little Children“, Ensign, ноем. 1986 г., с. 17).)

За да помогнете на учениците да се досетят за още един важен принцип на Господната Църква, покажете картините Млад мъж се кръщава (Евангелски произведения на изкуството, № 103), Дарът на Светия Дух (№ 105), Благославяне на причастието (№ 107) и Млада двойка отива в храма (№ 120). Попитайте какво е общото между кръщението, потвърждаването, причастието и запечатването. (Всички те са обреди.)

  • Какво е това обряд? (Свещено, официално действие, извършвано чрез властта на свещеничеството.)

  • Защо според вас обредите са важна част от Църквата на Исус Христос? За да помогнете на учениците да отговорят на този въпрос, може да ги помолите да прочетат Иоана 3:5 и после да ги попитате какво би се случило, ако нямаше начин те да се кръстят. Подчертайте, че всички спасителни обреди на свещеничеството са съпътствани от завети, които са свещени споразумения с Бог.)

Свидетелствайте, че в Църквата на Исус Христос можем да получим обреди, които са необходими за нашето спасение. Добавете тази истина към списъка на дъската.

Обяснете, че след като Исус Христос умрял, Той бил възкресен и Се възнесъл в небесата. Вече не присъствал физически, за да ръководи Църквата на земята. Въпреки, че не е физически на земята, Исус Христос ръководи и напътства апостолите Си чрез откровение. Под ръководството на Неговите апостоли, древната Църква се разпространява бързо и хиляди биват кръстени. Създават се конгрегации от светии из по-голямата част на Римската империя. Апостолите призовават старейшини, епископи, дякони, свещеници, учители и евангелисти (патриарси) и им дават свещеническа власт.

Голямото вероотстъпничество се случва през вековете, следващи Господното земно служение.

Напишете на дъската следната истина: Вероотстъпничеството се случва, когато хората се отвръщат от истинното учение на Евангелието и отхвърлят Господните упълномощени служители.

Обяснете, че през цялата история на света е имало периоди на общо вероотстъпничество. Един пример е Голямото вероотстъпничество, което се случва след като Спасителят установява Своята Църква (вж. 2 Солунците 2:1-3). След смъртта на апостолите, принципите на Евангелието били опорочени и били направени неупълномощени промени в организацията на Църквата и в свещеническите обреди. (Вж. Предани ще сме на вярата: евангелски справочник, 2004 г., с. 13-14.)

Напишете на дъската следните препратки: Деяния 12:1-3; 2 Тимотея 4:3-4; 2 Петрово 2:1-2.

Обяснете, че въпреки усилията на апостолите, ранната Църква се изправила пред заплахи. Разделете класа на три групи. Помолете всяка група да изучи стиховете от една от препратките, написани на дъската, като търсят нещо, което е заплашило Църквата. (За тези, които четат Деяния 12:1-3, може да поясните, че Яков и Петър били апостоли.) След като сте им предоставили достатъчно време, помолете един ученик от всяка група да сподели какво са открили.

  • Защо според вас тези заплахи са били толкова опасни за Църквата?

Помолете един ученик да прочете следното изявление на президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли, който говори за великите загуби през този период на Църквата от новозаветни времена:

Изображение
Президент Бойд К. Пакър

„Яков бил убит в Ерусалим от Ирод. Петър и Павел умрели в Рим. Според преданието Филип заминал на Изток. Не знаем много повече от това.

Те се разпръснали, проповядвали, свидетелствали и установили Църквата. Умрели за своята вяра и със смъртта им дошли тъмните векове на вероотстъпничеството“ („Дванадесетте“, Лиахона, май 2008 г., с. 84).

Помолете друг ученик да продължи да чете обяснението на президент Пакър за най-значимата загуба, в резултат от Голямото вероотстъпничество:

Изображение
Президент Бойд К. Пакър

„Най-ценното нещо, което се изгубило при вероотстъпничеството, било властта на Дванадесетте — ключовете на свещеничеството. За да може Църквата да бъде Негова Църква, трябва да има Кворум на дванадесетте, които да държат ключовете и да могат да ги предават на други. („Дванадесетте“, с. 84).

  • По какъв начин изгубването на свещеническата власт би засегнало останалите важни елементи на Църквата?

  • Имало ли е начин хората да поправят Църквата без апостолите и пророците, свещеническата власт или правилното познание за ученията на Исус Христос? Защо или защо не?

Помолете един ученик да прочете следното историческо обобщение на президент Пакър:

Изображение
Президент Бойд К. Пакър

„С времето пламъкът станал мъждив и изгаснал. Обредите били променени или изоставени. Линията на свещеничеството била прекъсната; властта да се дава дара на Светия Дух изчезнала. Мрачната ера на вероотстъпничеството се възцарила над целия свят“ („The Cloven Tongues of Fire“, Ensign, май 2000 г., с. 8).

  • Защо според вас е важно да разбираме Голямото вероотстъпничество и неговите последствия? (Въпреки че учениците може да посочат много причини, подчертайте, че разбирането на това голямо падение ни помага да разберем, че възстановяването на ученията и властта на Исус Христос е било необходимо, за да се преодолеят последиците от Голямото вероотстъпничество.)

Обяснете, че въпреки че няма да има друго общо вероотстъпничество от истината, всеки един от нас трябва да се пази от лично вероотстъпничество, като спазваме заветите, подчиняваме се на заповедите, следваме Църковните ръководители и постоянно укрепваме свидетелствата си чрез ежедневно изучаване на Писанията, молитва и служба (вж. Предани ще сме на вярата, с. 13-14). В заключение свидетелствайте за любовта на Небесния Отец към Неговите чеда, за действителността на Голямото вероотстъпничество и за великия дар на Възстановяването на Евангелието.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Вероотстъпничеството се случва поради неподчинение и загуба на вяра.

Президент Хенри Б. Айринг от Първото Президентство обяснява, че една от причините да се случи Вероотстъпничеството е била липсата на вяра сред членовете на Църквата:

Изображение
Президент Хенри Б. Айринг

„Божиите люде невинаги са били достойни за прекрасното преживяване, в което участвахме днес. След възнесението на Христос апостолите продължили да упражняват ключовете, които Той им оставил. Но поради неподчинение и загуба на вяра от страна на членовете, апостолите умрели, без да предадат ключовете на свои приемници. Това трагично събитие наричаме „Вероотстъпничеството“. Ако членовете на Църквата в онези дни бяха имали възможността и волята да упражняват вярата, която вие имате днес, Господ нямаше да отнеме ключовете на свещеничеството от земята. Затова днес е ден от историческа важност и от вечно значение в историята на света и за чедата на нашия Небесен Отец.

Сега нашето задължение е да останем достойни за вярата, необходима ни да изпълним обещанието си да подкрепяме онези, които са призовани. Господ е бил доволен от Църквата в началото на възстановяването, както е доволен и днес. Но тогава той предупреждава членовете, както го прави и сега, че не може да гледа на греха и с най-малка степен на позволение. Подкрепяйки онези, които са били призовани днес, ние трябва да прегледаме живота си, да се покаем, ако е необходимо, да обещаем да спазваме Господните заповеди и да следваме Неговите служители. Господ ни предупреждава, че ако не правим тези неща, Светият Дух ще се оттегли, ще загубим светлината, която сме получили и няма да можем да спазим обещанието, което дадохме днес — да подкрепяме Господните служители в Неговата истинска Църква” („Истинската и жива Църква“, Лиахона, май 2008 г., с. 21).

Бог не обърнал гръб на чедата Си по време на Вероотстъпничеството

Старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че дори във време на мрак и вероотстъпничество, Небесният Отец не обръща гръб на чедата Си:

Изображение
Старейшина М. Ръсел Балард

„В относително кратката времева рамка на Новия завет… хората се обърнали срещу Христос и Неговите апостоли. Разрухата била толкова голяма, че ни е известна като Голямото вероотстъпничество, довело до вековете духовен застой и невежество, наречени Средновековие.

Сега, трябва да бъда много ясен относно тези повтарящи се в историята периоди на вероотстъпничество и духовна тъмнина. Нашият Небесен Отец обича всички Свои деца и желае всички те да имат благословиите на Евангелието в живота си. Духовната светлина се губи не защото Бог обръща гръб на Своите деца. По-скоро това се получава, когато Неговите деца колективно Му обърнат гръб. Духовната тъмнина е естествена последица на лоши избори, направени от отделни хора, общности, държави и цели цивилизации. Това е било доказвано отново и отново с течение на времето. Един от най-големите уроци на този исторически модел се състои в това, че нашите избори, както лични, така и колективни, имат духовни последици за нас и за нашите потомци“ („Усвояване уроците на миналото“, Лиахона, май 2009 г., с. 32).