Учение и Завети 136:19-42

Започнете урока, като зададете следните въпроси:

• Какви възможности имате за общуване в група с други хора? (Отговорите може да включват семейства, свещенически кворуми, занятията на Младите жени, спортни отбори и работни екипи.)

• Кои са някои от положителните аспекти на работата с други в група?

Обяснете, че когато светиите са принудени да напуснат Наву в началото на 1846 г. и започват да пътуват на запад, мнозина не са подготвени за пътуването. В началото светиите са разпръснати в продължение на много мили, което намалява способността им да си помагат един на друг. В откровение, което Бригъм Йънг получава в Зимните квартири около година по-късно, Господ казва на светиите да се организират, за да може да си помагат един на друг, докато продължават пътуването си.

Поканете учениците да преговорят наум Учение и Завети 136:2, 8-10 и да кажат как Господ инструктира светиите да си помагат един на друг.

Посочете, че макар и работата в групи да ни позволява да си помагаме един на друг, това може да създаде и предизвикателства.

• Кои са някои от предизвикателствата, които сте виждали при работата в групи?

Разделете учениците по двойки. Поканете всяка двойка да прочете заедно Учение и Завети 136:19-27. Помолете ги да потърсят Господното указание към светиите, докато те пътуват и работят заедно. След като е изминало достатъчно време, задайте на класа следните въпроси:

• Каква насока откривате, която може да помогне на светиите да пътуват и работят заедно? Защо според вас тази насока е необходима?

• Как можете да приложите тази насока, докато общувате и работите с други хора?

• Какви са последствията, когато хората не се подчиняват на този съвет?

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 136:23-24. Помолете класа да следят текста. Може да се наложи да обясните защо Господ казва на светиите да „прекрат(ят) пиянството (си)“, дори след като са получили Словото на мъдростта. Напомнете им, че светиите бавно напредват в спазването си на Словото на мъдростта. Когато е дадено откровението в Учение и Завети 136, на светиите от последните дни не е забранено да консумират всички алкохолни напитки, както е днес.

• Според стих 24, какво трябва да правят думите ни за хората около нас? (Учениците трябва да открият следната истина: Нашите думи трябва да поучават другите. Може да се наложи да обясните, че да поучават означава да помагат на някой да израсне духовно или емоционално.)

• Защо според вас е важно светиите да използват поучаващи думи, докато пътуват заедно?

• Кога сте виждали човек да използва думи, които поучават някого?

Поканете учениците да си помислят какво могат да казват, което да поучава хората около тях.

Поканете двама ученика да прочетат на глас по една от следните истории за преживяванията на светиите по време на пътуването. Помолете класа да си помислят за характера на тези верни светии.

Мери Ан Уестън Моуън пише:

„Бяхме призовани да погребем двама от групата ни, които починаха тази сутрин от холера, един мъж, на име Браун, и едно дете. Имаше много болни в лагера. През целия ден се виждаше река Плат. Изминахме 15 мили, лагерувахме до реката Солт. Скоро няколко души от групата ни дойдоха с още едно починало дете. Погребаха го по здрач на брега на реката. Има още болни. Натъжава ни така да погребваме нашите приятели по пътя. Времето е много горещо“ (Mary Ann Weston Maughan journal, 3 тома, 21 юни 1850 г., 2:1, Библиотека за семейна история, Солт Лейк Сити; правопис, главни букви и пунктуация осъвременени).

Клариса Йънг Спенсър (дъщеря на Бригъм Йънг) пише:

„Едно от най-забележителните качества на татко като ръководител бе начинът, по който той се грижеше за физическото и материално благосъстояние на хората му, като същевременно ги насочваше в духовните им нужди. По време на голямото прекосяване на равнините, когато всички, с изключение на най-немощните, вървяха пеша по-голямата част от пътя, светиите се събираха около лагерния огън за вечерни забавления, ако времето изобщо го позволяваше. Там се пееха песни, цигулари свиреха, а мъжете и жените забравяха умората си от изминаването пеша на близо двадесет и четири километра през пустош без прокарани пътеки, докато се присъединяваха към другите в танцуването на кадрил. Това бе неговият начин да повдига нашия „дух“ преди още да се измисли такава дума за това“ (с Mabel Harmer, One Who Was Valiant (1940 г.), с. 162).

• Въз основа на тези истории, как бихте описали тези верни пионери?

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 136:28-29.

Попитайте учениците какъв съвет се съдържа в тези стихове. След като учениците споделят какво са открили, напишете на дъската следните истини: Ако сме щастливи, трябва да възхваляваме и благодарим на Небесния Отец. Ако сме тъжни, трябва да се молим, за да се възрадват душите ни.

• Как според вас тези принципи помагат на светиите по време на пътуването им?

• Как тези принципи могат да ни помагат днес?

Помолете учениците да си помислят за случаи, когато Небесният Отец е отговарял на молитвите им, като им е помагал да бъдат щастливи. Поканете някои ученици да споделят преживяванията си.

Насърчете учениците да възхваляват и благодарят на Господ, когато са щастливи и да се молят за помощ, когато са тъжни.

Напомнете на учениците, че светиите изпитват големи изпитания и че знаят, че оставащият им път също ще е голямо предизвикателство.

• Какво мислите, че помага на светиите да останат верни, дори и при такива трудни обстоятелства?

Разделете учениците на две групи. Поканете първата група да прочете на глас Учение и Завети 136:30-33. Поканете втората група да прочете на глас Учение и Завети 136:34-40. Помолете и двете групи да търсят принципи, които може да са насърчили светиите.

След като им предоставите достатъчно време, помолете учениците от всяка група да споделят намереното. Запишете техните отговори на дъската. Отговорите им може да включват следните принципи и учения:

Не трябва да се боим от враговете си, защото те са в Господните ръце.

Нашите изпитания могат да ни подготвят да получим славата, която Бог има за нас.

Ако се смирим и призоваваме Бог, тогава Духът ще ни просветли.

Ако сме верни в спазването на всички слова, които Господ ни е дал, някой ден ще видим славата Му.

Господ ни дава Своето слово чрез Своите пророци.

Господ може да ни избави от враговете ни.

• Как според вас тези принципи помагат на светиите да останат верни?

• Как тези принципи могат да ни помогнат да останем верни по време на нашите трудности?

Поканете учениците набързо да прегледат принципите на дъската. Помолете ги да си помислят за цялостното послание, което според тях светиите са научили. Помолете учениците да споделят отговорите си. Учениците може да открият различни послания, но им помогнете да разберат, че Господ дава уверение на светиите, че всичко ще е наред.

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 136:41–42. Помолете класа да следят текста, като търсят допълнителни успокоителни думи и съвети от Господ.

• Как Господното послание в стих 41 може да е успокоявало светиите?

• Какво можем да научим от Господната заповед, записана в стих 42? (След като учениците отговорят, напишете на дъската следния принцип: Ако сме усърдни в спазването на Господните заповеди, тогава Господните наказания няма да дойдат върху ни, вярата ни ще бъде силна, а враговете ни няма да ни победят.)

• Как този принцип може да е помогнал на светиите по време на пътуването им? Как може да помогне на нас?

Обяснете, че светиите се подчиняват на Господните заповеди. Първата група светии напускат Зимните квартири на 5 април 1847 г. Те изминават над 1 600 км и пристигат в долината Солт Лейк в края на юли 1847 г. На 24 юли 1847 г. президент Бригъм Йънг влиза в долината и получава потвърждение, че светиите са намерили новия си дом. По това време той се вози в каруцата на Уилфърд Уудръф, защото има треска.

Поканете един ученик да прочете на глас разказа на президент Уилфърд Уудръф за това как Бригъм Йънг вижда долината Солт Лейк:

Изображение

Президент Уилфърд Уудръф

„Когато… изцяло се разкри гледката на долината, аз обърнах настрани каруцата си, с отвора на навеса на запад и президент Йънг стана от постелята си и огледа околностите. Докато съзерцаваше гледката пред нас, той бе обхванат от видение в продължение на няколко минути. Той бе виждал преди долината във видение и в този случай видя бъдещата слава на Сион и Израил. … Когато видението приключи, той каза: „Достатъчно. Това е мястото. Карай напред“ (Teachings of Presidents of the Church: Wilford Woodruff, 2004 г., с. 146).

• Защо било важно Бригъм Йънг и светиите да получат потвърждение, че долината Солт Лейк е правилното място, където да се установят?

Приключете, като поканите учениците да се стремят да спазват всички заповеди и да се вслушват в Господното уверение в живота си.