В откровението към пророка Джозеф Смит, намиращо се в Учение и Завети 20, Господ заповядва възстановената Му Църква да бъде организирана на 6 април 1830 г. Той също дава указания относно управлението на Неговата Църква, включително обяснение за различните свещенически санове и задълженията на онези, които са техни носители. С поставянето на тези санове чедата на Небесния Отец ще могат да получават свещенически обреди и да сключват завети.
Преди часа напишете на дъската следното: проповядва, поучава, разяснява, увещава, предупреждава, кани всички да дойдат при Христа
В началото на урока се позовете на думите на дъската и задайте следния въпрос:
Кой има тези отговорности? (Може да се наложи да обясните, че думата разяснява означава да се преподава нещо с големи подробности, а думата увещава означава силно да се насърчава някой да направи нещо.)
Учениците може да посочат, че пророците, апостолите, други църковни ръководители и пълновременните мисионери имат тези отговорности. Те могат да отбележат и че това са задължения, които всички свещенически ръководители, включително носителите на Аароновото свещеничество, могат да изпълняват. Ако те не споменат носителите на Аароновото свещеничество, споменете тази истина. Подчертайте, че на носителите на Аароновото свещеничество в класа ви са поверени значителни възможности за служба.
Разделете класа на три групи. Обяснете, че във връзка с организирането на Църквата, Господ разкрива на Джозеф Смит много от задълженията на носителите на свещеничеството. Помолете една група да разгледа Учение и Завети 20:38-45, като търсите задълженията на старейшините. Помолете втората група да разгледа Учение и Завети 20:46-52, като търсите задълженията на свещениците. Помолете третата група да разгледа Учение и Завети 20:53-59, като търсите задълженията на учителите и дяконите. Докато те изучават, напишете следното в горната част на дъската:
След като сте предоставили достатъчно време, поканете по един или двама представители от всяка група да дойдат на дъската и изброят задълженията на сана или сановете, за които са прочели.
Какви разлики забелязвате между задълженията на старейшините, свещениците, учителите и дяконите? Какви прилики виждате?
Кой сан има властта да дава дара на Светия Дух? (Старейшина; вж. стих 41.) Кой сан има властта да отслужва причастието? (Старейшина и свещеник; вж. стихове 40 и 46.) Кои санове имат властта да ръкополагат свещеници, учители и дякони? (Старейшина и свещеник; вж. стихове 39 и 48.) Кои санове имат властта да поясняват, увещават и поучават? (Старейшина, свещеник, учител и дякон; вж. стихове 42, 46 и 59.)
Какви истини можем да научим за свещеническите санове, като сравняваме и съпоставяме техните задължения?
Учениците може да посочат много принципи, но трябва да се подчертае следното:
Когато синовете на Небесния Отец получават по-висши санове на свещеничеството, те получават повече отговорности и възможности да служат на другите.
Когато носител на свещеничеството бъде ръкоположен в допълнителни санове на свещеничеството, той запазва по-нисшите санове и свързаните с тях отговорности.
Всички носители на свещеничеството имат отговорността да извършват обреди и да се грижат за членовете на Църквата и да им служат.
След като помогнете на учениците да намерят последната истина в предшестващия списък, напишете я на дъската под списъка свещенически отговорности. Може да се наложи да обясните, че думата служи означава да помага.
За да помогнете на учениците да разберат отговорностите на носителите на свещеничеството, насочете вниманието им към списъка на дъската и задайте следните въпроси:
Кои са някои от начините, по които носителите на Аароновото свещеничество могат да „бд(ят) над църквата“ и „бъд(ат) с членовете и да ги подсилва(т)“? (Примерите могат да включват домашното обучение, грижата за бедните и нуждаещите се, грижа за сградата за събрания и терена около нея и изпълняването на други задачи от епископа и ръководителите на кворума.)
Кои са някои от начините, по които носителите на Аароновото свещеничество могат да „канят всички да дойдат в Христа“?
Докато учениците обсъждат този въпрос, бихте могли да помолите един ученик да прочете следния съвет:
„Ако сте носител на свещеничеството, помнете, че то трябва да е част от вас по всяко време и във всякакви обстоятелства. Това не е като мантия, който можете да намятате и сваляте по желание. Всяко поставяне в свещенически сан е призование за пожизнена служба с обещанието, че Господ ще ви подготви да вършите делото Му според вашата вярност.
За да получите и упражнявате свещеническата власт, трябва да сте достойни. Словата, които говорите, и всекидневното ви поведение влияят на способността ви да служите. Поведението ви на обществени места трябва да е безупречно. Още по-важно е поведението ви насаме“ (Предани ще сме на вярата: евангелски справочник, 2004 г., с. 158).
Напишете на дъската следното изявление от старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли и помолете един ученик да го прочете на глас. (Това изявление се намира в „Почитайте свещеничеството и го прилагайте праведно“,Лиахона, ноем. 2008 г., с. 47.) Може да предложите на учениците да го запишат в полето на Писанията си в Учение и Завети 20 или в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията.
„Целта на свещеническата власт е да дава, да служи, да издига, да вдъхновява“ (старейшина Ричард Г. Скот).
Помолете учениците да разкажат за случаи, когато са виждали как носители на свещеничеството дават, служат, повдигат и вдъхновяват. Може да добавите и ваши лични наблюдения.
Като част от това обсъждане, отбележете, че, макар и откровението в Учение и Завети 20 да е за носителите на свещеничеството, всички членове на Църквата имат отговорността и привилегията да служат на другите. Младите жени имат много възможности да служат. Някои могат да изберат да отслужат мисии и някой ден ще имат привилегията да бъдат членове на Обществото за взаимопомощ, „работейки рамо до рамо с мъже, които са носители на свещеничеството, за да увеличават вярата и личната праведност, да укрепват семействата и домовете, да издирват и помагат на нуждаещите се“ (Daughters in My Kingdom: The History and Work of Relief Society, 2011 г., с. 7).
Дайте на учениците време да напишат какво са научили от Учение и Завети 20:38-59. Насърчете младите мъже да напишат цел, която да им помогне с вяра да се грижат за членовете на Църквата и да ги укрепват. Това може да бъде направено като част от усилията им по програмата Дълг към Бог.
Дадени са насоки относно ръкополагането в свещеничеството
Помолете един ученик да прочете Учение и Завети 20:60 на глас и помолете класа да потърсят ролята на Светия Дух, когато някой бива ръкоположен в сан на свещеничеството.
Помолете учениците да вдигнат ръка, ако са присъствали на ръкополагане в свещеничеството или са били ръкоположени в сан на свещеничеството. Помолете няколко от тези, които са вдигнали ръце, да споделят преживяванията си и чувствата, които са изпитвали по време на ръкополагането. Може да зададете следния въпрос:
По какъв начин Светият Дух бе част от ръкополагането?
Напишете на дъската следното изречение: Носителите на свещеничеството имат нужда силата на Светия Дух да е с тях, докато изпълняват задълженията си.
За да помогнете на младите мъже да обмислят дали са достойни, когато изпълняват свещенически обреди, помолете един ученик да прочете следното изявление от президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Президент Бойд К. Пакър
„Вашата власт идва чрез ръкополагането ви; вашата сила идва чрез подчинение и чрез това, да сте достойни за свещеничеството. …
Силата в свещеничеството идва от вършенето на задълженията ви за обикновени неща: посещаването на събрания, приемането на назначения, четенето на Писанията, спазването на Словото на Мъдростта“ („The Aaronic Priesthood“, Ensign, ноем. 1981 г., с. 32–33).
Помолете младите мъже с молитва да обмислят какво би искал Господ от тях да правят, за да приканват силата на Светия Дух да ги съпътства, докато изпълняват настоящите и бъдещите си свещенически задължения. Подчертайте, че младите жени също имат важни отговорности в Църквата. Помолете ги да обмислят какво би искал Господ от тях да вършат, за да приканват силата на Светия Дух, докато изпълняват тези отговорности.
Може да обясните, че Учение и Завети 20:61-63 споменава някои от целите на провеждането на църковни конференции, като например откритото ръководене на църковни дейности.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 20:65. Обяснете, че в този стих думата гласуване се отнася за вотът на подкрепа, който човек получава преди да бъде ръкоположен в сан на свещеничеството. Помолете младите мъже в класа да си припомнят последния път, когато са били подкрепени от членовете на техния район или клон да бъдат ръкоположени в свещенически сан.
Какво изпитахте, виждайки, че членовете на вашия район (или клон) подкрепят вашето ръкополагане? Как припомнянето на техния вот на подкрепа може да ви помага в свещеническата ви служба? (Отговорите може да включват, че те се чувстват повече отговорни пред района си за своята служба и че ще чувстват подкрепата на членовете на района.)
Може да поканите някои от тях да споделят защо са благодарни за свещеническата власт. Също споделете свидетелството си за истините, обсъдени в този урок.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Президент Джеймс Е. Фауст от Първото Президентство казва следното за централната цел на свещеничеството:
Изображение
Президент Джеймс Е. Фауст
„Грижата за другите е същността на свещеническата отговорност. Това е силата да се благославя, изцелява и отслужват спасителните обреди на Евангелието“ („Power of the Priesthood“, Ensign, май 1997 г., с. 41).
Старейшина У. Грант Бангертер от Седемдесетте говори за хората, които са носители на свещеничеството като „служители“, които бдят над членовете на Църквата:
Изображение
Старейшина У. Грант Бангъртър
„Няколко години имах привилегията да седя в краката на президент Марион Г. Ромни, който ни учеше за „конституцията на Църквата“ — имайки предвид това откровение, дадено по повод организирането на Църквата, в което Господ описва процедурите, според които тя трябва да се ръководи. В раздел 20 на Учение и Завети се казва, че старейшините, с помощта на по-нисшето свещеничество, трябва да „бдят над Църквата“. (вж. ст. 42, 53) Част от това „бдене“ се извършва чрез посещение в домовете на членовете и даването на указания да изпълняват задълженията си. В друго откровение кворумът на старейшините е конкретно споменат като тяло от „проповедници по места“. (У. и З. 124:137.) Онези, които са носители на Аароновото свещеничество също са наречени „служители по места“ (У. и З. 84:111.)“ („The Power of the Priesthood“, Ensign, ноем. 1975 г., с. 69).
Президент Джеймс Е. Фауст от Първото Президентство разказва следната история относно един млад носител на свещеничеството, който повдига и укрепва съседка в нужда:
Изображение
Президент Джеймз Е. Фауст
„Преди няколко години един свещенически кворум решил да събере храна за нуждаещите се в рамките на проект за служба. Джим, един от свещениците, бил развълнуван от участието си и решил да събере повече храна от всеки друг. Дошло времето свещениците да се срещнат в сградата за събрания. Те всички излезли едновременно и се върнали в уреченото време вечерта. За изненада на всички количката на Джим била празна. Той изглеждал доста спокоен и някои от момчетата се пошегували с него. …
Съветникът попитал Джим дали е разстроен. Джим рекъл: „Не, всъщност не. Но когато излязох да събирам храна, наистина събрах много. Количката ми бе пълна. Когато се връщах към дома за събрания, спрях в къщата на една разведена жена, която не е член, но живее в нашия район. Почуках на вратата и обясних какво правим, и тя ме покани вътре. Почна да търси какво да ми даде. Отвори хладилника и можах да видя, че вътре няма почти нищо. Шкафовете бяха празни. Накрая тя откри малка консерва праскови.
Не можех да повярвам. Наоколо бяха всичките онези малки деца, които трябваше да бъдат хранени, а тя ми даде тази кутия праскови. Взех я, сложих я в количката и излязох на улицата. Бях изминал половината квартал, когато внезапно почувствах топлина по цялото си тяло и знаех, че трябва да се върна в онази къща. Дадох й всичката храна“.
Съветникът рекъл: „Джим, никога не забравяй какво си изпитал тази вечер, защото именно в това се крие смисъла“. Джим бе опитал вкуса на безкористната служба“ („Духовни хранителни добавки”,Лиахона, ноем. 2006 г., с. 54).
Учение и завети 20:46. „Задължението на свещеника е да проповядва, поучава, разяснява, увещава, и кръщава, и да отслужва причастието“
Изображение
Президент Уилфърд Уудръф
Президент Уилфърд Уудръф казва: „Пропътувал съм хиляди мили и съм проповядвал Евангелието, имайки сана на свещеник; и както съм казвал и преди на конгрегациите, Господ ме е подкрепял и е изявявал силата Си в защита на моя живот, докато бях носител на този сан по същия начин, както и когато съм бил носител на сана апостол. Господ подкрепя всеки мъж, който е носител на част от свещеничеството, независимо дали е свещеник, старейшина, седемдесетник или апостол, ако той увеличава призованието си и изпълнява задълженията си“ (Deseret Weekly, 7 ноем. 1896 г., с. 641). (Вж. също Бойд К. Пакър, „The Aaronic Priesthood“, Ensign, ноем. 1981 г., с. 33.)
Президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли подчертава, че правилното ръкополагане в свещеничеството е изключително важно за Господ:
Изображение
Президент Бойд К. Пакър
„Може да получите свещеничеството само от човек, който има властта и „е известно на църквата, че той има власт“. (У. и З. 42:11.)
Свещеничеството не може да бъде връчено като диплома. Не може да ви бъде връчено като сертификат. Не може да ви бъде предадено като послание или да ви се изпрати в писмо. Става само чрез подходящо ръкополагане. Там трябва да присъства упълномощен носител на свещеничеството. Той трябва да положи ръцете си върху главата ви и да ви ръкоположи.
Това е една от причините висшите ръководители да пътуват толкова много — за да предават ключовете на свещеническата власт. Всеки президент на кол навсякъде по света е получил неговата власт под ръцете на някой от председателстващите братя в Църквата. Никога не е имало и едно изключение.
Запомнете тези неща. Свещеничеството е много, много ценно за Господ. Той много внимава относно това как да се предава и от кого. Никога не се извършва тайно“ („The Aaronic Priesthood“, Ensign, ноем. 1981 г., с. 32).