Семинар
Урок 144: Учение и Завети 135, част 1

Урок 144

Учение и Завети 135, част 1

Въведение

На 27 юни 1844 г. пророкът Джозеф Смит и брат му Хайръм, който е помощник президент и патриарх на Църквата, са мъченически убити в Картидж, щата Илинойс. Кворумът на дванадесетте апостоли одобрява съобщението за мъченичеството да бъде включено в края на изданието от 1844 г. на Учение и Завети, което е почти готово за публикация. Това обявление се основава на разказите на очевидците старейшини Джон Тейлър и Уилард Ричардс, членове на Кворума на дванадесетте апостоли. Сега това откровение се намира в Учение и Завети 135.

Бележка: Този урок включва няколко исторически разказа, които може да бъдат прочетени от учениците. Може да направите ксерокопия на тези разкази и да ги раздадете на учениците в началото на урока.

Предложения за преподаване

Учение и Завети 135:1-7

Съобщено е за мъченичеството на Джозеф и Хайръм Смит

Започнете урока, като попитате учениците дали помнят къде са били, когато научиха за смъртта на някой президент на Църквата или на обичан човек.

Поканете учениците да си представят, че са членове на Църквата, живеещи в Наву, щата Илинойс, през 1844 г. и научават новината, записана в Учение и Завети 135:1. Поканете един ученик да прочете този стих на глас.

  • Как бихте се чувствали, след като научите за тази трагедия?

Обяснете, че мнозина от светиите са обзети от скръб, когато научават за смъртта на Джозеф и Хайръм Смит. Насърчете учениците да мислят за чувствата си и за свидетелството си за пророка Джозеф Смит, докато изучават последните дни от живота му.

Уведомете учениците, че Джозеф Смит и светиите живеят в относителен мир в щата Илинойс, в продължение на около три години. Обаче, през 1842 г. отново започва преследването им. Отцепници от Църквата и врагове извън Църквата обединяват усилията си срещу Пророка и Църквата. Някои жители на щата Илинойс започват да се боят и да презират политическото влияние на светиите. Други започват да завиждат на икономическия растеж на Наву и са критични към силата на градското управление и запасната армия на Наву. Някои започват да не харесват светиите поради погрешно разбиране на уникалните учения и практики на мормоните, като например многобрачието, като някои от тях са представени погрешно от членове-вероотстъпници на Църквата. (Вж. Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователната система на Църквата, 2003 г.), с. 263-266, 270-271).

Помолете един ученик да прочете на глас следния абзац:

Първи ученик

До юни 1844 г. враждебността спрямо Църквата е нараснала значително. Някои жители на щата Илинойс обсъждат прогонването на светиите, докато други се опитват да убият Пророка. Някои от хората, които заговорничат срещу Пророка и Църквата, са бивши членове на Църквата, които са отстъпили от вярата. На 7 юни 1844 г. Уилям Лоу, който служи като втори съветник в Първото Президентство и други вероотстъпници отпечатват първия брой на един вестник, наречен Nauvoo Expositor. В опит да разпалят публиката против Пророка и Църквата, тези мъже използват този вестник, за да злословят срещу Джозеф Смит и други църковни ръководители. Джозеф Смит и болшинството от градския съвет на Наву осъзнават, че този подстрекателски вестник ще доведе до насилие на тълпата към града. Те обявяват, че той представлява обществен скандал и нареждат печатницата на Nauvoo Expositor да бъде унищожена.

Обяснете, че съдържанието на Nauvoo Expositor, заедно с унищожаването на печатницата, причинява нарастване на враждебността спрямо мормоните. Собствениците на печатницата повдигат обвинения против Джозеф Смит и други ръководители на града за това, че подбуждат бунт. Джозеф Смит е оправдан относно тези обвинения, но освобождаването му само разярява още повече враговете му. Когато започва да се разпространява мълвата, че тълпи се събират, за да нападнат град Наву, Джозеф Смит, като кмет, обявява, че Наву е във военно положение (временно предаване на властта в ръцете на армията). Под ръководството на губернатора на щата Илинойс, Томас Форд, Джозеф нарежда легионът на Наву да защитава града.

Поканете един ученик да прочете следните два абзаца:

Втори ученик

Вълнението в района става толкова силно, че губернатор Форд отива в Картидж, центъра на регионалното правителство, за да неутрализира критичната ситуация. Той изпраща писмо на Джозеф Смит, в което му пише, че само съдебен процес срещу Пророка и други ръководители пред съдебни заседатели, които не са мормони, може да задоволи гражданите. Губернатор Форд им обещава и пълна защита и справедливо дело, ако дойдат доброволно. Джозеф отговаря, че животът му ще бъде застрашен по пътя и че няма да дойде.

Когато Джозеф Смит се посъветва с братята си какво следва да се направи, той почувства, че ако той и Хайръм напуснат Наву и отидат на запад, светиите в Наву няма да пострадат. Съгласно това решение, Джозеф и Хайръм пресичат река Мисисипи и отиват в щата Айова. Обаче някои членове на Църквата в Наву се съмняват в плана на Пророка. Няколко от тях отиват при него и го обвиняват в малодушие, като казват, че той изоставя светиите и ги оставя сами да се справят с преследването. Пророкът отговаря: „Ако животът ми не е ценен за приятелите ми, то той не е ценен и за мен“ (в History of the Church, 6:549). След като се съветват един с друг, Джозеф и Хайръм се връщат в Наву. Рано сутринта на 24 юни 1844 г. те тръгват към Картидж.

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 135:4. Помолете класа да следят текста и да потърсят пророчеството, което Джозеф Смит прави близо до Картидж.

  • Какво казва Джозеф, че ще му се случи?

  • Как според вас се е почувствал Пророка да напусне семейството си, знаейки, че няма да се върне при тях?

  • Защо според вас Джозеф е „спокоен като лятна утрин“, когато знае, че отива „като агне на заколение“?

Обяснете, че Пророкът знае, че смъртта му ще опази живота на светиите.

Когато Хайръм Смит се подготвя да тръгне към затвора в Картидж, той прочита Етер 12:36-38 в Книгата на Мормон и после прегъва страницата. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 135:5. Помолете класа да следят текста и да обърнат внимание какво прочита и отбелязва Хайръм преди да тръгне към затвора в Картидж.

  • Защо според вас може да е било важно за Хайръм да прочете тези стихове от книгата на Етер в този момент?

  • Какво според вас означава изразът „всички люде ще узнаят, че одеждите ми не са опетнени от кръвта ви“ (У. и З. 135:5)?

Помолете учениците да помислят как са се чувствали Джозеф и Хайръм, знаейки, че са изпълнили призованията и задълженията си от Бог според силите си.

  • Какво можем да научим от примера на Джозеф и Хайръм Смит, което може да ни помогне да изпълняваме призованията, които получаваме от Бог?

Поканете един ученик да прочете следното обобщение на събитията, които се случват на 25-27 юни 1844 г.:

Трети ученик

На 25 юни 1844 г. Джозеф и Хайръм Смит и други ръководители плащат гаранция в Картидж и са освободени, докато не се проведе официалното дело във връзка с обвинението за подстрекаване на бунт (имайки предвид унищожаването на Nauvoo Expositor). Обаче, същата вечер Джозеф и Хайръм са изпратени в затвора в Картидж, по обвинение за измяна, което Джозеф и адвокатите му обжалват, че е незаконно, защото това обвинение не е споменато на проведеното по-рано разглеждане на делото. Не може да се плати гаранция за измяна, затова те трябва да останат в Картидж и да останат в опасност.

На 26 юни 1844 г. Джозеф се среща в затвора с губернатор Форд. Губернаторът обмисля да посети Наву и Джозеф моли да тръгне с него, понеже чувства, че не е в безопасност в Картидж. Губернатор Форд обещава, че ако напусне Картидж, ще вземе Джозеф и Хайръм със себе си. Същата вечер Пророкът свидетелства пред пазачите за автентичността на Книгата на Мормон и Възстановяването на Евангелието.

На сутринта на 27 юни 1844 г. Джозеф пише писмо до Ема: „Оставям се на съдбата си, знаейки, че съм оправдан и че съм направил всичко по силите си. Предай на децата и приятелите ми, че ги обичам“ (в History of the Church, 6:605). По-късно същия ден, въпреки че знае плановете на местните жители да нападнат затвора и да убият затворниците, губернатор Форд напуска Картидж, за да говори на жителите на Наву. Той нарушава обещанието си и не взема със себе си Джозеф и Хайръм. Преди да тръгне, губернатор Форд поставя Картидж Грейс, видимо най-враждебните сред запасните армии, събрани в Картидж, да отговарят за охраната на затвора и разпуска останалата част от запасната армия.

Уведомете учениците, че в горещия и влажен следобед на 27 юни апостолите Джон Тейлър и Уилард Ричърдс са заедно с Джозеф и Хайръм в затвора в Картидж. Лошо предчувствие обзема Пророка и онези, които са с него, докато седят в спалнята на тъмничаря на втория етаж на затвора. Хайръм Смит моли Джон Тейлър да изпее „Беден странник, мъж, познал скръбта“ (вж. Химни, № 21). Ако този химн е включен във вашия сборник с химни, може да поканите учениците да изпеят няколко куплета. Докато пеят, поканете ги да си мислят какво може да е значел този химн за Джозеф и Хайръм в този момент.

Поканете трима ученика да се редуват в четенето на следните обобщения на мъченическата смърт. Помолете ги да си представят тези събития, все едно, че са с Пророка в затвора в Картидж.

Четвърти ученик

Малко след 17:00 часа на 27 юни 1844 г. една тълпа от близо 150-200 души с боядисани лица, за да скрият самоличността си, обграждат затвора. Пазачите оказват лека съпротива, когато няколко члена на тълпата се втурват нагоре по стълбите към стаята, където се намират Пророка и неговите приятели.

Джозеф и останалите затискат вратата, за да попречат на тълпата да я отворят насила. Някой от тълпата стреля през горната част на вратата и улучва Хайръм в лявата част на носа му. Той пада назад, въкликвайки: „Мъртъв съм!“ (в History of the Church, 6:617). Джон Тейлър казва: „Никога няма да забравя силното съчувствие и уважение, изразено по лицето на брат Джозеф, когато той се доближи до Хайръм и надвесвайки се над него, възкликна: „О! Мой бедни, скъпи братко Хайръм!““ (в History of the Church, 7:102).

Пети ученик

По-рано същия ден един посетител връчва на Джозеф револвер. За да защити всички в стаята, Джозеф се втурва към вратата и се хваща за касата на вратата, за да стреля в коридора. Само три от куршумите в патрондаша се изстрелват, наранявайки няколко члена на тълпата. Тогава тълпата вкарва със сила оръжията си през полуотворената врата, а Джон Тейлър се опитва да удари дулата на оръжията им с бастун.

Когато размирицата до вратата нараства, Джон Тейлър се опитва да избяга от стаята през прозореца. Когато се опитва да скочи през прозореца, той е прострелян в бедрото откъм вратата, а също и от някой, който е навън. Той пада на пода и докато се опитва да се пъхне под леглото до прозореца, е тежко ранен от още три изстрела. Междувременно, когато оръжията се вмъкват през вратата, Уилард Ричардс започва да ги удря с бастун.

Шести ученик

Тогава Джозеф Смит решава да се опита да избяга през същия този прозорец, вероятно, за да спаси живота си, а някои считат, за да спаси живота на Уилард Ричардс и Джон Тейлър. Докато Уилард Ричардс продължава да отблъсква тълпата на вратата, Пророкът скача през отворения прозорец. В този момент, той е прострелян от куршуми и отвътре и отвън на затвора. Той пада през прозореца, възкликвайки: „О, Господи, Боже Мой!“ и се приземява долу на земята. Членовете на тълпата, които са в затвора се втурват навън, за да се уверят, че Джозеф е мъртъв. Макар че няма членове на Църквата на път към Картидж, някой извиква: „Мормоните идват!“ и цялата тълпа се разпръсква. (Вж. History of the Church, 6:618. 620-621; вж. също Church History in the Fulness of Times Student Manual, с. 283).

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 135:2. Помолете класа да следят текста и обърнете внимание на описанието на съдбата на Джон Тейлър и Уилард Ричардс. Уведомете учениците, че на Уилард Ричардс само лявото ухо е одраскано от куршум, като това изпълнява пророчество, направено от Джозеф преди повече от година, че „ще дойде време, когато куршумите ще падат като градушка и той ще види приятелите му да падат вдясно и вляво, но той няма да има и една дупка в дрехите си“ (вж. History of the Church, 6:619).

Насочете вниманието на учениците към първото изречение на Учение и Завети 135:1 и задайте следния въпрос:

  • Какво според вас означава изразът „за да запечатаме свидетелството за тази книга и за Книгата на Мормон“? (Може да е добре да обясните, че в този контекст да запечата означава нещо да се установи за постоянно, като свидетелство.)

Посочете израза мъченическата смърт в стих 1 и попитайте:

  • Какво е мъченик? (Човек, който умира като свидетел за истинността на неговите вярвания или кауза. Обяснете, че думата мъченик идва от гръцката дума за свидетел (вж. Ръководство към Писанията, „Мъченик“).)

Помолете учениците да прочетат Учение и Завети 135:7, като потърсят за какво е свидетелство мъченическата смърт на Джозеф и Хайръм Смит.

  • За какво запечатват свидетелствата си Джозеф и Хайръм Смит чрез мъченическата си смърт? (Учениците може да използват други думи, но трябва да открият следната истина: Джозеф и Хайръм Смит запечатват с живота си свидетелството си за истинността на възстановеното Евангелие. Бихте могли да напишете този принцип на дъската.)

Поканете учениците да помислят по следния въпрос и да напишат отговорите си в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията:

  • По какъв начин знанието ви за свидетелствата на Джозеф и Хайръм Смит и тяхната готовност да умрат за истината влияе на вашето свидетелство?

След като сте им предоставили достатъчно време, поканете учениците, които желаят, да споделят отговорите си. Приключете, като споделите свидетелството си за пророка Джозеф Смит.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Отпътуване към Картидж

Ема Смит си припомня своите чувства, когато съпругът й Джозеф пресича река Мисисипи, за да се върне в Наву: „Почувствах се по-зле от всякога“, казва тя, „и от този момент нататък бях в очакване да го убият“ (в Edmund C. Briggs, „A Visit to Nauvoo in 1856“, Journal of History, окт. 1916 г., с. 454). Когато Джозеф напуска дома си, за да отиде в Картидж, рано сутринта в понеделник, на 24 юни 1844 г., той се обръща към Ема и казва: „Ема, можеш ли да обучиш синовете ми да вървят по стъпките на баща си?“ Ема отговаря: „О, Джозеф, ти ще се върнеш“. Джозеф повтаря въпроса още два пъти и Ема всеки път дава същия отговор. (В „Edwin Rushton, Related by his Son“, в Hyrum L. Andrus and Helen Mae Andrus, They Knew the Prophet (1974 г.), с. 171.) По времето на мъченичеството Ема е бременна в четвъртия месец. Тя и Джозеф имат още четири живи деца: Джулия (13 г.), която е осиновена, Джозеф III (11 г.), Фредерик (8 г.) и Алегзандър (6 г.)

Пред Резиденцията Джозеф се обръща към навалицата, която се е струпала в ранното утро. Докато го прави, синовете на Джозеф му дърпат дрехите и плачат: „Татко, татко, не отивай в Картидж. Ще те убият“. Майка му го моли да обещае, че ще се върне. (Dan Jones, „The Martyrdom of Joseph and Hyrum Smith“, ръкопис, 20 ян. 1855 г., Библиотека за църковна история, Солт Лейк Сити). Без да й отговори пряко, Джозеф казва на събралите се светии: „Ако аз не отида там (в Картидж), резултатът ще бъде унищожението на този град и жителите му, а не мога да си представя скъпите ми братя и сестри и техните деца в Наву да изстрадат отново сцените от Мисури; не, по-добре е вашият брат Джозеф да умре за братята и сестрите си, защото аз съм готов да умра за тях. Работата ми е приключена“ (в Dan Jones, „The Martyrdom of Joseph Smith and His Brother, Hyrum!“ trans., Ronald D. Dennis, в Ronald D. Dennis, „The Martyrdom of Joseph Smith and His Brother Hyrum“, BYU Studies, том 24, № 1 (зима 1984 г.), с. 85; вж. също Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователната система на Църквата, 2003 г.), с. 277).

„След като прегръща малките си деца, които се държат за дрехите му и след като се сбогува нежно със съпругата си, която силно обича и която също е в сълзи, и след като казва и последните си утешителни думи към възрастната си и подобна на светица майка, той се обръща към всички събрали се по начин, по който ги увещава да бъдат верни по пътя и в религията, на която ги е учил“ (в Dan Jones, „The Martyrdom of Joseph Smith and His Brother, Hyrum!“, с. 85–86).

Когато Джозеф отпътува към Наву с придружителите си, той се спира на терена с храма, „поглежда към свещеното здание, после към града и отбелязва: „Това е най-прекрасното място с най-добрите хора под небесата; колко малко знаят за изпитанията, които ги очакват“ (History of the Church, 6:554; вж. също Church History in the Fulness of Times Student Manual, с. 277).