Последната част на Учение и Завети 42 е продължение на така наречения от Господ закон на Църквата. Тя включва Господните учения по отношение на смъртта и изцелението. Също така съдържа Господното напътствие към светиите за това как да подхождаме към сериозните грехове и престъпления и как по подходящ начин да се справяме със ситуации, при които са ни обидили или сме обидили.
Господ дава напътствия относно смъртта и изцелението
В едната ръка покажете контейнерче със светено масло за благославяне на болни, а в другата – шишенце с лекарство.
За какво се използват тези неща? На кое от тях следва да разчитаме, ако сме болни?
След като накратко споделят мислите си, поканете един от тях да прочете на глас Учение и Завети 42:43-44. Поканете класа да открият какво е Господното напътствие за това на какво да разчитаме при заболяване. За да помогнете на учениците да разберат тези стихове, може да е полезно да обясните, че билките и умерената храна в стих 43 се отнасят за лечението, което се е предлагало във времето, когато е дадено това откровение.
Помолете един от учениците да прочете на глас следното изказване на старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли. Поканете класа да обърнат внимание как изцелението може да се даде както чрез вяра, така и чрез медицинско лечение.
Изображение
Старейшина Далин Х. Оукс
„Светиите от последните дни вярват в прилагането на възможно най-доброто научно знание и техники. Ние използваме добро хранене, физически упражнения и други действия, за да запазим своето здраве и търсим помощта на здравни специалисти, като лекари и хирурзи, за да го възстановим.
Прибягването към медицинската наука не противоречи на нашите молитви с вяра, нито на нашето упование в свещеническите благословии. …
Разбира се, ние не чакаме всички останали възможности да бъдат изчерпани, за да се помолим с вяра или да дадем свещеническа благословия за изцеление. При спешни случаи молитвите и благословиите са на първо място. Най-често едновременно прилагаме всички методи“ („Изцеляване на болните“,Лиахона, май 2010 г., с. 47).
Защо според вас е важно да използваме молитва и свещенически благословии, както и медицинско лечение за изцеляване на болест?
Според стих 44, дали всеки болен човек, който получи свещеническа благословия, ще бъде изцелен?
Кажете на учениците, че Господ обяснява защо някои хора, които получат свещенически благословии, може да не оздравеят. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 42:48. Поканете класа да следят текста и да търсят принципи, които определят дали някой ще бъде изцелен в резултат на свещеническа благословия.
Според стих 48, кой е основният фактор, който определя резултата на една свещеническа благословия? (Докато учениците отговарят, бихте могли да обясните, че изразът „не е определен за смърт“ се отнася до факта, че ще настъпи смърт или изцеление, според Господното време, мъдрост и воля.)
Защо не всеки, който има вяра в Исус Христос, ще бъде изцелен?
Защо е важно да имаме вяра в Господната воля и време за всеки от нас?
Поканете учениците да открият принцип в Учение и Завети 42:48 за изцеляването на нашите болести. Отговорите на учениците трябва да отразяват следния принцип: Ако имаме вяра в Исус Христос, можем да бъдем изцелени според Неговата воля. Бихте могли да предложите на учениците да отбележат думи или изрази в стих 48, които учат на този принцип.
За да помогнете на учениците да разберат, че нашата вяра трябва да бъде съсредоточена в Исус Христос, а не върху определени резултати, които желаем, поканете ученик да прочете следното изказване на старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на Дванадесетте апостоли. Поканете класа да потърсят защо е важно нашата вяра да бъде съсредоточена в Исус Христос.
Изображение
Старейшина Далин Х. Оукс
Като чеда на Бог, познаващи Неговата голяма любов и неограничено знание за това, което ще е най-добро за нашето вечно добруване, ние се уповаваме в Него. Първият принцип на Евангелието е вяра в Господ Исус Христос, а вярата е упование. Почувствах това упование по време на речта на мой братовчед, произнесена на погребението на девойка, която почина от сериозно заболяване. Той каза следните думи, думи, които първо ме учудиха, след което ме поучиха: „Знам, че е волята на Господ тя да умре. За нея се грижеха добри лекари и специалисти. Бяха ѝ дадени свещенически благословии. Името ѝ бе включено в молитвения списък в храма. За нея се казаха стотици молитви за възстановяване на нейното здраве. И знам, че в това семейство има достатъчно вяра тя да е била изцелена, освен ако не беше волята Господна тя да бъде прибрана у дома в този момент“. Почувствах същото това упование в думите на бащата на друго избрано момиче, което почина от рак. Той заяви: „Вярата на нашето семейство в Исус Христос не зависи от хода на събитията“. Тези учения са истинни. Ние правим всичко по силите си за изцелението на наш обичан човек, след което се уповаваме на Господ за резултата“ („Изцеляване на болните“, с. 50).
В какъв смисъл цитираните от старейшина Оукс хора говорят за вярата в Исус Христос?
Понякога е нужна по-голяма вяра да видим обичан от нас човек да умре или да премине през продължително заболяване, отколкото да видим как оживява или е изцелен. Защо мислите, че това е така?
Защо според вас е важно да упражняваме вяра в Исус Христос дори когато не получаваме желания от нас резултат?
Попитайте учениците дали познават хора, които са починали, въпреки надлежните медицински грижи и търсене на изцеление чрез молитва и свещенически благословии. (Бъдете особено внимателни към чувствата на тези, които може да са преживели такава ситуация.) Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 42:45-47. Поканете класа да следят текста, като търсят думи и изрази, които бих дали утеха на някой, който е преживял смъртта на обичан човек.
В стих 45 се казва, че е естествено да скърбим от загубата на хора, които обичаме. Кое учение в стих 46 може да даде утеха на някой, който скърби за смъртта на обичан човек? (Учениците могат да използват различни думи, но те трябва да разпознават следното учение: Смъртта е сладка за онези, които умрат в Господ.)
Какво според вас означава човек да умре в Господ?
Какво според вас означава, че смъртта е „сладка“ за онези, които умрат в Господ? (Може да е необходимо да обясните, че макар един верен човек, който умира, да страда от физическа болка, това обещание се отнася за мира и покоя, които ще чувства в света на духовете.)
Поканете учениците да се замислят дали живеят живота си по начин, който би направил смъртта им „сладка“ за тях, ако се случеше днес. (Бихте могли да поканите учениците да запишат тези мисли в техните тетрадки за работа в клас или дневници за изучаване на Писанията.)
Господ обещава да разкрие допълнителни Писания и знание на хората, които поискат
Обобщете Учение и Завети 42:56-58, като обясните, че тези стихове се отнасят за Превода на Джозеф Смит на Библията. Господ казва на светиите, че за Превода на Джозеф Смит трябва да се каже на всички хора. Обобщете Учение и Завети 42:59-69, като обясните, че тези стихове съдържат Господните напътствия към Джозеф Смит и други църковни ръководители за това кога и на кого следва да проповядват Евангелието. Господ ги увещава да живеят според дадените им закони и им обяснява, че ще получат допълнително напътствие, което да им помогне да установяват Църквата и да подготвят светиите да живеят в бъдещия Нов Ерусалим. Също така, Господ ги учи как могат да продължат да получават божествено откровение. Обобщете Учение и Завети 42:70-73, като обясните, че, според закона за посвещаването, на хората, отдаващи пълновременна или непълновременна служба в Църквата, се предлага финансова подкрепа.
Поканете учениците да прочетат наум Учение и Завети 42:61, 68, като потърсят принципи за получаване на откровение. Отговорите на учениците може да включват следното:
Ако искаме, Господ ще ни дава знание, което ще ни носи мир, радост и вечен живот.
Ако искаме мъдрост, Господ ще ни я дава изобилно.
Какви са благословиите от усърдното търсене на откровение от Господ?
Споделете свидетелството си, че нашите църковни ръководители ни водят според принципа на продължаващото откровение.
Свещеническите ръководители получават напътствие в подхода си към членовете, които извършат сериозни грехове
Обяснете, че в Учение и Завети 42:74-87, Господ излага някои закони на църковните дисциплинарни действия. Той дава конкретно напътствие на свещеническите ръководители как да служат на извършилите сериозни грехове, като сексуални грехове, кражба, лъжа или „каквото и да е беззаконие“ (У. и З. 42:87).
Господ напътства светиите как да се справят с личните обиди
Виждали ли сте някой да се обижда от думите или действията на друг човек? Чувствали ли сте се засегнати или обидени от думите или действията на друг човек?
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 42:88-89. Поканете класа да следят текста, като търсят Господните напътствия какво да правим, когато някой ни обиди.
Какво следва да правим, когато някой ни обиди? (Да се помирим с него или нея насаме. Може да обясните, че да се помиря означава да изгладя различията и да възстановя хармонията.)
Защо според вас този подход може да е полезен?
Напишете следните недовършени твърдения от едната страна на дъската:
Нанесените насаме обиди следва да се …
Нанесените публично обиди следва да се …
От другата страна на дъската, напишете завършека на всяко от горните изречения:
… решават публично.
… решават насаме.
Поканете учениците да прочетат наум Учение и Завети 42:90-93 и ги помолете да комбинират всяко от изреченията с правилния край. (Нанесените насаме обиди следва да се решават насаме. (Нанесените публично обиди следва да се решават публично.)
Защо може да не е правилно нанесените насаме обиди да се решават публично?
Защо понякога може да е мъдро нанесените публично обиди да се решават публично?
Поканете учениците да помислят за ситуации, които показват както правилното, така и неправилното приложение на тези истини. Поканете няколко ученика да споделят идеите си. (Докато учениците споделят, наблегнете, че решаването на конфликтите с обиждане по Господния начин включва покаяние и опрощение.)
Как според вас правилният подход към обидите може да благослови едно семейство? А район или клон? Или група съученици?
Бихте могли да обърнете внимание, че е нужна смелост от наша страна да се обърнем към човек, който ни е обидил. Поканете учениците да се молят за помощ от Небесния Отец, когато по подходящ начин се стремят да изглаждат своите различия с околните.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Президент Джозеф Фийлдинг Смит обяснява какво означава, че смъртта е сладка за хората, които умират в Господ:
Изображение
Президент Джозеф Фийлдинг Смит
„За някои членове на Църквата е било трудно да приемат словата, че хората, които умират в Господ, не ще вкусят от смъртта. Те са виждали как добри и верни мъже и жени страдат дни и месеци преди да бъдат взети. Но Господ не казва, че те няма да изпитват телесна болка, а че ще бъдат освободени от душевното терзание и страдание на нечестивите, и въпреки телесните си страдания, смъртта за тях ще бъде сладка в това, че осъзнават своето достойнство пред Господ“ (Church History and Modern Revelation, 2 тома, 1953 г., 1:186). (Вж. също Doctrine and Covenants Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2001 г., с. 85.)
Президент Джозеф Фийлдинг Смит казва: „Никой праведен човек не си отива преди да му дойде времето“ (в „Funeral Services for Elder Richard L. Evans“, Ensign, дек. 1971 г., с. 10).
Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява, че точно както имаме нужда от вяра да бъдем изцелени, имаме нужда от вяра да приемем Господната воля да не бъдем изцелени:
Изображение
Старейшина Дейвид А. Беднар
„(Има един) принцип, който е приложим при всеки отдаден ученик: силната вяра в Спасителя е покорно да приемем Неговата воля и Неговото разписание в живота ни – дори и ако резултатът не е този, за който сме се надявали или искали. …
„Праведността и вярата определено спомагат за преместването на планини – ако местенето на планини изпълнява Божиите цели и е в съгласие с Неговата воля. Праведността и вярата определено спомагат за изцеляването на болните, глухите или сакатите – ако такова изцеляване изпълнява Божиите цели и е в съгласие с Неговата воля. Затова дори и с много силна вяра много планини няма да бъдат преместени. И не всички болни и сакати ще бъдат изцелени. Ако противопоставянето бе намалено, ако всички болести бяха премахнати, тогава основните цели на плана на Отца щяха да бъдат осуетени.
Много от уроците, които трябва да научим в този живот, може да се научат само чрез събитията, които преживяваме и понякога изстрадваме. И Бог очаква и ни се доверява да се изправим пред временните трудности в смъртността с Неговата помощ, за да може да научим това, което трябва да научим, и накрая да станем това, което трябва да станем във вечността“ („За да не се отдръпнем (У. и З. 19:18)“ (послание на ОСЦ за пълнолетни младежи, 3 март 2013 г., LDS.org). (Вж. също Doctrine and Covenants Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2001 г., с. 85-86.)
В тези стихове става дума за това как епископът и неговите съветници следва да получат „справедливо възнаграждение“ за своята служба. В наши дни това се отнася за висшите ръководители, президенти на мисия и президенти на храм, които трябва да оставят настрана своите професии и да служат пълновременно в Църквата. Те получават скромни суми, достатъчни да покриват житейските си разходи и тези на техните семейства по време на своята служба.