Джозеф Смит получава откровението, записано в Учение и Завети 18 за себе си, Оливър Каудъри и Дейвид Уитмър, през юни 1829 г., скоро след като Петър, Яков и Иоан дават Мелхиседековото свещеничество на Джозеф Смит и Оливър Каудъри. В началото на откровението Господ учи Оливър Каудъри относно изграждането на Църквата. След това призовава Оливър Каудъри и Дейвид Уитмър да проповядват покаяние.
Преди урока нарисувайте съпътстващата рисунка на дъската.
Изображение
схема на църковна сграда
Може да прочетете тази или подобна информация относно земетресение, което може да се е случило наскоро или близо до мястото, където живеете:
На 17 октомври 1989 г. в 17:04 часа земетресение със сила 6,9 по скалата на Рихтер ударило района на Сан Франциско, Калифорния в Съединените Щати. Хиляди сгради били повредени или унищожени. Основите на много сгради се напукали, поради което сградите били обявени за опасни.
Какво би ви притеснявало относно живеенето в къща със слаби основи?
Обяснете, че в Учение и Завети 18 е записано Господното откровение към Джозеф Смит и Оливър Каудъри относно това как да изградят Неговата Църква на стабилна основа. В началото на това откровение Господ споменава нещата, които Оливър Каудъри е написал, т.е. частта от текста на Книгата на Мормон, която Оливър е записал, докато е действал като писар за пророка Джозеф Смит. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 18:1-4. Помолете останалите да потърсят как нещата, написани в Книгата на Мормон, биха помогнали за изграждането на Църквата.
Какво казва Господ, че се съдържа в Книгата на Мормон? По какъв начин ученията на Книгата на Мормон помагат за изграждането на Църквата?
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 18:5. Помолете учениците да посочат какво обещава Спасителят, ако изградим Църквата Му на основата на Неговото Евангелие.
Според стих 5, върху какво трябва да е построена истинната Църква? (Отговорите на учениците трябва да отразяват следното учение: Истинната Църква е изградена въз основа на Исус Христос и Неговото Евангелие.)
Какво ни обещава Господ, ако изграждаме Неговата Църква върху основата на Неговото Евангелие?
Господ призовава Оливър Каудъри и Дейвид Уитмър да проповядват покаяние
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 18:6. Поканете класа да следят текста, като търсят как Господ описва света, в който живеем. След като учениците споделят това, което са открили, ги поканете да прочетат Учение и Завети 18:9, за да научат какво заповядва Господ в отговор на нарастващото нечестие в света.
Какъв е отговорът на Господ относно нарастващото зло в света? (Той призовава служители, които да проповядват покаяние.)
Обърнете внимание, че Господ призовава Оливър Каудъри и Дейвид Уитмър да проповядват покаяние, точно както е призовал апостол Павел. Въпреки че Оливър и Дейвид не са призовани за членове на Кворума на дванадесетте апостоли, те изиграват роля в организирането на този кворум в последните дни. Обяснете, че учениците ще научат повече за ролите на Оливър Каудъри и Дейвид Уитмър в следващия урок.
За да помогнете на учениците да се подготвят да изучават Господните учения относно ценността на душите, покажете няколко предмета, които според вас са ценни за учениците ви. Попитайте ги колко биха платили за всеки един от тях. Обяснете, че един от начините да преценим ценността на нещо е да открием колко са склонни хората да платят за него. Някой може да твърди, че определен предмет струва определена сума, но тази цена е точна, само ако и друг човек желае да плати тази сума за този предмет.
Прочетете Учение и Завети 18:10 на глас. Помолете учениците да използват този стих, за да обяснят ценността си в Божиите очи. Учениците може да предложат различни принципи, но подчертайте, че ценността на душите е огромна в Божиите очи.
Защо според вас сте толкова ценни за Бог?
Помолете учениците да прочетат на глас следното изявление на президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото Президентство:
Изображение
Президент Дитер Ф. Ухтдорф
Бог вижда, че вие не сте само смъртно същество на една малка планета, което живее кратко — Той гледа на вас като на Свое дете. Той ви вижда като съществото, което сте способни и предназначени да станете. Той желае вие да знаете, че сте от значение за Него“ („Вие сте от значение за Него“,Лиахона, ноем. 2011 г., с. 22).
Напомнете на учениците за дейността, в която показахте, че ценността на един предмет зависи от това колко желаят другите да заплатят за него. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 18:11-12. Помолете учениците да следят текста и да посочат какво пожела Спасителят да заплати за нас.
Каква цена заплати Спасителят за душите ни? (Може да напомните на учениците, че в тези стихове изразът „всички човеци“ се отнася за всички хора.)
Как можем да изразим благодарност за жертвата, която Спасителят направи за нас? (Въпреки че различни отговори може да са верни, подчертайте, че един от най-добрите начини да покажем благодарността си е чрез покаяние.)
Напишете следното изречение на дъската: Ценността ми е толкова голяма, че Исус Христос страда и умря, за да мога да се покая.
Може да предложите на учениците да запишат този принцип в Писанията си, в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията.
По какъв начин тази истина влияе на начина, по който гледате на себе си?
По какъв начин тази истина влияе на начина, по който се отнасяте с другите хора?
Свидетелствайте за любовта на Спасителя и желанието Му да умре за всеки от нас.
Защо според вас Господ изпитва велика радост, когато се покайваме?
Ако някой повярва, че ценността на душите е велика в Божиите очи, до какво би ги довело това вярване? (Отговорите може да включат следното: да се отнасят към другите с уважение, да служат на другите или да се подготвят да отслужат мисия.)
Помолете учениците да прочетат Учение и Завети 18:14 наум, за да научат за какво призовава Господ Оливър Каудъри и Дейвид Уитмър.
Какво според вас означава „да възвестявате покаяние“?
За да помогнете на учениците по-добре да разберат този израз, прочетете следното изказване на старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли: „Възвестяването на покаяние просто означава да помагаме на хората да се завърнат при Бог“ („Preparing for Your Spiritual Destiny“ (реч по време на вечер край огнището към ОСЦ, 10 ян. 2010 г.), с. 7, speeches.byu.edu).
Кои са някои от начините, по които можем да помогнем на другите да се покаят?
Помолете учениците да прочетат Учение и Завети 18:15-16, за да научат какво изпитват хората, когато помогнат на някой да дойде при Исус Христос.
Какви други благословии са дадени на онези, които помагат на другите да дойдат при Исус Христос? (Докато учениците отговарят, може да напишете на дъската следния принцип: Ако помагаме на другите да се покаят и дойдат при Господ, ще изпитаме радост с тях в Божието царство.)
Защо според вас ще чувствате радост, ако доведете други при Исус Христос?
Помолете учениците да споделят преживяване, в което те или някой познат, са изпитали радост, защото са помогнали на някой да се доближи до Господ. Вие също може да споделите лично преживяване.
Помолете учениците да напишат едно нещо, което могат да направят, за да помогнат в делото по спасението на души. Помолете ги да си помислят за конкретни хора, на които могат да помогнат.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Учение и завети 18:5 гласи, че Господната църква ще бъде изградена „върху основата на Евангелието Ми и канарата Ми“. Ръководство към Писанията дава следното определение за канара: „в преносен смисъл, означава Исус Христос и Неговото Евангелие, които са здрава основа и подкрепа“ (У. и З. 11:24); 33:12-13). Канара може също да се отнася за откровение, чрез което Бог разкрива Евангелието Си на човека (Мат. 16:15-18)“ (Ръководство към Писанията, „Канара“, scriptures.lds.org).
Президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство учи:
Изображение
Президент Дитер Ф. Ухтдорф
„Всеки човек, който срещаме, е много важна личност за нашия Небесен Отец. Веднъж разбрали това, ние можем да започнем да разбираме как следва да се отнасяме към нашите близки.
Една жена, подложена на многогодишни изпитания и скръб, казала през сълзи: „Осъзнах, че приличам на стара банкнота от 20 долара — смачкана, прокъсана, мръсна, протрита и надраскана. Но въпреки всичко, аз съм банкнота от 20 долара. Имам стойност. Макар да не изглеждам добре, и въпреки че съм овехтяла и многократно използвана, моята стойност е 20 долара“ („Вие сте Моите ръце“,Лиахона, май 2010 г., с. 69).
Следните истории илюстрират усилията на президент Томас С. Монсън да довежда души при Спасителя:
Изображение
Президент Томас С. Монсън
„Отговорностите ми на епископ бяха много и най-различни и аз се опитвах по най-добрия ми възможен начин да изпълня всичко, което се изискваше от мен. Тогава САЩ се бяха включили в(ъв)… война. Тъй като много наши членове служеха в армията, от централата на Църквата на всички епископи бе дадена задачата да осигурят за всеки военнослужещ абонамент за Church News и Improvement Era, тогавашното църковно списание. Също така всеки епископ бе помолен да пише лични, ежемесечни писма на всеки военнослужещ от неговия район. В нашия район имахме 23-ма войника на служба. С известно усилие, свещеническите кворуми осигуриха средствата за абонаментите. Захванах се със задачата, именно дълга, да пиша 23 лични писма всеки месец. След всичките тези години все още пазя екземпляри на много от тези писма и получените отговори. Обикновено очите ми се пълнят със сълзи, когато отново прочитам тези писма. Радост е за мен да си припомня обещанието на един войник да живее според Евангелието, решението на един моряк да опази вярата в своето семейство.
Една вечер подадох на една сестра от района пакета от 23 писма за дадения месец. Нейната задача бе да ги изпраща по пощата и да поддържа непрекъснато променящия се списък с адресите. Тя погледна един плик и с усмивка попита: „Епископе, никога ли не се обезсърчавате? Още едно писмо до брат Брайсън. Това е 17-то писмо, което му изпращате, без да получите отговор“.
Аз отвърнах: „Е, може би този месец ще получим отговор“. И както се оказа, това стана точно този месец. За първи път той отговори на моето писмо. Неговият отговор заслужава да бъде запазен, той е съкровище. Той служеше на далечен бряг, изолиран, обзет от носталгия, сам. И пишеше: „Скъпи епископе, не ставам много за писане на писма“. (Точно това ми беше наум да му напиша няколко месеца по-рано.) Писмото продължаваше, „Благодаря Ви за Church News и списанията, но най-вече Ви благодаря за личните писма. Обърнах нова страница в живота си. Ръкоположиха ме за Ааронов свещеник. Сърцето ми е пълно с радост. Сега съм щастлив човек“.
Брат Брайсън не бе тъй щастлив, както неговият епископ. Така научих практическото приложение на поговорката: „Ти дълга си изпълни, а другото на Господ остави“. (Хенри Уодсуърт Лонгфелоу, „The Legend Beautiful“ в The Complete Poetical Works of Longfellow, 1893 г., с. 258).
Няколко години по-късно, когато бях на посещение в кол Солт Лейк Котънууд, чийто президент бе Джеймз Е. Фауст, аз разказах тази случка в усилието си да насърча хората да обръщат повече внимание на нашите военнослужещи. След събранието един симпатичен млад мъж дойде при мен. Той ми стисна ръката и попита: „Епископ Монсън, помните ли ме?“
Изведнъж осъзнах кой бе той. „Брат Брайсън!“, възкликнах аз. „Как сте? Какво е призованието Ви в Църквата?“
С топлота и явна гордост, той отвърна: „Добре съм. Служа в президентството на моя кворум на старейшините. Благодаря Ви отново за вашата загриженост за мен и личните писма, които ми изпратихте. Ценя ги много“.
„Когато служих като епископ, забелязах една неделна сутрин, че един от свещениците ни липсва от събранието на свещеничеството. Оставих кворума в ръцете на съветника и посетих дома на Ричард. Майка му каза, че работи в автосервиза Уест Темпъл.
Отидох с колата си до гаража, търсейки Ричард и търсих навсякъде, но не можех да го намеря. Изведнъж получих вдъхновението да погледна долу в един старомоден канал за смяна на масло, намиращ се отстрани на станцията. През мрака виждах две блестящи очи. Тогава чух Ричард да казва: „Намери ме, епископе! Ще дойда“. След това, той рядко пропускаше събрание на свещеничеството.
Семейството се премести в съседен кол. Измина време и получих телефонно обаждане, в което ме уведомиха, че Ричард е призован да служи на мисия в Мексико и аз съм поканен от семейството му да говоря на изпращането му. На събранието, когато Ричард говори, той спомена, че повратната точка за решението му да отслужи мисия дошла една неделна сутрин — не в сградата за събрания, а докато гледал из дълбините на мрачния канал за смяна на масло и видял протегнатата ръка на своя президент на кворума.
През годините Ричард поддържаше връзка с мен, разказвайки ми за свидетелството си, семейството си и вярната си служба в Църквата, включително призованието си като епископ“ („They Will Come“, Ensign, май 1997 г., с. 46).