След като светиите са изгонени от Мисури, те превръщат блатист район край река Мисисипи в град Наву, което означава „красиво място“. Наву, Илинойс, е централа на Църквата от 1839 до 1846 г. Там е организирано Обществото за взаимопомощ и оттам мисионерската работа продължава да се разраства по света.
Забележка: Този урок предоставя възможност на двама ученика да преподават. Изберете двама ученика няколко дни преди урока и им дайте копия на съответните откъси, за да имат време да се подготвят.
Напомнете на учениците, че светиите са изгонени от Мисури през зимата на 1838-1839 г., докато Джозеф Смит е затворен в затвора Либърти.
Как според вас светиите може да са се чувствали, докато са били изгонвани от Мисури? (Светиите са се питали къде да отидат.)
Обяснете, че след изгонването на светиите от Мисури, те намират подслон в Куинси, Илинойс, и други малки общности. Поканете учениците да открият Куинси на карта 6 („Преместване на Църквата на запад“) в раздела с карти в Писанията им. На 15 април 1839 г. на Джозеф Смит и сподвижниците му се казва, че ще бъдат преместени в друг затвор. Пътувайки към новия затвор, техните пазачи им позволяват да избягат, отбелязвайки, че е несправедливо те да бъдат държани повече. Около седмица по-късно, Джозеф Смит се събира със своето семейство в Куинси. Под ръководството на Джозеф Смит, Църквата закупува земя от двете страни на река Мисисипи на север от Куинси. Западната страна на реката е в територията Айова, а източната в щата Илинойс. Светиите основават новата централа на Църквата в Илинойс на място, наречено Комърс, което те преименуват в Наву.
Поканете първия ученик, който ще преподава, да излезе отпред и накратко да разкаже на класа за основаването на Наву.
Ученик 1: Светиите превръщат Комърс, Илинойс, в Наву, което означава „красиво място“
Напишете следния въпрос на дъската: Кои обстоятелства във вашия живот в момента са трудни или неприятни? Дайте време на учениците да помислят по този въпрос.
Поканете учениците да потърсят начини да се справят с трудни или неприятни обстоятелства, докато учат за светиите, които основават Наву.
Обяснете, че светиите променят името на малко селище, наречено Комърс, на Наву, което на еврейски означава „красиво място“.
Поканете един ученик да прочете какво представлява този район, когато светиите първоначално пристигат през 1839 г. Поканете класа да слушат и да се замислят каква трябва да е била тяхната реакция, когато пристигат.
Когато светиите пристигат на мястото, което ще нарекат Наву, голяма част от него е блато, което гъмжи от комари. Комарите пренасят болест, наречена малария, която предизвиква тежка треска и може да предизвика смърт. Голяма част от светиите се заразяват и разболяват. Някои от тях боледуват толкова тежко, че едва успяват да се придвижват, за да си помагат едни на други, а някои умират. (Вж. Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователна система на Църквата, 2003 г.), с. 217-218.)
Бихте ли нарекли този район „красиво място“? Защо според вас Пророкът Джозеф Смит избира да нарече този блатист район „красиво място“?
Поканете един ученик да прочете следващите абзаци, които обясняват как светиите реагират на трудностите, които откриват в новия си дом.
Джозеф Смит също се заразява с малария, но след няколко дни боледуване, на 22 юли 1839 г. той става и е изпълнен със Светия Дух. Той благославя много от болните край неговия дом. При един от случаите, Джозеф се доближава до палатката на Хенри Г. Шерууд, член на Църквата, който е на смъртно легло. Когато Пророкът му заповядва да стане и да излезе от палатката, брат Шерууд се подчинява и е изцелен.
Джозеф пресича до другия бряг на реката в Айова и продължава да благославя болните. Докато Джозеф се подготвя да се върне в Илинойс, един мъж, който не е член на Църквата, пита Пророка дали може да отиде с него на около три километра и да благослови двете му бебета близнаци. „Джозеф казва, че не може да отиде, но дава на Уилфърд Уудръф червена копринена кърпа и му казва да ги благослови, обещавайки, че когато избърше лицата им с нея, те ще бъдат изцелени“ (Church History in the Fulness of Times, с. 219). Уилфърд следва тези напътствия и децата са изцелени. Уилфърд нарича този ден „ден на Божията сила“ (Wilford Woodruff Journals, 22 юли 1839 г., цитирано в Church History in the Fulness of Times, с. 218).
Въпреки вярата и проявената през този ден сила, светиите продължават да боледуват през следващите няколко месеца. Те продължават да се грижат едни за други и с усилие изграждат новия си дом. Те копаят канали, с които отводняват блатата към реката, като така земята става обработваема и комарите намаляват. С времето те изграждат къщи и други сгради, включително храма Наву, който е смятан за една от най-красивите сгради в страната.
Как този „ден на Божията сила“, 22 юли 1839 г., ви помага да имате по-голяма вяра в Господ?
Как светиите правят Наву едно красиво място?
Какво можем да научим от примера им?
След като учениците обсъдят примера на светиите за усилена работа в Наву, задайте следния въпрос:
Какво може да се случи, когато се стремим да подобряваме обстоятелствата около нас?
Докато учениците отговарят, запишете следния принцип на дъската: Когато се стремим да подобряваме обстоятелствата около нас, ние също така подобряваме себе си. Поканете учениците да споделят преживявания, които илюстрират този принцип. Вие също може да споделите преживяване и да свидетелствате за този принцип. Поканете класа днес да потърсят възможност да подобрят обстоятелствата около тях.
Ученик 2: Основано е Обществото за взаимопомощ
Забележка: Преди часа поканете сестра от Обществото за взаимопомощ (ваша роднина или позната) да разкаже за начина, по който Обществото за взаимопомощ й е дало възможности да участва в Господното дело и е благословило живота й. Бихте могли да запишете това, което научите от нея.
Нека учениците помислят за жени в Писанията, на които се възхищават. Поканете ги да разкажат на свой съученик за тази жена и защо й се възхищават. След като им дадете време за обсъждане, обяснете, че жените в Наву придават голяма сила в придвижването на Господното дело напред.
Обяснете, че през 1842 г. група жени в Наву се събират, за да обсъдят начини, по които да помагат при строежа на храма Наву. Те организират общество и пишат устав, който да ръководи работата му. Представят устава на Пророка Джозеф Смит, който казва, че „това е най-добрият устав, който някога е виждал“. Но след това им казва, че „Господ има за тях нещо по-добро от писан устав“. Той ги кани да се срещнат с него през следващата седмица, когато ще „организир(а) жените под ръководството на свещеничеството и по негов образец“ (Sarah M. Kimball, „Auto-biography“, Woman’s Exponent, 1 септ. 1883 г., с. 51; цитирано в Daughters in My Kingdom: The History and Work of Relief Society, 2011 г., с. 12). Така се организира Обществото за взаимопомощ.
Ема Смит е призована да бъде първата обща президентка на Обществото за взаимопомощ. Илайза Р. Сноу, секретар на Обществото на взаимопомощ в Наву и по-късно втора негова обща президентка, казва: „Въпреки че името (на Обществото за взаимопомощ) да е съвременно, тази институция има древен произход. (Пророкът Джозеф Смит) ни каза, че в древната Църква съществувала същата организация“ („Female Relief Society“, Deseret News, 22 апр. 1868 г., с. 1; вж. също Daughters in My Kingdom,с. 7).
Какво можем да научим за Обществото за взаимопомощ от изказването на Илайза Р. Сноу? (Докато учениците отговарят, напишете следната истина на дъската: Обществото за взаимопомощ е вдъхновена част от Възстановяването на Църквата на Исус Христос.)
Защо според вас е важно за нас да разбираме тази истина?
Поканете един ученик да прочете следния текст за целите на Обществото за взаимопомощ:
„Обществото за взаимопомощ е създадено, за да помага на дъщерите Божии да се подготвят за благословиите на вечния живот. Целите на Обществото за взаимопомощ са да се увеличават вярата и личната праведност, да се укрепват семействата и домовете и да се осигурява помощ, като се издирват нуждаещите се и им се помага“ (Daughters in My Kingdom, с. xi).
Разкажете на класа за вашия разговор със сестра от Обществото за взаимопомощ, като включите и своите мисли за наученото. Приключете, като свидетелствате за принципа, който сте записали на дъската.
Мисионерската работа се разраства по света
Благодарете на учениците, които са преподавали. За да подготвите класа да научи за растежа на Църквата през периода Наву, задайте следните въпроси:
Кои неща могат да изгасят огън?
Кои неща могат да разпалят огън?
Джозеф Смит сравнява Божието дело с огън. Според вас преследванията, от които страдат светиите в Мисури, дали са като вода, която започва да изгася Божието дело, или като гориво, което го кара да се разраства? Защо?
Поканете един ученик да прочете на глас следните думи на Пророка Джозеф Смит, които той пише до Джон Уентуърт, редактор на вестник, , на 1 март 1842 г.:
Изображение
Пророкът Джозеф Смит
„Гонението не спря напредъка на истината, а само добави масло в пламъка, тя се разпространява с нарастваща бързина. …
… Знамето на истината е издигнато; ничия нечестива ръка не може да спре напредъка на делото; гоненията може да се усилват, тълпите може да се обединяват, може да се събират армии, клевети може да (ни) позорят, но Божията истина ще върви напред смело, величаво и независимо, докато проникне на всеки континент, посети всяка област, премине през всяка страна и прозвучи във всяко ухо, докато целите на Бог бъдат постигнати и великият Иехова каже, че делото е свършено“ (в History of the Church, том 4, с. 540).
Какво научаваме от това изказване? (Учениците може да посочат различни истини, но вие обърнете внимание на следната: Нищо не може да спре разрастването на Божието дело по земята. Напишете тази истина на дъската.)
Обяснете, че когато Джозеф Смит пише това пророчество, Господ е започнал да призовава мисионери да проповядват Евангелието в различни страни. В резултат на това се кръщават хиляди хора – основно от Великобритания. Новите членове придават значителна сила на Църквата и много от тях пътуват, за да се присъединят към светиите в Наву.
За да илюстрирате истината на дъската, поканете четирима доброволци да участват в отиграване на преживяване на Уилфърд Уудръф, докато проповядва Евангелието в Хиърфордшир, Англия, през 1840 г. На доброволците определете следните роли: Уилфърд Уудръф, свещеник, началник на полицията, разказвач. Раздайте на всеки от доброволците копие на следния сценарий, който да използват при сценката:
Уилфърд Уудръф (говори на себе си):Леле! Това е втората проповед за днес. След събранието тази вечер, предполагам, че почти хиляда души ще са чули Господното послание днес.
Свещеник (застанал в другия край на стаята, говори с началника на полицията):Началник, този мормонски проповедник трябва да бъде спрян. Само петнадесет човека дойдоха днес на моята проповед. Петнадесет! Предполагам останалите са отишли на една от неговите проповеди. Не мога да позволя моята енория да изчезва, докато публиката на този мормон расте. Искам да го арестувате и да го спрете.
Началник на полицията:Ще направя каквото мога.
Разказвач:Когато старейшина Уудръф се изправя да говори на събранието същата вечер, началникът влиза през вратата.
Началник (обръща се към Уилфърд Уудръф):Извинете, сър. Аз съм началник на полицията и съм изпратен от енорийския свещеник със заповед да ви арестувам.
Уилфърд Уудръф:За какво престъпление?
Началник:За проповядване на хората.
Уилфърд Уудръф:Уверявам ви, че имам правото да проповядвам на хората точно толкова, колкото го има този свещеник. Бихте ли седнали и ще обсъдим въпроса след това събрание, сега трябва да започвам. … (с мимики говори на класа)
Разказвач:Началникът сяда на мястото на старейшина Уудръф и изслушва неговата проповед, която трае повече от час. Уилфърд Уудръф казва за това изживяване:
Уилфърд Уудръф:Силата Божия слезе върху ми, Духът изпълни къщата и хората бяха убедени.
Разказвач:На края на събранието, старейшина Уудръф отправя покана за кръщение.
Уилфърд Уудръф:Каня всички желаещи да получат опрощение за греховете си и да се присъединят към Господната възстановена Църква, като днес влязат във водите на кръщението.
Началник: (става от стола и се обръща към Уилфърд Уудръф):Г-н Уудръф, желая да се кръстя.
Разказвач:През този ден се кръщават началника на полицията, заедно с четирима проповедници и още двама души. Началникът на полицията се връща при свещеника и му обяснява положението.
Началник (говори със свещеника):Ако желаете г-н Уудръф да бъде арестуван, ще трябва сам да го направите, защото го чух да проповядва единствената истинна проповед, която някога съм слушал през живота си.
Разказвач:Свещеникът изпраща двама чиновници на едно от събранията, за да разбере какво проповядва старейшина Уудръф. Те също се убеждават в истинността на посланието на старейшина Уудръф и са кръстени. Свещеникът не праща други хора на проповедите на старейшина Уудръф.
(Адаптирано от Уилфърд Уудръф, Leaves from My Journal, 1881 г., с. 80–81.)
След като сценката приключи, задайте на класа следните въпроси:
Как преживяването на старейшина Уудръф илюстрира принципа, че нищо няма да спре разрастването на Божието дело?
Как пророчеството на Джозеф Смит за разрастването на Божието дело се изпълнява днес? Как се чувствате, когато участвате в това дело?
Какво можете да правите, за да помагате на Божието дело да се разраства сред всички хора? (Бихте могли да поканите учениците да отговорят на този въпрос в техните тетрадки за работа в клас или дневници за изучаване на Писанията.)
Обяснете, че през следващите уроци учениците ще научат повече за важните събития и дадените принципи, докато централата на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е в Наву от 1839 до 1846 г. Свидетелствайте за обсъдените днес принципи и поканете учениците да действат според наученото.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Светиите напускат Мисури
„Месеците след предаването на Фар Уест (Мисури) са истинско изпитание за ръководителите на Църквата. Цялото Първо президентство – Джозеф Смит, Сидни Ригдън и Хайръм Смит – са в затвора. Кворумът на дванадесетте апостоли е с намален състав. Дейвид У. Патън е убит в битката при река Крукид, Парли П. Прат е в затвора, а неговият брат Орсън е с група светии в Сейнт Луис. Томас Б. Марш, Уилям Смит и Орсън Хайд се отделят от Църквата и затова не оказват помощ. Така отговорността за грижата за нуждите на Църквата през зимата на 1838-1839 г. и през целия преход от Мисури до Илинойс се пада основно на Бригъм Йънг и Хибър Ч. Кимбъл. Джон Тейлър е призован за апостол през декември 1838 г. Уилфърд Уудръф и Джордж А. Смит са призовани през април следващата година; и двамата оказват ценна помощ през този труден период“ (Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2001 г.), с. 211–212).
На 26 януари 1839 г. Бригъм Йънг основава Комитет за преместване, за да организира прехода.
„През цялата зима и пролетта този комитет организира изхранването, обличането и транспортирането на бедните. С официален документ почти четиристотин светии от последните дни обещават да предадат цялата си налична собственост на комитета „с цел осигуряване на преместването от този щат на бедните и нуждаещите се, които бъдат счетени за достойни, докато не остане никой, който да желае да бъде преместен от щата“ (в History of the Church, 3:251). …
До средата на февруари условията принуждават светиите да започнат мащабно преместване. Закупуват се фургони и впрегатни животни, макар и с не най-добро качество; по маршрута се подготвят хранителни складове и за кратко времето се оказва благоприятно. И въпреки това напускането на Мисури се оказва трудно. Мнозина разпродават ценни притежания и земя на много ниски цени, за да могат да напуснат щата“ (Church History in the Fulness of Times, с. 212).
Преживяванията на Уилфърд Уудръф като мисионер в Англия
Докато отслужва мисия в Англия, Уилфърд Уудръф получава подтик от Духа да тръгне от мястото, на което проповядва и да замине за друг район на Англия. Старейшина Уудръф пристига в Хиърфордшир, където открива много души, които са готови да приемат възстановеното Евангелие. „Чрез усилията на Уилфърд Уудръф и други, близо хиляда и осемстотин души се обръщат в района на окръзите Хиърфорд, Уорчестър и Глочестър. … Размишлявайки върху този необичаен период на живота си, старейшина Уудръф пише: „Цялата история на тази мисия в Хиърфордшайър показва колко важно е да се вслушваме в тихия тънък глас на Духа Божий и в откровенията на Светия Дух. Хората се бяха молили за светлина и истина и Господ ме изпрати при тях“ (в Matthias F. Cowley, ред., Wilford Woodruff, 1979 г., с. 120)“ (Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2003 г.), с. 231).
Доктринално развитие в Наву и съседните райони
Господ разкрива „много велики и важни неща, принадлежащи на Царството Божие“ (Символът на вярата 1:9), докато централата на Църквата е в Наву от 1839 до 1846 г. Този период на продължаващи откровения се случва, докато светиите работят по строежа на храма Наву, в който Господ обещава да разкрие обреди и знание, „които са били пазени скрити отпреди основаването на света“ (У. и З. 124:41). През този период Господ разкрива следните обреди: кръщение за мъртвите, храмовото надаряване и брачното запечатване. Той също така разкрива повече за естеството на Божеството (вж. У. и З. 130:22). От 1842 до 1844 г. Пророкът Джозеф Смит пише Символа на вярата и публикува книгата на Авраам, която разяснява трудни пасажи в други Писания, и разкрива истини на Евангелието на Исус Христос, които преди това са били непознати или слабо разбирани. Пророкът също дава ключовете на Царството на Кворума на дванадесетте апостоли, за да могат да бъдат подготвени да поведат Църквата след неговата смърт.
Президент Гордън Б. Хинкли говори за друго важно учение, което се дава паралелно със строежа на храма Наву:
Изображение
Президент Гордън Б. Хинкли
„Планирано е тази сграда (храма Наву) да насочва хората към вечността. Тя трябвало да даде свидетелство на всички хора, които я видят, че хората, които са я построили, са имали пълна вяра и сигурно знание, че гробът не е края, че душата е безсмъртна и продължава да се развива. През месец март от годината, през която Пророкът умира – 1844 г. – той представя това учение в забележително обръщение, което изнася в горичката точно под храма. Текстът на това обръщение е важен доктринален документ в теологията на Църквата. То става известно като проповедта Кинг Фолит“ („Nauvoo’s Holy Temple“, Ensign, септ. 1994 г., с. 62).
В тази проповед, изнесена при погребението на човек на име Кинг Фолит, Пророкът Джозеф Смит обяснява, че сме живели с Небесния Отец преди да дойдем на земята и че Бог е въвел закони, според които да се развиваме:
Изображение
Пророка Джозеф Смит
„Сам Бог, намирайки се сред духове и слава, понеже бил по-сведущ, счел за уместно да установи закони, чрез които останалите биха могли да имат привилегията да израснат като Него Самия. Връзката, която имаме с Бог, ни поставя в положение да израстваме в знание. Той има силата да установи закони, за да обучава по-слабите интелекти, та те да могат да бъдат възвисени с Него“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит 2008 г., с. 223).
Джозеф Смит също така обяснява нашия потенциал като Божии чеда:
Изображение
Пророкът Джозеф Смит
„В това, тогава, се състои вечният живот – да познавате единствения мъдър и истински Бог; и вие трябва да научите как сами да бъдете богове и да бъдете царе и свещеници Божии…, като вървите от една малка степен към друга и от една малка способност към друга, от благодат към благодат, от възвисяване към възвисяване, докато достигнете до възкресението от мъртвите и бъдете в състояние да обитавате при поглъщащия огън и да седите в слава, както правят онези, които седят на престоли във вечна сила. …
„… (Праведните, които са починали), ще бъдат вдигнати отново да пребивават в поглъщащия огън на безсмъртна слава, не да скърбят, страдат и умират повече, но да бъдат наследници на Бога и сънаследници с Исус Христос. Какво е това? Да наследите същата власт, същата слава и същото възвисяване, докато достигнете статуса на Бог, и се възкачите на престол от вечна слава, така както са направили онези преди вас“ (Учения: Джозеф Смит, с. 236).
Историята и делото на Обществото за взаимопомощ
За да научите повече за начина, по който Обществото за взаимопомощ е помогнало в изграждането на царството Божие на земята, вж. Daughters in My Kingdom: The History and Work of Relief Society, 2011 г.